Решение № 21835 от 28.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21501/2025
- Вид
- Решение № 21835
- Подписан
- 28.11.2025
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21835 гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110121501 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът ................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. И. за заплащане на сумите, както следва: сумата 1 102,71 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ..................... за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението (07.02.2025 г.) до изплащане на вземането, сумата 135,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.02.2025 г., сумата 74,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението (07.02.2025 г.) до изплащане на вземането, сумата 15,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.02.2025 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Н. В. И., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия в имота. Излага съображения, че не са представени доказателства ответникът да е приел наследство на свой наследодател. Сочи, че с решение на ВАС е отменена разпоредба от Методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия. Излага, че не е представен документ за съгласие за приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Счита, че не е поставян в забава. Счита, че недоказан е искът за цена на услуга дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ....................., не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.
150 и чл. 153 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От приетата по делото Заповед № ................... неоспорена от страните, се установява, че на основание чл. 100 вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.) процесният недвижим имот, находящ се в гр. ....................... е определен в обезщетение на ................. за нуждите на дъщерята Н. В. И.. С влязлата в сила заповед по чл. 100 вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.) Н. В. И. се легитимира като собственик на посочения имот, съобразно с действащата към онзи момент разпоредба на чл.
103, ал. 1 ЗТСУ, с която законодателят изрично е прогласил вещноправният ефект на заповедта по чл. 100 ЗТСУ, а именно придобиване правото на собственост по силата на самата заповед. ЗТСУ предвижда възможността да 2 бъде направено прехвърляне правата на обезщетения имотно върху лице, включено в кръга на посочените в чл. 102 ЗТСУ членове от семейството или роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията за придобиване на имота. Заповедта по чл. 100 вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.) има за правна последица преминаване собствеността върху конкретно определения в имотно обезщетение обект на името на дъщерята Н. В. И.. В случая правото на собственост върху апартамента е възникнало направо в полза на ответника Н.
В. И. въз основа на самата влязла в сила заповед по чл. 100 ЗТСУ, поради което неоснователни са възраженията на ответника, че не са представени доказателства да е приела наследство на свой наследодател, доколкото в случая въобще не се касае за придобиване на имота по силата на наследствено правоприемство.
Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:
ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.
Обстоятелството, че видно от приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ от 01.06.1998 г. (л. 65-71 от делото), неоспорена от страните, имотът е деклариран от ответника и съпруга й като СИО, е ирелевантно, доколкото според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Ползването на топлинна енергия за жилище – съпружеска имуществена общност, представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл.
32, ал. 2 СК. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително ползването на топлинна енергия в тях) е за нуждите на семейството. Солидарната 3 обвързаност за съпрузите възниква по силата на законовата презумпция. С оглед на изложеното, дори процесният имот да е СИО, ответникът отговаря за цялото задължение. Макар съпрузите да отговарят солидарно за задълженията, свързани с общата им собственост, няма пречка ищецът да търси цялата сума от единия от тях, тъй като всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
От заключението на СТЕ се установява, че за процесния имот през процесния период .................. е направила отчет на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя отоплителни тела, като отчетите им са в размер на нула и за тях няма начислявана ТЕ за отопление на имот. За процесния период начисляваната ТЕ за отопление на имот е за 1 брой щранг лира, налична в имота, и е начислена в съответствие с т. 6.4 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. През процесния период няма начисляваната ТЕ за БГВ, тъй като отчетите на 2 броя водомери в имота, извършени от ФДР са в размер на нула. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие действащата за периода Наредба № ЕРД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. През процесния период няма начислявана такса мощност. За процесния период начислените суми за ТЕ са 4 по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР е изчислила реалното потребление на ТЕ и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума, съгласно действащата нормативна уредба.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Топломерите за процесния период са преминали на метрологични проверки и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП писмени доказателства.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., при съобразяване с изравнителните сметки, е в общ размер на 1102,71 лв.
Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cdf2d80-d733-4738-8961-f09dffab6edd