Решение № 194 от 19.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 174/2026
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Атанас Шкодров
Цитирани разпоредби
- чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. Варна, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110200174 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на санкционираното лица срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се счита, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Сочи се, допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. В писмено становище и по същество на делото визира нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Счита, че е налице разминаване на изложеното в Докладна записка и в АУАН относно часът и датата на нарушението.
Визира , че АУАН е бил дописван след неговото връчване на 06.10.2025г. като като над цифровата квалификация на нарушението „чл.147 ал.1“ било дописано „чл.181 ал.1“.
Оспорва достоверността на свидетелските показания на св.П. и А..
Оспорва квалификацията на нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДП и счита че е налице нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП.
По същество се поддържат и доразвиват основанията на отмяна на наказателното постановление.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите И.А. и Р.П. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в 03 РУП при ОД МВР-Варна, като били на дежурство от 19:00часа на 08.09.2025г. до 07:00часа на 09.09.2025г.
1
Около полунощ били подадени сигнали в дежурната част на трето РПУ, относно автомобили, които „дрифтят“.
Около 00:50 часа св. И.А. и Р.П. били изпратени по сигнал от дежурната част на РПУ в ж.к.Възраждане в района на кръстовището на ул.Блян с бул.“Република“. Сигналът бил за два автомобила които „дрифтели“ по улиците, но при пристигане на полицейският екип на място не били установени такива.
Последвал нов сигнал и свидетелите били изпратени отново в същият район. Те се установили на бул. „Република“ точно срещу кръстовището с ул.“Блян“.
Около 01:05 часа след полунощ на 09.09.2025г. първоначалн чули шум от форсиране на автомобилен двигател, съпроводено със свирене на гуми по асфалта, а малко след това и възприели л.а. Мерцедес, движещ се по ул.Блян в посока бул.Република.
Пътят в този участък имал два последователни завоя-десен и ляв и свид. И.А. и Р.П. възприели как автомобилът при преминаване през тях, чрез форсиране на двигателя усуквал задната си част и изгубвал сцепление с пътното платно. При това задната му част навлязла в другото платно за движение , след което се върнала обратно в неговото платно за движение.
Създадена била опасност за движението се по пътя.
Свид. И.А. и Р.П. лично възприели движението на автомобила и навлизането му завоите по ул.Блян с т. нар. „дрифтене“ и веднага с включена светлинна сигнализация се придвижили срещу него и го спрели за проверка.
Било установени, че автомобилът се управлява от възз.М., като на преднадясна седалка се возело друго лице- св.П.М..
При проверка документите на автомобила било установено, че същият не е преминал и годишен технически преглед.
Св.П. съставила акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушенията и била посочена правна квалификация по ЗДП. Относно липсата на ГТП нарушението било квалифицирано в АУАН катож такова по чл.147 ал.1 от ЗДП.
Въззивникът отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел.Препис от АУАН му бил връчен надлежно.
След приключване на работната смяна св.П. изготвила Докладна записка в която описала случилото се по съставяне на АУАН.
Свид.А. на по-късен етап също изготвил Докладна записка относно нуждана от корекция в квалификацията на второто нарушение в АУАН от такова по чл.147 ал.1 от ЗДП в такова по чл.181т.1 от ЗДП.
На 06.10.2025г. върху АУАН била положена резолюция за изготвяне на НП със съответните квалификации на нарушенията както следва по пункт1- по чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП и по пункт 2- по чл.181 т.1 от ЗДП.
Правилната цифрова квалификация по пункт 2 – „чл.181 т.1“ била изписана и с молив над грешно посочената в АУАН с химикал – „чл.147 ал.1“.
На 16.10.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Използването на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари било квалифицирано като нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП и на осн. Чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Управлението на МПС без извършен ГТП, в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН било квалифицирано от АНО като нарушение по чл.181 т.1 пр.3 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се 2 установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и показанията на св. А. и П..
Показанията на св св. А. и П. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са възприели движението на автомобила.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; изготвените докладни записки, справка за нарушител и т.н.
Следва да се отбележи, че в изготвената докладна записка ясно и категорично са описани действията на въззивника М., преднамерено извършил действия по „дрифтене“ на пътното платно. Докладната записка се кредитират в цялост от съда, тъй като същата е изготвени по време, в непосредствена близост до установеното нарушение.
Съдържанието на изготвената докладна е в унисон с показанията на разпитаните пред съда свидетели.
Пред съда депозира показания св.П.М., който сочи, че се е возил в автомобила и при навлизането му в левият завой, той поднесъл еднократно. Уточнява, че не е имало „дрифт“ т.к. за да е налице подобно действие следвало автомобила „…да почне да прави кръгчета…“ както бил виждал в такива шоута.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, изхождайки на първо място от категоричното им противоречие с показанията на св. А. и П., които показания са депозирани от незаинтересовани свидетели и се кредитират от съда напълно. От друга страна по отношение на св. М. е установено, че същият е в приятелски отношения с въззивника, което сочи на заинтересованост на показанията. При оценката на тези доказателства съдът изходи и от липсата на възражения от страна на въззивника при съставяне на АУАН, както и от съдържанието на писмените доказателства, коментирани по- горе.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение цифровата квалификация по пункт 2 Управлението на МПС без извършен ГТП същата е била погрешно посочена в АУАН като такава по чл.147, но в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН била правилно квалифицирана от АНО като нарушение по чл.181 т.1 пр.3 от ЗДП.
По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правна квалификация на извършеното.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна с наказателното.
Съдът, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН, показанията на разпитаните свидетели и изготвената докладна записка, намери, че нарушението е безспорно доказано.
Безспорно е установено, че въззивникът М., при управлението на автомобила, при 3 навлизането му в последователни десен и ляв завои, чрез форсиране на двигателя е завъртял, усукал автомобила, изгубвайки сцепление на задните гуми , при което задната част на автомобила навлязла в съседното пътно платно. При това въззивникът М. не е могъл да контролира автомобила.
Установяването на безконтролно движение на МПС на пътя, при което се създава непосредствена опасност за живота и здравето на други участници в движението и се застрашава целостта на намиращи се в близост обекти, представлява използване на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари.
Нарушението е било пряко възприето от свидетели- очевидци, чиито показания напълно кореспондират с писмените доказателства по делото – АУАН и докладна записка.
Сочи се, че не са събрани доказателства относно целта на движение на лекия автомобил, както и се изразява позиция за неправилно квалифициране на поведението на водача.
Съдът намери, че на първо място за наказващият орган не е възниквало задължение да събира доказателства относно целта на движение на автомобила, като правилно установените в хода на административнонаказателното производство факти са били съотнесени именно към приложените от наказващият орган правни норми. Анализ на доказателствата и мотиви защо съдът смита НП за правилно и законосъобразно издадено са изложени вече по- горе, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно е било квалифицирано нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДП, а не по чл.20 ал.2 от ЗДП доколкото безспорно се установява, че възз.М. преднамерено е целял извеждане на МПС извън контрол, чрез загуба на сцеплението на гумите към асфалтовото покритие.
В жалбата се сочи на допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Съдът намира, че доколкото не е постъпило възражение срещу АУАН, то АНО се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка и за него не е възниквало задължение за събиране на допълнителни доказателства или провеждане на допълнително разследване.
В писмено становище и по същество на делото визира нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът, намери и възраженията за нарушения на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за неоснователни. От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушенията. Визираните факти и цифрови квалификации правят възможно осъществяването на правото на защита в пълен обем и в този смисъл не е допуснато нарушение.
Защитата счита, че е налице разминаване на изложеното в Докладна записка и в АУАН относно часът и датата на нарушението.
Съдът намира, че не е налице подобно разминаване доколкото в ДЗ изрично е визирано, че екипът е бил изпратен на 08.09.2025г. около 00:50 часа по сигнал и не са установили нищо, а по-късно, около 01:05часа т.е. вече на 09.09.2025г. са възприели и установили нарешението.
Защитата визира , че АУАН е бил дописван след неговото връчване на 06.10.2025г. като като над цифровата квалификация на нарушението „чл.147 ал.1“ било дописано „чл.181 ал.1“.