Решение № 13935 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13935 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110101000 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от Р. Д. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. П.,с адрес гр.С,срещу „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П. и М Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи ½ от следните суми – 3213,74 лева ( 1643,16 евро ) главница за топлинна енергия,590,09 лева ( 301,71 евро ) мораторна лихва и разноски в размер от 330,19 лева ( 168,82 евро ) чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Ищцата твърди,че е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 18147/2012 г. по описа на СРС,90 състав,както и е издаден изпълнителен лист,а впоследствие е образувано изпълнително дело № 20148580400052 по описа на ЧСИ У Д. Ищцата К. твърди,че в рамките на изпълнителното производство не са събрани парични суми,а последното изпълнително действие е от 28.02.2019 г.,съответно към 28.02.2024 г. вземането на ответника е погасено по давност. Ишцата се позовава на изтекла погасителна давност и моли съда да уважи отрицателния установителен иск.

Ответникът „Т С“ЕАД в подадения писмен отговор оспорва иска като неоснователен – твърди се,че по изпълнителното дело са фармулирани искания за реализиране на изпълнителни действия,ответникът е проявявал активност като взискател,твърди се,че давност не е текла в периода 13.03.20.05.2020 г. Ответното дружество моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено 1 следното :

Установява се,че изп.дело № 2014858400052 по описа на ЧСИ Д е образувано по молба от 27.01.2014 г. на „Т С“ЕАД,а молбата съдържа овластяване на съдебния изпълнител да избира способ на изпълнение,на 17.02.2014 г. е разпоредено изпращането на запорни съобщения до банкови институции,както и до работодател на Р. К.,на 20.02.2014 г. е наложен запор върху сметка,открита на името на Г К,с молба от 13.03.2014 г. Р. К. заявява,че може да заплаща по 50 лева месечно,на 14.03.2014 г. „П“АД уведомява за наложен запор върху банкова сметка на името на Р. К.,по която обаче няма авоар,на 10.12.2014 г. Р. К. внася 100 лева,на 01.04.2015 г. Р. К. внася 30 лева,на 04.05.2016 г. и на 02.06.2015 г. Р. К. внася по 30 лева,на 07.07.2015 г. Р.

К. внася 30 лева,на 11.08.2015 г. Р. К. внася 30 лева,на 14.09.2015 г. Р. К. внася 30 лева,на 17.10.2015 г. Р. К. внася 30 лева,на 17.11.2015 г. Р. К. превежда 30 лева,на 18.12.2015 г. Р. К. внася 30 лева,на 20.01.2016 г. Р. К. превежда по изпълнителното дело сумата от 30 лева,на 22.04.2016 г. е внесена сума от 30 лева по изпълнителното дело с наредител Р. К.,с молба от 23.02.2017 г. „Т С“ЕАД претендира налагане на запори върху трудово възнаграждение и върху банкови сметки,с молба от 26.06.2017 г. Г К моли за разсрочване на задължението,на 19.06.2017 г. е разпоредено изпращане на запорно съобщение до работодател на Г К,с молба от 28.02.2019 г. взискателят претендира запор върху банкови сметки,върху трудово възнаграждение или пенсия,на 19.11.2020 г. Г К сочи,че желае да плаща разсрочено,през м.12.2020 г. и м.01.2021 г. Г К внася по 10 лева,през м.02.-м.03.2021 г. Р. К. внася по 10 лева,през м.април 2021 г.Г К внася 10 лева,през м.05.2021 г. Г К внася 30 леав,а през м.06.2021 г.

– 10 лева,през м.08.2021 г. Р. К. нарежда сумата от 10 лева,а през м.09.м.10.2021 г. Г К внася по 10 лева,през м.01.2022 г. Г К внася 15 лева,а през м.02.2022 г. – 10 лева. С постановление от 13.03.2026 г. частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

С оглед това,че ищцата К. оспорва дължимост на парични суми,които не са събрани чрез способите на принудително изпълнение,за ищцата съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

Допустимостта на този иск е обусловена от наличието на издаден в полза на ответника изпълнителен лист,въз основа на който ответникът може да образува изпълнително производство,поради което за ищеца съществува интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК независимо от това,че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д е прекратено.

По основателността на иска :

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск,с който длъжникът на вземането цели да отрече правото вземането да бъде реализирано поради настъпило след възникване на изпълнителното основание обстоятелство. В конкретния случай ищцата К. се позовава на настъпила погасителна давност за паричните суми,за които е издаден изпълнителен лист от СРС,90 състав. Законът не регламентира приложим срок на давност за 2 вземания,за които е издадена заповед за изпълнение и не се е развило исково производство по установителен иск,но в съдебната практика се приема,че приложимата давност е петгодишната давност. Съдът счита,че следва да бъде приложена петгодишна давност,както при съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде подадено възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се преклудират всички доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да релевира,а съгласно чл.424 от ГПК вземането по заповедта за изпълнение може да бъде оспорено или въз основа на нови доказателства,или въз основа на новонастъпили обстоятелства. Отчитайки правните последици,които има заповедта за изпълнение,ако не е било подадено възражение,както и при съобразяване наличието на сходство между разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата за отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение пораждат идентични последици и приложимата погасителна давност следва да бъде петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.

Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК ( отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,а според приетото Тълкувателно решение от 28.03.2023 г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела давност не е текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на тълкувателното решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Следователно преценката дали искът е доказан по основание съдът следва да реализира при съобразяване налице ли е период от време,по-дълъг от пет години,без да има изпълнителни действия или искания за изпълнителни действия. Съдът,отчитайки представеното изпълнително дело,приема,че исковата претенция,предявена от ищцата К. се явява недоказана по основание и отрицателният установителен иск подлежи на отхвърляне. Не може да бъде споделен доводът на ищцата чрез процесуалния й представител,че вземането е погасено по давност през 2024 г.,когато е изминал период от пет години,считано от искането на взискателя за реализиране на изпълнителни действия. Съдът намира,че постъпилата молба,съдържаща искане за разсрочване изпълнението на задължението,както и реализираните плащания в периода 2020 – 2021 г. дават 3 основание да бъде счетено,че представляват изпълнителни действия,които прекъсват давността,съответно исковата претенция по чл.439 от ГПК е неоснователна. При наличието на плащания регулярно и ежемесечно на парични суми от някой от длъжниците по изпълнителното дело,които парични суми са разпределяни между взискателя и частния съдебен изпълнител,съдът приема,че дори взискателят да не е поискал изпълнителни действия,реализираните плащания по изпълнителното дело прекъсват давността и препятстват възможността да бъде счетено,че вземането,за което е издаден изпълнителен лист е погасено по давност. Не може да бъде споделен доводът на ищцата К.,че плащанията в периода 2020 – 2021 г. не са доказани,тъй като на обратната страна на изпълнителния лист са налице отбелязвания за реализираните разпределения и такива разпределения са реализирани през 2021 г. Софийският районен съд,отчитайки датата на последното плащане,осъществено от ищцата К. – през м.08.2021 г.,приема,че нито към датата на предявяване на иска,нито към датата на устните състезания,не е изминал период от време,надвишаващ пет години,поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение съдът приема,че следва да бъде присъдено такова в размер от 51,13 евро.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от Р. Д. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М.

П.,с адрес гр.С,срещу „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П. и М Ц,за признаване за установено,че ищцата не дължи ½ от следните суми – 3213,74 лева ( 1643,16 евро ) главница за топлинна енергия,590,09 лева ( 301,71 евро ) мораторна лихва и разноски в размер от 330,19 лева ( 168,82 евро ) чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

ОС Ъ Ж Д А Р. Д. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П. и М Ц сумата от 51,13 евро ( петдесет и едно евро и тринадесет евроцента ) юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4