Определение № 257 от 16.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Ловеч, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500159 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№1240/28.02.24 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 401/13.02.2024 г., по ч.гр.д.

№79/2024г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П.

И. Д..

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Изтъква, общият размер или главницата по кредита е 4 498,83 лв, а сумата 11 472,27 лв. представлява общата сума, което е предоставена от кредитодателя и главница, като в чл.7 на представения ДПК е представена разбивка по компоненти: 3000 лв. предоставени по сметка на кредитополучателя, 1029,29 лв. предоставена на потребителя за заплащане към застрахователя на избраната от него застраховка „Ва nk пакет кредит +сметка“,469,54 лв. предоставена на потребителя за заплащане към застрахователя на избраната от него застраховка „Ва nk 3 пакет кредит +сметка“,, като застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника, но не е 1 задължително условие за сключване на договора. Твърди, че той е пожелал да се присъедини към застрахователни програми и средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което той е дал изрично си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит, като коментира съответните точки, касаещи тези клаузи от договора. Уточнява, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати равностойността на стока или да ес финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова воля и формират стойността на отпуснатия кредит-главница, който кредит се възстановява от него съгласно погасителен план, като се конкретизира и рисковете, които покрива застраховката.

Изтъква, че договорната лихва се формира съгласно чл.9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 34,12 % и договорната лихва се изчислява по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредит на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината и в случая възлиза на 18,37%.

Твърди, че с молба по делото надлежно са индивидуализирали вземанията съгласно указанията на съда.

Счита, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити.

Изтъква, че заповедното производство е специално, като целта му не е да установи вземането и в този смисъл материалните предпоставки не са предмет на разглеждане в това производство, а в исков процес, при наличие на подадено възражение от длъжника.

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. И.

Д. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 21.02.24 г, а частната жалба е подадена на 28.02.24 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

2

Производството пред РС-Тетевен е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№586/29.01.24 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П. И. Д. с ЕГН ********** и адрес **** за сумата от 4267,88 лв. главница, възнаградителна лихва от 369,96 лв. за периода от 25.05.2023 г. до 22.11.2023 г., обезщетение за забава 126,61 лв. за периода от 25.05.2023 г. до 17.01.2024 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №705339****/16.01.2023 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 17.01.2024 г, като вземането се претендира като предсрочно изискуемо.

Изрично е посочено, че обезщетението за забава е съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. като договорът не е сключен при ОУ, в договора е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 95,29 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ, обратна разписка за изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и списък с разноските.

С разпореждане №259/30.01.2024 г. постановено по ч.гр.д.№79/2024 г. по описа на ТРС, с което е указано на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, а именно в размера на главницата от 4 267,88 лв. включени ли са допълнителни вземания, които са посочени в договора за кредит и ако са включени, защо не са отразени в извлечението от счетоводните книги, да уточни разминаването в размера на главницата, в заявлението е посочена като 4 267,88 лв, а в извлечението от счетоводните книги и договора 6342,65 лв., да посочи начина за определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното изчисляване, като това да намери отражение и в 3 извлечението от счетоводните книги на банката, както и да изложи в т.12 има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.Това разпореждане е връчено на заявителя на 7.02.24 г.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх.№910/13.02.24 г., /взета от куриер на 12.02.24 г. след като 11.02.24 г. е неделен ден/ в която се уточнява, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в размер на 4 498,83 лв, съгласно чл.7 от договора, сумата включва следните компоненти: 3000 лв. главница, предоставени в кредит за ползване на кредитополучателя, 469,54 лв. застраховка „Ваnk пакет 3 сметка“ и 1029,29 лв. застраховка „Ваnk пакет 3 кредит +сметка“. Посочва, че в случая лихвеният процент, с който се олихвява кредита като ГЛП е в размер на 18,37 %, а обезщетението за забава се изчислява съгласно чл.9.4 от договора, при просрочие длъжникът дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Уточнява, че по договора е извършено плащане на дати 9.05.-218 лв, на 27.07.23 г.-100 лв. и на 4.09.23 г. 135 лв. или общо платена е сумата 453 лв. от страна на длъжника.

Посочва и направените погашения с таз сума, а именно на 27.02.23 г. 55,48 лв. договорна лихва, 9.05.23 г. 133,17 лв. главница 81,25 лв. договорна лихва и 3,58 лв. наказателна лихва, на 17.07.23 г. 31,80 лв. главница 66,83 лв. договорна лихва и 1,37 лв. наказателна лихва, на 4.09.23 г. 65,98 лв. главница, 65,79 лв. договорна лихва и 8,18 лв. наказателна лихва или общо погасената сума е в размер на 508,48 лв., от които 230,95 лв. главница, 269,35 лв. договорна лихва и 8,18 лв. наказателна лихва.6а 16.01.23 г.-74,01 лв.

Уточнява, че посочената в чл.10 от договора сума в размер на 6342,65 лв. представлява общата дължима сума от кредитополучателя по договора за потребителски кредит.

С разпореждане № 401/13.02.2024 г., по ч.гр.д. №79/2024г. ТРС е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.

С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното

Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е 4 изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като заявителят е посочил размер общо на платена от потребителя сума-453 лв, но след като посочва направените погашения с тази сума, се установява, че те са на стойност 508,48 лв, следователно длъжникът е заплатил по-голяма сума, отколкото заявителят е уточнил, следователно отново се явява разлика между сумите, като съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата са включени и други главни вземания – финансиране на избрани от кредитополучателя застраховки, които обаче не са посочени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит 3000 лв. или и върху добавените към него главни вземания за застраховки. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми.

Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с включените в нея други компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане №401/13.02.2024 г., по ч.гр.д. №79/2024г. по описа на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.

5

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №401/13.02.2024 г., по ч.гр.д. №79/2024г. на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6