Решение № 3217 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3217 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100511301 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20047428 от 12.07.2022г., постановено по гр.дело №12221/2021г. по описа на СРС, ГО, 166 с-в, ответникът Столична община с Булстат: **** е осъден да заплати на Д.

А. Е., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.В. Т., на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания при ухапвания от безстопанствено куче в областта на бедрата на 16.01.2021 г. в гр. София, в района на товарна гара „Захарна фабрика“ до железопътните линии поради незаконосъобразни действия на служители на ответника, ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 520 лева разноски в производството пред СРС, като искът е отхвърлен за горницата над уважения до пълния предявен размер от 5000 лева.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел за установено обстоятелството, че кучето ухапало ищцата, е безстопанствено. Това обстоятелство било оспорено от ответника Столична община и ищецът не провел пълно и главно доказване в тази връзка. Твърди, че отговорността му по предявения иск не може да бъде ангажирана, тъй като не е установено противоправно поведение на служителите на ответника, което да обуславя такава отговорност. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, а искът- отхвърлен изцяло.

1

Претендира разноски.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца Д. А.

Е., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.В. Т..

Жалбоподателят твърди, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение не е достатъчно за да компенсира действително претърпените от него болки и страдания. Моли решението в тази част да бъде отменено и искът- уважен изцяло. Претендира разноски.

В подадените в срок отговори се оспорват подадените от другата стрА.В.ззивни жалби като неоснователни.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението на СРС е и правилно във всичките му части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ответника:

Изводите на първоинстанционния съд относно това, че кучетата в процесния случай са безстопанствени, са правилни. Касае се за установяване на отрицателни факти- че кучетата нямат стопанин (собственик) и не се намират под надзора на конкретно лице, следователно подлежат на доказване съответните противоположни положителни факти- наличие на собственик на кучетата и осъществяван надзор върху тях, като доказателствената тежест се носи от жалбоподателя- ответник, доколкото на тези факти той обосновава твърденията си.

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и ответникът Столична община не е установил с позволените от закона доказателствени средства, че кучетата имат конкретен собственик, или се намират под надзора на конкретно лице. В тази връзка следва да бъдат взети предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Настоящият състав не споделя изложените във въззивната жалба доводи относно предприетите от ответника действия- изготвяне и изпълнението на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, тъй като само по себе си не освобождава от отговорност ответника. В този смисъл законът изисква постигането на определен резултат, който очевидно не е постигнат и в такъв случай е ирелевантно какви точно действия е предприел ответникът. От една страна не е ясно дали залегналите в програмата мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали мерките са прилагани пълно и точно. Следва да се отбележи също така, че самото наличие на 2 инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно ефективни мерки, или за непълното им прилагане.

Ето защо въззивната жалба на ответника се явява неоснователна, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. а

По въззивната жалба на ищеца:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил дълбоки охлузвания по задната част на двете бедра, охлузвания по предната повърхност на дясното коляно и на лявата подбедрица, които са му причинили болки и за които оздравителният период е 10-14 дни. Лечението се е изразявало в първична хирургична обработка – почистване на охлузванията и превързване на най-дълбоките с марли. Не е осъществявана оперативна интервенция или зашиване (залепване) на тъканите. Вследствие на полученото травматично увреждане не са останали трайни загрозяващи белези. Ищецът е преживял силен стрес при инцидента, съпроводен с продължително състояние на страх за излизане от вкъщи. Предвид изложеното определеното от първостепенният съд обезщетение съответства на вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/23.12.1968г.

Ето защо и въззивната жалба на ищеца е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.

По разноските:

При този изход на спора, доколкото и двете въззивни жалби са отхвърлени като неоснователни, на жалбоподателите разноски не следва да се присъждат.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20047428 от 12.07.2022г., постановено по гр.дело №12221/2021г. по описа на СРС, ГО, 166 с-в в обжалваните му части.

3

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4