Определение № 333 от 28.09.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Сливен, 28.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20212200500425 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена о т „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №4001 от 30.08.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3868/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д. Ш. за неплатено договорно възнаграждение в размер на 134,95лв. за периода от 25.06.2019г. до 31.07.2019г., мораторна лихва в размер на 619,00лв. за периода от 31.07.2019г. до 26.08.2021г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за 1 максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.

Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Предвид действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждение, следвало да се присъдят и претендираните мораторни лихви. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София против А.Х. П. и Й. Д. Ш. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 1840,33лв. по Договор за потребителски кредит №3037955422 от 15.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно възнаграждение в размер на 134,95лв. за периода 25.06.2019г. – 31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1506,60лв. и лихва за забава в размер на 619лв., дължима от 31.07.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021г. Посочено е че за периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №3037955422 от 15.11.2018г., общи условия към договора за кредит и погасителен план.

С Разпореждане №4001 от 30.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№3868/2021г.

Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д. Ш. за неплатена изискуема главница в размер на 1840,33лв. по Договор за потребителски кредит №3037955422 от 15.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по съразмерност в размер на 132,02лв.

С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в частта относно договорното възнаграждение в размер на 134,95лв., дължимо за 2 периода 25.06.2019г. – 31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1506,60лв. и мораторна лихва в размер на 619лв. за периода от 31.07.2019г. до 26.08.2021г., както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер. Изложени са съображения за основаване на неравноправни клаузи и нищожни такива по отношение на отхвърлените вземания.

Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София на 08.09.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.09.2021г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора – жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 134,95лв. за периода от 25.06.2019г. до 31.07.2019г. и мораторна лихва в размер на 619лв. за периода от 31.07.2019г. до 26.08.2021г.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за потребителски кредит, сключен със солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д. Ш., имащи качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е 3 описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,89%. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,89% /като петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет „допълнителни услуги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на съглашението/, цената на този пакет – 1807,92лв. /почти колкото главницата по кредита – 2000лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение, както се посочи, на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента.

Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод, който въззивната инстанция споделя напълно/, част на разпореждането по отношение на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакета допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по него и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.

С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги, надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане на договорната лихва, както и на претендираната лихва за забава – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на тях е неоснователно.

4

Дължат се разноски, пропорционално на уважената част от заявлението, които са правилно присъдени от районния съд.

С оглед изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на посочените по-горе суми, поради наличие на обоснована вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №8243 от 16.09.2021г., подадена чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ******* против Разпореждане №4001 от 30.08.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.

№3868/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници А.Х. П. и Й. Д.

Ш. за заплащане на договорното възнаграждение в размер на 134,95лв., дължимо за периода 25.06.2019г. – 31.07.2019г. и мораторна лихва в размер на 619лв. за периода от 31.07.2019г. до 26.08.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5