Решение № 36 от 28.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Мария П. Петрова

Елена Р. Арнаучкова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20215000500313 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ч.К. против решение №

260079/02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 239/2020 г. по описа на П. окръжен съд, в частта, в която предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на инцидента до окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и със задължителната съдебна практика по сходни казуси, както и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да уважи иска му в пълния предявен размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на инцидента /04.07.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски 1 за двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Въззиваемият С.И. оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли. Моли при уважаване на жалбата адвокатското възнаграждение на адвокат С. да бъде редуцирано до минимум.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Ч. ИВ. К. против СТ. Д. ИЛ. обективно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 04.07.2017 г., около 12,05 ч. на строителен обект в гр. С., П. област настъпил инцидент, при който той пострадал изключително тежко вследствие на възложена му работа при събаряне на стара сграда /държавно общежитие към училище/ в С. чрез метода на дърпане с въжета и ластици, подпомагани от багер, той бил инструктиран да събори сградата, но тя не била обезопасена и не били обезпечени здравословни и безопасни условия на труд, работниците не били инструктирани какво да правят, не били снабдени с предпазни облекла, каски, стълби и инструменти, К. бил заставен да пробива дупки с къртачи и да поставя въже за демонтаж на сградната конструкция, но в този момент негов колега-багерист дръпнал рязко лоста, бетонната конструкция се скъсала и металното въже се върнало към багера и се скъсало, пробило черепа на ищеца, счупило крака му и нанесло поражения по цялото му тяло. След като изпаднал в безсъзнание, ищецът с екип на ЦСМП постъпил по спешност в Неврохирургично отделение на „МБАЛ- П." АД в общо тежко здравословно състояние, бил хоспитализиран за периода 04.07.2017 г. - 17.07.2017 г., бил подложен на изследвания, рентгенографии и оперативни интервенции за период от две седмици, като му били поставени диагнози „Травматичен субарахноиден кръвоизлив. Полифрагментна фрактура на черепа фронтално. Контузия на главата, придружена със сътресение на мозъка, протекло със загуба на съзнание и при липса на ясен спомен на случилото се. Фрактура на десния 2 крурис с поставяне на метална остеосинтеза. Фрактура на тибия и фибула.

Контузия на друг/и мускул/и и сухожилие/я от задна мускулна група на ниво подбедрица. Контузия на ляво коляно. Разкъсно-контузна рана в областта на челото. Объркан с ретроградна амнезия синдром на МРД. Главоболие, гадене, световъртеж, липса на ясен спомен за случилото се“. Вследствие на тези травми на 08.07.2017 г. и на следващите дни претърпял оперативни интервенции, като тази в областта на главата била от категорията на рисковите и била изпълнена при изключителна сложност и риск, престоял 48 ч. в Отделението по реанимация и интензивно лечение, впоследствие бил преведен в Неврохирургично отделение, а на 13 ден бил насочен в Отделението по травматология и ортопедия, където бил опериран от ортопедтравматолог с поставяне на метална остеосинтеза поради вътреставната фрактура на тибията и фибулата, а раните в областта на главата и подбедрицата били хирургично обработени и зашити. Ищецът твърди също, че е получил придружаващи заболявания, изразяващи се в силни болки в областта на горните крайници, главата /кръвонасядания и отоци/, дясната подбедрица, левия крак, тазобедрената става, гръбначния стълб и торса, бил напълно обездвижен в лечебното заведение и след това чрез поставяне на гипсова имобилизация, оплаквал се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене, имал множество видими белези, а поради получените травматични увреждания бил подложен на редица интервенции и поставен за постоянно наблюдение и последващи контролни прегледи, като след изписването му от болничното заведение продължил лечението си в домашни условия, ходил на периодични контролни прегледи и бил подложен на рехабилитационни процедури, по-късно бил приет за изваждане на имплантирани уреди с допълнителни изследвания. В исковата молба се сочи, че лечебният и възстановителен период на ищеца продължавал и в момента, вследствие на инцидента физическото и психическото му състояние се увредило, той бил силно подтиснат, лесно раздразнителен и нервен и към момента се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, безсъние, безапетитие, загуба на тегло, изпитвал панически страх, че случилото се може да се повтори, че инцидентът е можел да завърши фатално за него, бил силно разтревожен от бездействието и липсата на обезопасяване на обекта, а този ужас щял да го съпътства до края на живота му, като възрастен човек /около 60-годишен/ се възстановявал 3 изключително бавно и трудно и станалото рефлектирало върху него по много болезнен начин, не бил в състояние да се грижи сам за себе си, до него трябвало да има постоянно човек, затова се наложило да живее при близките си. За лечението си К. направил разходи на обща стойност 1 478 лв., от които 1 390 лв. за закупуване на заключваща плака и винтове, 58 лв. за лечение и престой в „МБАЛ-П." АД и 30 лв. за преглед в същото лечебно заведение.

Срещу С.И. било образувано н.о.х.д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд П., завършило със споразумение от съдебно заседание на 07.11.2019 г., с което било признато, че И. е виновен в това, че на 04.07.2017 г. в гр. С., П. област в качеството му на управител на „И." ЕООД - С., изпълнител по договор за демонтаж на сглобяема стоманобетонена конструкция, е причинил комплексна средна телесна повреда на Ч.К., изразяваща се в открита черепномозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, разкъсно-контузна рана на главата, която през многофрагментно счупения череп е осъществила комуникация на черепната кухина с външната среда, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина, счупване на дясната подбедрица /голям и малък пищял/, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 7-8 месеца след травмата, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, подробно посочена, в нарушение на одобрения проект за разрушаване на сградата, заповед на кмета на Община С. и решение на Общински съвет - С., с което е нарушил изисквания на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекса на труда, което е престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“ с прилагане на посочени мерки за контрол и въздействие и „Поправителен труд по месторабота с удръжки от възнаграждението в размер на 25 на сто в полза на Държавата“. Доколкото предявените от него граждански искове не били допуснати до съвместно разглеждане в наказателния процес, се наложило да ги предяви по гражданско-правен ред. Предвид изложеното ищецът твърди, че получените от него телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от инцидента, настъпил на 04.07.2017 г. на строителен обект в гр.

С. вследствие на противоправното поведение на ответника, те се изразяват 4 във физически болки и страдания от получените телесни увреждания и последващото болезнено и незавършило възстановяване, както и в претърпян психически и емоционален стрес, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., предявен като частичен иск от обезщетение в общ размер на 50 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 478 лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираните обезщетения, считано от датата на настъпване на инцидента /04.07.2017 г./ до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски, в т.ч. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за адвокат Т., предоставил му безплатна адвокатска помощ.

Ответникът С.И. счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Оспорва механизма на получаване на травматичните увреждания, като твърди, че ищецът не е трудово-правни отношения с него и не му е била възлагана дейност, не е бил принуждаван да върши нещо на обекта, знаел правилата за охрана на труда, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от К..

С обжалваното решение е осъден С.И. да заплати на Ч.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 478 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 4.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. като частичен иск от 50 000 лв., а С.И. е осъден да заплати адвокат Д.Т. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 324,34 лв. и държавна такса по сметка на Окръжен съд – П. в размер на 1 309,12 лв.

Решението е обжалвано от ищеца само в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв., като това е предметът на въззивното производство, а в останалата част решението е влязло в сила.

Видно от приложеното н.о.х.д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд – П., то е завършило със споразумение от 07.11.2019 г., с което СТ. Д. ИЛ. е 5 признат за виновен, за това че на 04.07.2017 г. в гр. С., П. област в качеството му на управител на „И.“ ЕООД - В., изпълнител по договор за демонтаж на сглобяема стоманенобетонна конструкция, е причинил комплексна средна телесна повреда на Ч. ИВ. К. от с. С., П. област, изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана на главата, която през многофрагментно счупения череп е осъществила комуникация на черепната кухина с външната среда, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина, счупване на дясна подбедрица /голям и малък пищяли/, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 7-8 месеца от датата на травмата, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строителни демонтажни работи, като е нарушил правно регламентирани задължения: не извършил предварителна оценка на риска за живота и здравето на работещите на строителната площадка за дейностите, които ще се изпълняват на обекта, не предвидил мерки за ограничаване и намаляване на този риск, не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите на обекта и на всички лица, които се намират на строителната площадка по някакъв повод, допуснал на работа на обекта лица, които не са надлежно обучени и инструктирани, не осигурил необходимите лични предпазни средства и специално предпазно облекло и предприел разрушаване на сградата по метод, опасен за живота и здравето, чрез верига и стоманено въже, закачени за панела, дърпане от верижен багер, в нарушение на одобрени на 04.05.2017 г. проекти по части: ПУСО- премахване, ПБЗпремахване, КС-разрушителна съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗУТ и във връзка с издадена заповед № ***/08.06.2016 г. на кмета на Община С. и решение № 300, взето с протокол № 9 от заседание на Общински съвет - С., проведено на 26.04.2016 г., като по този начин нарушил изискванията на чл. 15, чл. 16, т. 1, б. „б", т. 3, т. б и т. 7, б. „д“ и б. „е“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 16, ал.