Решение № 2912 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100512556 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20052433 от 10.08.2022 г. по гр.д. № 43590/2020 г. по описа на СРС, 44 с-в е осъдена С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да заплати на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000.00 лв., предоставена й по сключен между страните договор за заем от 19.04.2017г., подлежаща на връщане, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 10.09.2020г. до окончателното плащане.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника С. И. П. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е задължил ищеца да представи оригинала на документа – договор за заем. По този начин не е съобразил поведението на ищеца според процесуалните правила, а именно: че с поведението си ищецът претяства доказването на сочения факт – че заемната сума е върната от ответницата на ищеца и това е удостоверено върху оригинала на съставения договор, който се държи от ищеца.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на 1 предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. С. Д. е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по предявен от К. С. Д. срещу С. И. П. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000.00 лв. - предоставена от ищеца на ответницата по сключен между страните договор за заем от 19.04.2017г., подлежаща на връщане, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 10.09.2020г. до окончателното плащане.

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или друг заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Страните не спорят и се установява от представеното пред първата инстанция удостоверение на нотариус А.Ш., с рег.№ 500 на НК, че К. С. Д., като заемодател е предоставил на С. И. П., като заемател сумата 5000.00 лв. по сключен между страните договор за заем от 19.04.2017 г. Страните не спорят и се установява, че договорът за заем е сключен в писмена форма и е с нотариална заверка на подписите.

Поддържаното в хода на процеса възражение от ответника, че е погасил задължението си по договора за връщане на дадената й в заем сума с извършено на 14.09.2017г. плащане в брой на ищеца е недоказано в производството, поради което съдът намира че следва да бъде оставено без уважение. Съответно, доводите на въззивника, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване, 2 чрез плащане на задължението на заемателя- ответник, съдът намира за неоснователни.

Чрез събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства не се установява връщане на заетата сума от ответницата на ищеца. Не се установява и удостоверяване на такива обстоятелства в съставения от страните частен диспозитивен документ – договор за заем. Така, чрез показанията на свидетеля П. И. Д. се установява, че началото на месец септември 2017 г. К. и С. се срещнали в офиса на първия в гр.София на ул.Бачо Киро, където брояли пари и подписвали някакъв документ. Установяване обаче, че парите, които двамата са брояли са били върнатите от ответницата по този заем, както и че това е удостоверено и отбелязано в съставения договор за заем не е извършено в производството при спазване правилата на чл.154, ал.1 ГПК- пълно и главно, т.е. без съмнение.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде уважен.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20052433 от 10.08.2022 г. по гр.д. № 43590/2020 г. по описа на СРС, 44 с-в.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3