Решение № 49 от 12.08.2021, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Дупница , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светла В. Пейчева при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20211510200564 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Образувано е пред РС-Дупница след прекратяване, поради отвод на съдиите в РСКюстендил и изпращането му на настоящия съд за образуване и разглеждане съгласно Определение №127/18.12.2020 г., по КНЧД № 957/2020г., на ВКС, II Н.О.

С решение № 120/28.05.2021г. постановено по касационно административно дело №80, Кюстендилският административен съд е отменил решение номер 260044/02.02.2021г. постановено от дело номер 1252/2020г. по описа на Районен съд Дупница. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на настоящия съд с указание съдът да изиска като доказателство от АНО посочената в протокола по чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата дигитална снимка на разположението на уреда. Видно от приложеното писмо рег. № 3480005442/17.06.2021 г., издадено от ОДМВР гр. Кюстендил е установено, че към протокола липсва приложена снимка на разположението на уреда, изискуема съгласно чл.10, ал.3, предл. последно от Наредбата.

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 2845383, издаден от ОДМВРКюстендил, с който на КР. Г. Т., с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Георги Тертер“ №2, ет.5, ап.

20, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

1

В жалбата се твърди, че описаното в ЕФ не отговаря на истината. Излагат се подробни съображения за причините довели до движение с посочената скорост, както и относно датата на връчване на фиша. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 25.06.2019 г. в 11:12 ч. жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „РОВЪР 25“, с рег. № КН2456АТ, в с. Невестино, обл. Кюстендил, по път II-62 км. 12+800, в посока на движение към гр. Кюстендил, при ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (което, доколкото пътния участък се намира в територията на населеното място с. Невстино, обл. Кюстендил, следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост в населено място – чл. 21, ал.1 ЗДвП, доколкото на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 77 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 74 км/ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство – АТСС ARH CAM S1, с фабр. № 11743c6, снимка № 0060818. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал – снимка № 0060818 и клип /5 бр. снимки/ на CD-диск № 0060813 до №0060818; удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична проверка на техническо устройство, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба, справка от Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати на местонарушението и разположението му в населено място, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото.

Установени са конкретните елементи от състава на нарушението, вкл. авторството на същото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма 2 задължение да анализира подробно поотделно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. С оглед датата на узнаване на ЕФ, посочена в жалбата – 17.09.2020 г., която не се опровергава от нито едно от другите писмени доказателства представени от АНО и съдържащи се в АНП, жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира аргументите на жалбоподателя изложени в жалбата му за неоснователни поради следното:

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 25.06.2019 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който 3 поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.

№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.

№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй к а т о чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от 4

ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС ARH CAM S1, с автоматизирано техническо средство с фабр. № 11743c6, снимка № 0060818. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно „ARH CAM S1“, така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл.