Решение № 85 от 27.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Свиленград, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100812 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, срещу М. Д. К., с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно комулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ № 881859_bc от 16.01.2021 г., сключен между „Аксес Файнънс“ ООД (кредитор) и ответника (кредитополучател), предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен между „Аксес Файнънс“ ООД (цедент) и ищеца (цесионер), за които вземания е издадена на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 560/2025 г. по описа на Районен съд – Етрополе, а именно: сумата 300,00 лева - главница, сумата 130,70 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г., сумата 13,65 лева договорна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 31.03.2022 г., и сумата 36,39 лева - такса за събиране на кредита, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 16.01.2021 г. между „Аксес Файнънс“ ООД, като кредитор, и М. Д. К., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 881859_bc, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 300,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят се задължил да го ползва и да го върне съгласно условията на сключения договор. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 17,80% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18,95%.

Ответникът не изпълнил задължението си по договора, като не върнал усвоената сума и лихви.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Аксес Файнънс“ ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено 1 надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

За събиране на вземането си ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 560/2025 г. по описа на РС – Етрополе. По делото била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът М. Д. К. да заплати на кредитора „АПС Бета България” ЕООД вземанията, предмет на настоящите искове. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение на дадените му от заповедния съд указания ищецът предявил исковете за установяване на вземанията си.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражения за недължимост на процесните вземания, поради това, че кредитът не бил усвоен от кредитополучателя и че вземанията били погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените искове следва да бъде изследван въпросът за материално-правната легитимацията на ищеца.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД, като цедент, и „АПС Бета България” ЕООД, като цесионер. Договорът за цесия е представен по делото и видно от него вземанията са индивидуализирани в „Приложение № 1 (§2, т.2.1. от договора), извлечение от което също е представено. С факта на подписване на договора за цесия, вземането към ответника е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално-правната му легитимация.

За да се приеме обаче, че ищецът е титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, освен наличието на валиден договор за цесия, е необходимо и надлежно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Това е така, тъй като за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.

Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишният кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник, тъй като такова упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.

По делото не са ангажирани доказателства за това, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда.

Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.

В случая, с исковата молба е представено изходящо от ищеца-цесионер Уведомление за цесия, адресирано до ответника. Представено е от ищеца и пълномощно, с което цедентът го упълномощава да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 към договора за цесия за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

Следователно, приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от ищеца, в качеството му на цесионер и на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесните вземания.

2

В случая, не може да се приеме, че в заповедното производство е съобщено на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, чрез връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, доколкото то е извършено при условията на чл. 47 от ГПК, т.е. то не е достигнало до длъжника. По делото е назначен особен представител на отсъстващия длъжник-ответник, на който, наред с останалите съдебни книжа, е връчено и съставеното от цесионера уведомление за цесията. Назначаването на този особен представител обаче, е само за целите на процесуалното представителство пред съда, в исковото производство и на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Не са му делегирани валидно, от страна в облигационното правоотношение, правомощията да я представлява при изменението му, каквото именно настъпва в резултат на цесията. Т.е., връчването на уведомлението за цесията на процесуален представител на длъжника в съдебно производство не дава отражение върху материалното правоотношение и не санира допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит в полза на цесионера – ищец по делото, който не доказа материалноправната си легитимация. Затова, предявените искове следва да се отхвърлят само на това основание, без да бъдат обсъждани материално-правните предпоставки за уважаването на предявените искове.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, срещу М. Д. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ********************, искове за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 560/2025 г. по описа на Районен съд – Етрополе, а именно: сумата 300,00 лева - главница, сумата 130,70 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г., сумата 13,65 лева договорна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 31.03.2022 г., и сумата 36,39 лева - такса за събиране на кредита, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Свиленград, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100812 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, срещу М. Д. К., с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно комулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземанията, дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ № 881859_bc от 16.01.2021 г., сключен между „Аксес Файнънс“ ООД (кредитор) и ответника (кредитополучател), предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен между „Аксес Файнънс“ ООД (цедент) и ищеца (цесионер), за които вземания е издадена на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 560/2025 г. по описа на Районен съд – Етрополе, а именно: сумата 300,00 лева - главница, сумата 130,70 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г., сумата 13,65 лева договорна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 31.03.2022 г., и сумата 36,39 лева - такса за събиране на кредита, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 16.01.2021 г. между „Аксес Файнънс“ ООД, като кредитор, и М. Д. К., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 881859_bc, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 300,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят се задължил да го ползва и да го върне съгласно условията на сключения договор. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 17,80% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18,95%.

Ответникът не изпълнил задължението си по договора, като не върнал усвоената сума и лихви.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Аксес Файнънс“ ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено 1 надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.