Решение № 34 от 10.08.2021, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Средец , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20212170100188 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Н. Г. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец, ***, чрез пълномощника адв.Д.Ч., против В. Д. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец, ***.

Ищцата твърди, че с ответника В. Д. АЛ. са съпрузи от 07.10.2005 г., на която дата сключили граждански брак – първи и за двама им. От брака им имали две деца – едното от които било пълнолетно, а другото било Д.В.А.., роден на 26.04.2005г., ЕГН: *** и което живеело с тях. А. сочи, че в началото на брака им живеели много добре и в разбирателство един с друг. Всичко между тях вървяло прекрасно, разбирали се за всичко, никога не са имали съществени противоречия. Излага, че постепенно отношенията им се променили. С течение на годините започнали да излизат наяве несходството в характерите им и по – конкретно коренно различните им разбирания за това как трябва да протича съвместният им живот. Съпругата заявява, че се опитвали да преодолеят разликата във възгледите си, но постепенно разбрали, че не могат да живеят заедно. Изпаднали в непрекъсната конфронтация помежду им и за най-дребните неща, отчуждили се един от друг. Ищцата твърди, че липсвало елементарното разбирателство на проблемите на другия, което било пречка двама души да бъдат семейство. Сочи, че въздействие за решението за развод били и многогодишните клюки и приказки на хората, 1 че съпругът не бил честен спрямо нея. Всичко това довело до ясното осъзнаване, че съпругата повече не искала и не можела да живее заедно със съпруга си и да бъдат семейство, а всеки от тях искал да гради живота си занапред отделно от другия. Сочи се, че несходството в характерите им била сериозна и непреодолима пречка за нормалното протичане на брачните им отношения. Между съпрузите липсвало взаимно уважение и доверие, като било налице и отчуждение между тях. Това формирало и непоколебимо желание на ищцата за прекратяване на брака.

Относно родителските права по отношение на детето Д.В.А.., родено на 26.04.2005г., с ЕГН: ***, А. счита, че следва да се предоставят за упражняване на нея и да бъде постановено детето да живее при нея на адрес: гр. Средец, ****. Моли да се определи режима на лични отношения на детето Д.В.А.. с бащата В. Д. АЛ., съгласно закона и морала, като се вземе предвид, че детето вече е голямо и може да се придвижва свободно и самостоятелно. Заявява, че нямам възражения и особени искания за режима, тъй като детето можело да взема решения дали да се вижда с баща си самостоятелно. Претендира се издръжка за детето от бащата в размер на 200 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2021г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва върху всяка закъсняла вноска, като издръжката за съответния месец да била дължима до 5 число на следващия месец. А. не желае и не претендира да получава издръжка от съпруга си. Относно семейното жилище ищцата релевира, че до настоящия момент всички живеели в къщата на нейните родители на адрес: гр. Средец, ****. Сочи, че всеки от съпрузите бил получил вещите, които били с извънбрачен произход и собственост на трети лица.

Ищцата отправя искане да бъде постановено решение, с което да се допусне развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне относно вината, съгласно чл. 49, ал. 3 СК, като се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д.В.А.. с ЕГН:

***, на нея – майка му Н. Г. АЛ., както и да се постанови детето да живее при нея на адрес: гр. Средец, ****. Иска се да бъде осъден ответникът В. Д. АЛ. да заплаща на детето Д.В.А.. с ЕГН: ***, чрез неговата майка и законен представител Н. Г. АЛ. месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2021г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва върху всяка закъсняла вноска, като издръжката за съответния месец да е дължима до 5 число на следващия месец, да се определи режим на лични отношения между бащата В. Д. АЛ. и детето му Д.В.А.., да се предостави ползването на семейното им жилище с адрес: гр. Средец, ****, на Н. Г. АЛ., 2 където ще отглежда детето си, както и след прекратяване на брака съпругата де възстанови предбрачното си фамилно име - К..

При проведените открити съдебни заседания ищцата А. се явява лично и с пълномощниците адв.Д.Ч. и адв.К. Ян.. Поддържа исковата молба. Заявява се, че ответникът упражнил по отношение на ищцата домашно насилие, изразяващо се в многократно физическо и психическо насилие, в заплахи с убийство, преследване, следене, нанасяне на побой – с удари по главата и тялото. Сочи се, че било извършено на 11.06.2021 г. домашно насилие над ищцата, за което било образувано гр. д. № 354/2021 г., по описа на РС – Средец, за нанесен на А. побой с удари с юмруци по главата, закани за убийство, което домашно насилие било станало в семейното жилище на ищцата. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените от нея разноски в бракоразводния процес. Отправя искане за уважаване на исковата претенция.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът В. Д. АЛ. не представя отговор на исковата молба.

При проведените открити съдебни заседания ответникът В. Д. АЛ. се явява лично и с адв.Ив. С.. Заявяват, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Ответникът счита, че отношенията със съпругата му са нормални съпружески взаимоотношения, като след предявяване на исковата молба за развод, същите се били обтегнали, като заявеното домашно насилие от 11.06.2021г. било провокирано и инсценирано изцяло от ищцата за нуждите на настоящия бракоразводен процес. Сочи, че като всяко семейство, между тях имало временни разногласия, които обаче не били с такава степен, че да доведат до невъзможност за заздравяване на връзката. Твърди се, че ищцата следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между съпрузите, което да не можело да бъде заздравено, но за такива отношения въобще не станало на въпрос. Отправя се искане за отхвърляне на предявения иск за развод като неоснователен и недоказан, както и да не се разглеждат свързаните с него брачни искове относно статута на непълнолетния им син, ползването на семейното жилище и промяната във фамилното име. При условия на евентуалност, ако се приеме, че са налице основания за допускане на развод, А. не възразява детето Д. да живее при майка си. Счита, че режима на лични контакти следва да бъде стандартния, тъй като детето било голямо и можело само да определя кога да се вижда с баща си. По отношение на издръжката предоставя на съда, тъй като и двете страни не представили доказателства за доходите си. За ползването на семейното жилище и промяната на фамилното името също оставя да е по преценка на съда.

Оспорва претенцията на ищцата за разноски, тъй като такива се дължали при установяване, че единият от съопрузите носил изключителната вина за прекратяване на брака, но такъв иск не бил предявен, поради което на ищцата разноски изобщо не се следвали и при условия на евентуалност се дължали разноски само за един адвокат.

3

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 07.10.1995г. в гр.Средец, като при сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от К. на А., видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 07.10.1995г. За така сключения граждански брак бил съставен Акт за граждански брак № 31/07.10.1995г.

По време на брака на Н. и В. били родени две деца, едното от които било пълнолетно, а другото непълнолетно – Д.В.А.., ЕГН ***, роден на 26.04.2005г. в гр.Бургас, като това обстоятелство се установява от Удостоверение за раждане, издадено на 30.04.2005г. и Социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.

Приет е по делото Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, от който се установява, че към датата на неговото изготвяне основни грижи за непълнолетния Д. полагали и двамата родители, които живеели в едно и също жилище. В семейството били задоволени потребностите на детето, като то нямало специални здравни потребности. Д. посещавал учебно заведение в гр.Бургас и се нуждаел от средства за транспортни разходи, за дневни нужди, за закупуване на учебници и помагала, за осигуряване на подходящи за възрастта и сезона дрехи. В социалния доклад е посочено, че жилището, в което живеели родителите на детето било собственост на родителите на г-жа А., представляващо двуетажна къща, от която семейството ползвало един жилищен етаж, в който за детето имала осигурена самостоятелна стая, обзаведена според възрастта и потребностите на детето. Относно трудовата ангажираност на родителите, е посочено, че по данни на бащата, същият бил трудово ангажиран като ръководител на транспортно дружество – „А. транс“ ЕООД и заявявал доход от трудова дейност в размер на 650 лева месечно, а майката работило като кметски наместник в село Радойново и почасово като пощальон към „Български пощи“ АД и заявявала доход в размер на 700 лева месечно.

В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство е разпитан свидетелят С.Г.Д. – сестра на ищцата. Заявява, че непълнолетният Д. бил по – привързан към майка си, като същата била грижовна към него.

Детето учило в Бургас, като в тази връзка правело разходи за пътуване – купувало му се карта за пътуване, а също и за дрехи, учебници и храна.

Свидетелката сочи, че детето се държало по – студено с бащата. За отношенията между страните твърди, че в момента били доста напрегнати и не можели да се разберат. Свидетелката излага, че й било известно от нейната сестра – Н.А., че ответникът бил упражнил по отношение на съпругата си домашно насилие, както и че й посягал и удрял, заплашвал и я преследвал. На 11.06.2021г. в десет и половина ищцата се обадила на сестра си С. и й 4 споделила, че съпругът й избухнал, ударил я, хвърлил телефона й, а тя се скрила при майка й. Предвид това била извикана полиция.

На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето в открито съдебно заседание е изслушан непълнолетният Д.В.А... Детето твърди, че в момента живеело при майка си и иска тя да продължи да се грижи за него.

Отношенията с майка му били много добри във всяко едно отношение. Майка му го подкрепяла морално, което било най-важно. Също така битовите му потребности били осигурени от майка му. Вкъщи имал самостоятелна стая, която била обзаведена с всичко, което му било необходимо. Ходел на училище в Бургас, като сега щял бъде десети клас и всеки ден пътувал до там.

Д. нямал оплаквания от отношенията му с неговия баща, но отношенията с майка му били по-добри. Сега родителите му не живели заедно, но се виждал с баща му през два дена, а майка му не го ограничавала да се вижда с него.

В материалите по делото се приобщени Определение № 79/18.06.2021г., постановено по гр.д.№ 354/2021г., по описа на РС Средец, видно от което производството по това дело е образувано по молба на Н. Г. АЛ. против В. Д.

АЛ. по реда на Закона за защита от домашно насилие. С този акт на съда са постановени следните мерки за защита: задължаване А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А., отстраняване на А. от жилището, находящо се в гр.Средец, ***, както и забрана на А. да приближава жилището на пострадалото лице, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице. Издадена е и Заповед за незабавна защита № 4/18.06.2021г. по ЗЗДН относно така постановените мерки за защита. Видно от представения по делото Трудово Договор № 1264/18.11.2015г., сключен между Община Средец, представлявана от кмета инж.Иван Жабов и Н.Г. А., последната заема длъжността кметски наместник в село Радойново, община Средец, област Бургас. Представен е Нотариален акт № 6, том IV, дело № 1415/29.06.1977г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус при Районен съд – Бургас, видно от който Г.К.К. и Н.П. Я. са придобили по равно общ 510 кв.м. празно дворно място в гр.Грудово – понастоящем гр.Средец, представляващо урегулиран парцел XIII, кв.125-то в кв.4 „а“.