Решение № 3249 от 27.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3249 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330122306 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Д., ЕГН ********** адрес: гр. ***, ул. *** № *, чрез*** Т. Ф., срещу ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ ЕАД с Булстат 115007069, седалище и адрес: **********, представлявано от *** Д. Г. А.. Предявени са искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца и да се отмени, да се възстанови ищеца на предишната работа като „***“ към Летище Пловдив ЕАД, както и се осъди ответното дружество да заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа след уволнението за периода 5. 11.2024 — 5.

05. 2025 г. в размер на 1 8726 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.1.202024г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника по трудов договор № *** г., изменен с ДС № *** г., на длъжност „*** при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение 2093 лева. Със Заповед № ** от *** г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание **** и е било прекратено едностранно трудовото правоотношение.

Счита тази заповед за незаконосъобразна и съставляваща акт на незаконно ***, по следните съображения: да не са налице описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, а именно: не се е явил на работа в предприятието на 2-и и 3- и януари 2024 г. тъй като през тези дни ищецът е ползвал разрешен от работодателя отпуск по чл. 164 КТ за гледане на дете до 2 г. и тези обстоятелства били известни на 1 работодателя, тъй като по молба на ищеца *** е дал писмено съгласие за ползването му, считано от 4.01.2023г., както и не бил включен в работния график за тези дати, които били последните два дни ог продължителния едногодишен отпуск. Излага се, че липсва виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина по арг. от чл. 186 К Г, което е основание за отмяна на ***.

На следващо място е посочено, че уволнителната заповед е незаконосъобразна и поради неспазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Неявяването на работа било лесно установимо и формално нарушение, поради което същото очевидно е могло да се установи към датите на отсъствие на ищеца от работа - 3.01.2024 и 4.01.2024 г.

Излага се също така, че заповедта за *** е връчена на ищеца на 4.11.2024 г., което далеч надхвърля 2- месечния срок от установяване на нарушението, в който би могло да се наложи дисциплинарно наказание /същият е изтекъл на 5.03.2024 г./.

По-нататък ищецът продължава с това, че уволнителната заповед е незаконосъобразна и поради неспазена процедура по чл. 193 КТ. Сочи, че с писмо изх.

№ *** от *** г. от ищеца са искани обяснения за неявяването му на работа на въпросните дати, като се сочи, че „съгласно разпореждане на ТП на НОИ през тези два дни същият не е бил в отпуск...“. Към писмото обаче не било приложено въпросното разпореждане на ТП на НОИ, заради което ищецът не бил наясно защо разрешения му отпуск се отменя със задна дата. Настоява на това, че в този случай приложима е нормата на чл. 193, ал.2 КТ, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на *** поради нарушеното му право на защита в дисциплинарното производство.

Освен това счита, че дори и да се приеме, че има извършено дисциплинарно нарушение и че същото е санкционирано в преклузивните срокове по чл. 194 КТ, наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание не съответства по тежест на извършеното нарушение с оглед критериите по чл. 189 КТ.

Излага се също, че ищецът не е имал предишни дисциплинарни нарушения и наказания, като неявяването му на работа на 3 и 4 януари 2024 г. е със ясното съзнание, че се е намирал в разрешен платен отпуск за гледане на дете до 2 години, като към този момент никой от длъжностните лица на работодателя не го е информирал своевременно, за проблеми с разрешения му отпуск, че същият е прекъснат и че следва да се яви на работа. Твърди, че след *** ищецът е останал без работа по трудово правоотношение, което ангажира имуществената отговорност на ответника работодател, да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за периода 5.11.2024 г. - 5. 05. 2025 г. в размер на последното получено брутно трудово възнаграждение преди уволнението.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от когото в законоустановения срок е депозирал и писмен отговор.

2

С отговора е взето становище за неоснователност на иска. Признават се обстоятелствата, че между страните е съществувало ТПО, като ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност, от която е бил***.

Сочи се, че е налице виновно поведение на ищеца, тъй като се касае за *** като ищецът е следвало да подаде Декларация за промяна на обстоятелствата по отношение на разрешения му отпуск за майчинство в тридневен срок от настъпване на промяната.

Видно било от задължително предписание № ***г., издадено от ТП на НОИ.Пловдив, че осигуряването в майчинство на ищеца е приключило на 31.12.2023г. и в тази връзка ищецът е бил длъжен да уведоми работодателя му за промяната, като с оглед на това негово неизпълнение, на 2 и 3-и януари същият е в ***.

Твърди се също така, че по случая е била извършена проверка, която установила, че правото на ползване на отпуска е обявено за неоснователно за периода 25.07.2022г. до 31.12.2023г., като в този период ищецът е неосигурен и в ***от 17 месеца. На следващо място е посочено, че не било вярно твърдението в исковата молба за неспазване на срока по чл. 194 от КТ, доколкото нарушението било открито на 9.09.2024 г., на която дата Летище Пловдив ЕАД било уведомено от ТП на НОИ Пловдив, а заповедта за *** е била издадена на 04.11.2024г., при спазване на двумесечния срок.

Относно изложените твърдения в исковата молба да не са били спазени изискванията на чл. 193, ал. 2 от КТ, същото не отговаряло на обективната истина, доколкото към исковата молба е приложено искане за обяснения от А. Д. в хода на дисциплинарно производство. В искането на обяснения ясно било изписан текста - „ след като съгласно разпореждане на ТП НОИ през тези два дни не сте били в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст”, и в тази връзка предоставянето или непредоставянето на самото разпореждане от ТП на НОИ не би могло да опорочи изпълнението на изискванията на чл. 193, ал. 2 от КТ от страна на работодателя.

Изтъква се, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Законодателят не бил предвидил изрично, че за да се накаже с *** следва да бъдат отчетени обстоятелства, касаещи наличието или не на предишни провинения от страна на работника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че помежду им е съществувало ТПО на посочената от ищеца длъжност, което е било прекратено с оспорената заповед № *** от ***г. на осн. член 330, ал. 1, т. 6 от КТ, поради неявяване на работа в два последователни работни дни , а именно 2 и 3 януари 2024г.

3

Видно е от молба с вх. № * от ***г. /л. 92/, че с молба от А. Д. до работодателя му е заявен платен годишен отпуск на осн. член 53 от КСО за отглеждане на дете до 2годишна възраст от 4.01.2023г. Със заповед за отпуск №***г. отпускът е разрешен за периода 4.01.2023г. до 3.01.2024г. на осн. член 164а КТ.

Към молбата за отпуск е приложена декларация с дата 8.08.2022г. от *** на детето П. В. А., в която е заявено съгласието й за прехвърляне на правото на обезщетение за отглеждане на детето В.- А. Д. на неговия баща А. Д.. Представено е и удостоверение за раждане на детето, в което като баща на детето е посочен ищецът. Всички изброени документи са приложени в ЛТД на ищеца, съхранявано при работодателя.

Работодателят е представил задължителни предписания № *** г. до ТП на НОИ Пловдив, съгласно които работодателят следва да коригира данните по член 5, ал. 4, т.

1 КСО за А. Д. за месец декември 2023г. и месец януари 2024г., поради неправилното им подаване от осигурителя-работодател. Това предписание е връчено на работодателя на 9.09.2024г. и му е даден 14-дневен срок за изпълнение, като е посочено, че в случай че не ги изпълни ще му бъде наложена глоба и съставен АУАН. Установява се също, че дадените предписания са предприети въз основа на подаден сигнал на *** на детето П.

В. А. до органите на ТП на НОИ, в който сигнал се съдържат данни за съставяне на документи с невярно съдържание – фиктивен трудов договор, заповед за назначаване и заповед за освобождаването й във фирма в град *** от лицето А. Д., който бил използвал личните й данни без нейно знание и съгласие с цел да вземе бащинство, за които обстоятелства тя не знаела нищо, както и че никога през живота си не е получавала заплата от фирмата, в която уж била назначена, нито знаела къде се намира офисът на тази фирма. В КП № *** от **** г., съставен след налагане на ***, органите на ТП на НОИ са извършили констатация, че лицето П. В. А. не е осигурено лице за фонд „Общо заболяване и майчинство“.

От представената в оригинал трудова книжка на ищеца се установява, че за процесния период същият е останал без работа, а от изслушаното заключение на вещото лице, прието без възражения от страните, се установява, че размерът на обезщетението за оставане без работа е в размер на 15457,50 лева.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:

Ищецът е с разрешен от работодателя право на отпуск на осн. член 164 от КТ за периода 4.01.2023г. до 03.01.2024г. вкл. Съгласно член 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до доказване на противното, поради което следва да се приеме, че отпускът е разрешен и ползван от ищеца за процесния период добросъвестно, докато не се докаже противното от работодателя. Доказване на противното не е установено от събраните по делото доказателства. Установяването от контролните органи, че П. В. А. не е 4 осигурено лице за фонд „Общо заболяване и майчинство“, както и че за 2 и 3 януари ищецът не е бил в отпуск, не опровергава добросъвестността на ищеца, доколкото не се установява същият да е бил осведомен за това към 2.01.2024г. или след тази дата. От представените доказателства се установява, че ищецът е узнал най-рано за съществуването им едва при поискване на обяснения за неявяването му на работа с писмо с изх. № *** от ***г. Подаването на сигнала от *** на детето също не оборва добросъвестността на ищеца, тъй като не са налице данни същият да е бил осъден за документно престъпление, нито пък се установява участието му в създаването на неистински документи с цел ползването на отпуск за отглеждане на дете.

Налага се изводът, че за двата дни – 2 и 3 януари 2024 година, за които се твърди да е извършил ***, ищецът не е имал изобщо задължение да се явява на работа, тъй като е ползвал законоустановен и разрешен от работодателя му отпуск.

По изложените съображения искът за отмяна на дисц. уволнение ще се уважи.

С уважаване на предявения иск за отмяна на уволнението ще се уважи и акцесорния иск за възстановяването на ищеца на заеманата от преди уволнението длъжност „***“.

По предявения иск с правно основание член 225, ал. 2 от КТ.

В доказателствена тежест по този иск е на ищеца – той следва да установи оставането си без работа поради ***, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението. Според изслушаното заключение на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно, последното получено от ищеца месечно БТВ преди уволнението е за м. август и е в размер на 2576,25 лева. От представената в с.з. трудова книжка на ищеца се установява, че не е работил за процесния период по трудово правоотношение, поради което искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа ще се уважи за периода от 55.11.2024- 5.05.2025г., като се присъди обезщетение в размер на 15457,50 лева.