Решение № 114 от 01.07.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Е.П., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200258 по описа за 2025 година

С. И. М. от гр. С., с ЕГН **********, е обжалвала Електронен фиш Серия К № 7639707/06.06.2022г. изд. от ОДМВР С., респ. наложеното административно наказание „ глоба в размер на 800.00 лева“, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

С жалбата са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. По същество се иска отмяна на ЕФ.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН е изразено становище, че наложеното на жалбоподателя с електронния фиш наказание следва да бъде потвърдено. С писмена защита по същество на спора отново се иска отхвърляне на депозираната жалба .

Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РП Е.П., редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

На 06.06.2022 г. в 13.40 часа в обл. Софийска, Община Г.М. А2, КМ 33+800 в посока гр.Варна АТСС TFR1-M / автоматизирано техническо средство № TFR1-M 507 насочено към гр.С. / е регистрирало движещо се със скорост от 124 км/ч моторно превозно средство – л.а. „Аudi Q3“ с ДК№ СВ **** СН. Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък и посочена в ЕФ е била 80 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26. Автомобилът е собственост на жалобподателката С. Ив. М., видно от отбелязването и в издадения ЕФ.

1

По делото са приети: ЕФ Серия К №7639707/06.06.22 г., ЕФ Серия К

№3221395/04.12.2019, жалба с вх.№266481 от 06.08.2025г., протокол за проверка на мобилна система от 27.04.22г.,Заповед № 8121з-172/29.02.16г., обр. Ел. фиш за налагане на глоба, Заповед № 8121з-931/30.08.16г., снимков материал , протокол за зиползване на АТСС от 06.06.22г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за първоначална регистрация на МПС, разпечатка от АИС-АНД, заверено копие на СУМПС № 284225436 .

От Протокола за проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M от 27.04.2022 г. е видно, че АТСС е било в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване. Автоматизираното техническо средство е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час.

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и предоставя данни за вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, за скоростта, с която се е движило процесното МПС, за координатите при които е било извършено заснемането, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.

Попълнения надлежно Протокол за използване на АТСС от 06.06.2026г. предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак / чл.21, ал.2 ЗДвП/. В случая жалбоподателят е нарушил забраната, като максимално разрешената скорост е била 80 км/ч, при въведеното ограничение с ПЗ В-26. Заснемането е било извършено с АТСС TFR1-M 507. Превишаването на максимално разрешената скорост е било 44 км/ч. Съгласно чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч. се наказва с глоба 400.00 лв.. В настоящия случай размерът на глобата е определен, като е била съобразена и максимално допустимата грешка в осъществяваното от техническото средство измерване на скоростта, каквито технически и метрологични характеристики са отчетени с протокола за проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M .

От събратите доказателства съдът приема, че жалбоподателката се явява единствен субект на процесното нарушение, като съображенията за това са следните:

В срока по чл.189, ал.4 ЗДвП С.М. е посочила с нарочна писмена декларация лице / което е починало в периода между 06.06.22г. - датата на извършване на нарушението и 13.05.25г. - датата на връчване на процесния ЕФ /, за което твърди, че му е била предоставила на 06.06.2022 г. управлението на личния си автомобил - л.а.„Аudi Q3“ с ДК№ СВ **** СН. В последна връзка от писмо изх. № ури -4332-86909 / 12.10.25г. на МВР , СДВР, О”ПП” и приложенията към него е видно, че жалбоподаелката е депозирала декларацията на 17.05.25г., в която е посочила за водач на автомобила й на процесните дата и час лицето Д.Б.М. .От отбелязване върху заверено копие от свидетелство за управление на МПС издадено на името на Д.Б.М. е видно, че последният е почина на 28.11.2024г., по което обстоятлество не се спори между страните по делото. В настоящото производство жалбоподактелката не ангажира доказателства, от които да се индицира или да се установява категорично, че жалбоподателката действително на посочените в декларацията дата и час е предоставила на лицето Д. Мирянов личния си автомобил и последният е бил върнат на собственика в 20.30 часа / вж. декларация от 21.05.2025г./. Следва да се държи сметка и за факта, че от 06.06.22г. - датата на вменяваното с ЕФ нарушение до датата на 2 изготвяне на декларацията е изтекъл период от три години, което поставя под съмнение прецизността, с която са посочени в попълнената декларация часовете на предоставяне на процесното МПС и връщането му на неговия собственик. Отделно от това нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП вменява в задължение представяне в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, освен приобщената но настоящото дело писмена декларация с данни за лицето сочено за извършител на нарушението, но и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По обективни причини последното не е представено заедно с попълнената от жалбоподателката декларация, но С.

М. не е ангажирала в настоящия процес / извън приложената към АНП декларация/ доказателства за управлението на процесния автомобил от Д.Мирянов на 06.06.2022 година в часовия диапазон от 13.40 часа до 20.30 часа, което е в тежест на привлеченото с процесния ЕФ към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.В процесния ЕФ е отразено, че нарушението е било извършено в условията на повторност, респ. в едногодишен срок от влизане в сила на 29.07.2021г. на ЕФ К № 3221395/04.12.2019 година. Съгласно §6, т.33 от ДР към ЗДвП “Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач”. АНО, чиято е доказателствената тежест, е ангажирал доказатлества, че нарушението предмет на разглеждане и визирано в ЕФ Серия К № 7639707/06.06.2022г. изд. от ОДМВР С., е било извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 3221395/04.12.2019 г., с който на С.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Съгласно деистващата към датата на нарушението редакция на чл.182, ал.4 от ЗДвП, при повторно нарушение по ал. 1, т. 1 - 5, ал.

2 и ал. 3, т. 1 - 5, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, или 800.00 лева /409.03 евро. По изложените съображения съдът приема, че ЕФ, с който е ангажирана административнонаказатената отговорност на жалбоподателката на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, следва да се потвърди .

По разноските

При този изход на спора по делото, съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. Жалбоподателят не е оспорил размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл съдът намира, че следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 150.00 лева / 76.69 евро .

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. с чл.58д, т.4 ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7639707/06.06.2022г. изд. от ОДМВР С., с който на С. И. М. от гр. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „ глоба в размер на 800.00 лева /409.03 евро “, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. И. М. от гр. С., с ЕГН **********, да заплати на ОДВМР С. сумата от 150.00 лева / 76.69 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -С. област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4