Решение № 15 от 15.01.2024, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 337/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.123, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3, б."В" · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Сандански, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200337 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. С. от гр. П., ул.“********“ № ****, ЕГН –
**********, против Наказателно постановление № 22-0339001164/23.11.2022г. на Началник РУ Сандански в ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.40, ал.2, чл.157, ал.6 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11, чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” общо в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Излагат се твърдения за нарушена процедура по издаването на А. и НП. Иска се от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание - жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Дава обяснения по случая. В хода на 1 делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, постанови следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. Аргументи:
Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 03.11.2022 година длъжностни лица при РУ – Сандански – актосъставителят В. Т., в присъствието на свидетеля Е. К. съставил на жалбоподателя А. С. GA № 692426, затова, че на 21.10.2022г. около 15.389 часа в гр. ******** на паркинга на магазин „********“, находящ се на ул.“********“ , управлява поверения му лек автомобил марка „********“ с рег. № ********, собственост на С. М. О. от гр. ********, като при извършена маневра на заден ход блъска съоръжение /бариера/ на паркинга и реализира ПТП с материални щети. Водачът не уведомява компетентните органи и напуска местопроизшествието, водачът управлява с изтекъл срок на А. № 539490, с което е осъществил състава на административните нарушения по чл.40, ал.2, чл.157, ал.6 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП.
А. е съставен във връзка с жалба с рег. № 339000-10653/02.11.22г.
Въз основа на акта за нарушение, на23.11.2022г. Началник РУ – Сандански в ОДМВР – Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното издал НП № 22-0339-001164/23.11.2022г., с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.40, ал.2, чл.157, ал.6 и по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11, чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от 2
ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” общо в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева.
НП е връчено лично на жалбоподателя 11.05.2023г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.
В законовия срок е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители В. Т. и Е. К., както и от показанията на св.Н. Я., допусната до разпит по искане на защитата, от обясненията на самия жалбоподател, както и от приетите по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти.
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това, съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН НП трябва да съдържа следните реквизити: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от представените по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че липсва яснота относно обстоятелствата при които е извършено вменяваното на жалбоподателя административно нарушение, както и такава по отношение мястото на извършване на нарушението.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение противоречи на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съгласно цитираните норми, А. следва да бъде съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при извършването или при констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели-очевидци, или при невъзможност да се състави акт в тяхно 3 присъствие, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство се отразява изрично в самия акт (чл.40, ал.3 от ЗАНН). В конкретния случай актосъставителят не е установил непосредствено нарушението, като (според показанията му пред съда) акта за нарушение е съставен въз основа на преписка, образувана по жалба на св.Я., както и не е бил на мястото на произшествието. Актът за констатиране на нарушението не е съставен в присъствието на поне един от свидетелитеочевидци, а напротив, в присъствието на един свидетел, присъствал единствено при съставянето му – св.К.. Това обстоятелство е категорично установено чрез показанията на актосъставителя и свид.К., които заявяват, че последният е свидетел само на съставянето на акта, както и, че акта е съставен въз основа по постъпила жалба в РУ – Сандански. Контролният орган не е предприел действия за установяване на самоличността и адресите на лица, присъствали по време на произшествието и по никакъв начин не е обосновал и отбелязал невъзможността актът да бъде съставен в присъствието им, за да се приеме наличието на хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. При тези обстоятелства актосъставителят, съставяйки акта в присъствието на един свидетел, е нарушил и законовото предписание по цитираната норма за присъствието на двама свидетели. На следващо място, обсъжданият акт е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като в него не се съдържа посочване на лицето, претърпяло имуществени вреди от нарушението. С оглед изискванията на тези норми, в акта е следвало да бъде посочено кое е пострадалото лице. Тези непълноти опорочават акта, нарушавайки законовите изисквания за наличие на съществени реквизити и обоснованост, възпрепятстват лицето, срещу което е съставен да упражни пълноценно правото си на възражение, като наред с това затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване на законосъобразно и правилно наказателно постановление, съответно решение по жалба на наказано лице. Констатираните нарушения на цитираните разпоредби от ЗАНН опорочават административнонаказателната процедура и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В процесния случай несъобразяването на акта за установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН е довело до несъответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл.57, ал.1, т.5 и 9 от ЗАНН. Освен неизвършването на проверка за 4 законосъобразност и обоснованост на акта, Началникът на РУ – Сандански не е изпълнил вменените му с разпоредбата на чл.52, ал.3 от ЗАНН задължения преди да се произнесе по преписката да уведоми за съставянето на А. жалб.С.. По този начин е нарушено правото на защита както на наказаното лице, така и на претърпелия имуществени вреди от нарушението, и е възпрепятствана възможността за проверка на правилността и обосноваността на наказателното постановление.
При констатираните съществени нарушения на процесуалните правила и с оглед задължителната съдебна практика, съдът намира за необходимо да отбележи следното: контролният орган при РУ – Сандански е съставил акта за установяване на административно нарушение при неизяснена фактическа обстановка. Липсата на преки доказателства за лицето, управлявало автомобила, скоростта на движението към момента на настъпване на ПТП и за конкретното състояние на пътя и на атмосферните условия към момента на извършване на нарушението, е била пречка за образуване на административнонаказателното производство по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Освен това, непопълването на административнонаказателната преписка с доказателства за тези факти е било основание за прекратяването и по реда на чл.54 от ЗАНН.
Ето защо, съдът приема, че допуснатите нередовности в акта и в наказателното постановление са пречка да се установи, че деянията са извършени и то виновно от посочения нарушител. При този извод, съдът оценява гореизложените констатации като особено съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Само за пълнота, съдът счита, че следва да посочи следното:
В конкретния случай, с А. на жалбоподателя е вменено извършено нарушение по чл.157, ал.6 ЗДвП, залегнало в пункт 2 от НП. Съдът констатира, че е налице несъответствие между посочената за нарушена правна норма и фактическото описание на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.157, ал.6 ЗДвП е отменена – (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.). Словесно както в А., така и в НП е посочено: „ водачът управлява с изтекъл срок на А. № 539490“, но такова нарушение в ЗДвП и то по 5 посочения текст не съществува.
На следващо място, отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в ПТП е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
От цитираното в НП нарушение е видно, че АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП в хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение - за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация на А. и НП. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Всъщност както от съдържанието на А., така и от съдържанието на НП става ясно, че административното обвинение е затова, че жалбоподателя е реализирал ПТП с материални щети и е напуснал произшествието.