Решение № 1213 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Варна, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223100501523 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 262673/ 04.03.2022 г. на М. З. П., ЕГН **********, от гр. Варна, против решение № 260073/08.02.2022 г., /поправено с решение № 260304/07.06.2022 г./, постановено по гр.д.№ 875/2021г. на ВРС, ХХХI-ви състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя осъдителен иск срещу ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ***, за заплащане на сумата от 22 762.03 лева, представляваща част от застрахователно обезщетение, цялото в размер на 35 498.72 лева, по застрахователна полица № 192436Q0196/2019 г. за имущество, вследствие настъпило на 25.12.2019 г. застрахователно събитие - пожар в къща в с.Осеново, общ. Аксаково, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Оспорва решаващия извод на съда за нищожност на процесния застрахователен договор, поради липса на съгласие при сключването му, тъй като застрахованото имущество не е в достатъчна степен индивидуализирано, което счита, че е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Като се позовава на практиката 1 на ВКС и образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС твърди, че в случая неправилно съдът е приложил служебно последиците на нищожността при липса на въведено възражение от ответника в законоустановения за това срок. В тази връзка са наведени оплаквания за допуснати нарушения при докладването на делото и разпределението на доказателствената тежест между страните. Твърди, че възможността за позоваване на липсата на съгласие като порок, водещ до нищожност на сделката, е предоставена единствено на заинтересованата страна, а застрахователната полица № 192436Q0196/2019 г. е останала неоспорена от ответника в процеса, който в писмените си бележки изрично посочва, че прекратяването на договора е в изпълнение на задължителните указания на КФН. Сочи, че сключеният между страните договор отговаря на всички предвидени в чл. 345 от КЗ съдържателни изисквания, както и на основният определящ елемент за действителността на застраховката, а именно наличието на застрахователен интерес, който е свързан с правото на собственост върху застрахованото имущество. Жалбоподателят излага, че коректно е попълнил преддоговорната информация и декларацията за приемане на Общите условия, с което недвусмислено е изразил своето съгласие за сключване на застрахователния договор, чиито предмет е домашно имущество – недвижима вещ и намиращите се в нея движими вещи, собственост на застрахования, намиращи се на адрес в с. Осеново, общ.

Аксаково. Сочи, че квадратурата на имота също е коректно посочена според изискванията на застрахователя за определяне на застрахователна стойност на застрахованите вещи като лимит на отговорността му. Счита, че с конклудентните си действия застрахователят е признал валидността на сключения помежду им договор, както и е отказал да изплати застрахователно обезщетение без да прави възражения за валидност на полицата. Оспорва възприетите от първоинстанционния съд критерии за действителност на полицата, съответно за индивидуализация на застрахованата сграда, както и необходимостта от извършване на опис на намиращите се в нея движими вещи предвид частичния характер на претенцията, само за стойността на недвижимото имущество. Сочи, че в застрахователната полица следва да се попълнят само адрес и квадратура на имуществото, обект на застраховане, което в случая е сторено, а правото му на собственост е доказано от представените по делото писмени доказателства – нотариални актове, разрешение за строеж и актове за степен на завършеност на сградата. По отношение на адреса на застрахования имот се сочи, че в с.

Осеново няма улици и отбелязването на селото представлява пълния административен адрес. Изложено е, че към момента на сключване на процесния договор никъде в съдържанието на полицата няма отделено място за по-пълно описание на застрахованото имущество освен чрез адреса му, а едва през 2020 г. по указание на КФН ответното дружество въвежда в програмата си при попълване на застрахователната полица „прозорец“ за допълнително описание на имуществото, отново в графата „адрес“. Моли за 2 отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения частичен иск, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ЗК „УНИКА“ АД, представлявана от юриск. В. М., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че правилно първоинстанционният съд е констатирал служебно противоречие на застрахователния договор с императивна материалноправна норма, вследствие на което е приложил последиците на нищожността му, с което не е нарушен принципът на равнопоставеност между страните, а е приложен точно законът. Твърди, че предметът на процесния договор не е определен, както и че липсва идентичност между застрахования обект и погиналата при пожара сграда, тъй като застрахованата по полицата къща е с площ 280 кв.м., а съгласно представените документи за увредената сграда в строеж същата е с площ 463.68 кв.м. Сочи, че ищцата притежава и други сгради в землището на с. Осеново, а самата тя посочва, че по полица № 192436Q0199 застрахованата сграда е с площ 350 кв.м. В допълнение въззиваемото дружество твърди, че от проведената пожаро-техническа експертиза и крайният акт на досъдебното производство се установява, че лицето причинило пожара е действало по непредпазливост, като са констатирани и редица неспазени изисквания за пожарна безопасност – липса на пожарогасител, наличие на газов уред в близост до камината и лесно запалими материали. Сочи, че липсата на надзор на камината, в която е имало открит огън на дървесни материали, към момента на процесното застрахователно е в нарушение на чл. 40, ал. 1, т.7 от Наредба 8121з647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Като се позовава на т.4.3 от Общите условия към полицата твърди, че застрахователят не обезщетява щети, причинени от или вследствие на поставяне на избухливи, запалителни или открити източници на огън в близост до застрахованото имущество, без знанието и съгласието на застрахователя. По силата на т. 4.1 от ОУ сочи и че не подлежат на обезщетяване щети, причинени от или вследствие на умишлени действия, груба небрежност или неполагане на дължимата грижа от застрахования или членовете на неговото семейство, също негови служители/работници, наематели. Поради изложеното, твърди, че застрахованият не е положил грижата на добрия стопанин, като вземе необходимите мерки за опазване на застрахованото имущество. Моли за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника адв.

Станев поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Подробни доводи развива в подадена в срок писмена защита.

В открито съдебно заседание представител на въззиваемото дружество не се явява, но депозира молба, с която оспорва доводите на въззивника по съображенията, изложени в подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

3

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата М. З. П., ЕГН **********, срещу ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 22 762.03 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск с протоколно определение от 02.11.2021 г. по гр.д.№ 875/2021 г. на ВРС/, представляваща част от застрахователно обезщетение, цялото в размер на 35 498.72 лева, по застрахователна полица № 192436Q0196/2019 г. за имущество, вследствие настъпило на 25.12.2019 г. застрахователно събитие - пожар в къща в с.Осеново, общ. Аксаково, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

С постановеното по гр.д.№ 875/2021 г. на ВРС, 31-ви състав, решение № 260073/08.02.2022 г., /поправено с решение № 260304/07.06.2022 г./, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията изцяло като неоснователна.

Tвърденията на ищцата са, че на 24 декември 2019 г. е сключила застрахователен договор за имущество със ЗК „УНИКА“ АД, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 192436Q0196, продукт „У дома и щастлив“, със срок на застраховката от 00:00 ч. на 25 декември 2019 г. до 24 ч. на 24.12.2020 г. Застраховката на имуществото е съгласно пакет „Престиж“, и включва движимо /оценено на 35 000 лева - застрахователна сума/ и недвижимо имущество - къща /оценено на 112 000 лева- застрахователна сума/, с покрити рискове от пожар и токов удар. Застрахователната полица касае собствена новопостроена къща от 280 кв.м. и имуществото в нея, находящи се в ПИ с идентификатор ***, в землището на с. Осеново, общ. Аксаково. Размерът на застрахователната премия е 218.51 лева, платима на четири вноски, първата от които – 62.27 лева е внесена при сключване на договора на 24.12.2019 г. Постройката, обективирана като застраховано недвижимо имущество в процесната полица, е собственост на ищцата по силата на еднолично притежаваното от нея право на собственост върху имота, в който е построена, по силата на НА №156, т. LXXXII, д.№ 17559/2011 г. с вх.рег.№ 29156 и НА № 200, том LXXI, д.№ 15425 с вх.рег.№ 29543 от 27.10.2017 г. Сочи се, че къщата е завършена още през 2018 г. и притежава всички необходими строителни книжа - разрешение за строеж, акт - образец 15 и технически паспорт, без удостоверение за ползване.

Изложено е, че на 25 декември 2019 г., около 13 ч., в къщата е възникнал пожар, за който на ищцата е съобщено по телефона от лицето, което наглежда имота в свободното си време и е подало сигнал на тел.112.

4

При пристигането си на мястото на събитието, ищцата и близките й заварили две коли на пожарна безопасност, чиито екипи вече локализирали пожара и през следващите около 40 минути окончателно го изгасили с тяхно съдействие. След настъпване на застрахователното събитие, ищцата своевременно уведомила ответника за него, който образувал щета № 19262430004 още на 25 декември 2019 г. По щетата са извършени два огледа, резултатите от които са оформени в два констативни протокола, в които подробно са описани настъпилите вреди от пожара: Констативен протокол за оглед от 28 декември 2019 г., извършен от вещо лице Е.В. и Констативен протокол за оглед от 09 януари 2020 г., извършен от представител на застрахователя- Димитър Ценев и две вещи лица, като в протокола е отбелязано, че мястото на събитието не се нуждае повече от допълнителен оглед. С официално писмо, с изх. № 8170420 от 27 февруари 2020 г. ЗК „УНИКА“ АД изразява становище, че не са налице основания за ангажиране отговорността му като застраховател по процесната полица, като са изложени съображения за това. Срещу получения отказ ищцата възразила с писмо, изпратено до ЗК „УНИКА“ АД и получено от дружеството с техен входящ номер 720520 от 06 април 2020 г. С отговор от 04 май 2020 г. ответното дружество потвърждава позицията за отказ от отговорност във връзка с настъпилото застрахователно събитие.