Решение № 260076 от 18.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260076 гр. Пловдив, 18.11.2020 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА

ВАНЧЕВА

С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 304/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 117 от

26.02.2020 година, постановено по т. дело № 962/2018 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Н.Д., със съгласието на попечителя му Н.И.Н., със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. Вл. М., сумата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на И.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в останалата му част до пълния предявен размер от 165 000 лева.

Осъдено е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.М.Й. ЕГН

**********,***, офис 9 – адв. Вл. М., сумата 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата 1980 лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатени медицински консумативи, които вреди са претърпени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр.

Х., по вина на И.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДРН ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в останалата му част до пълния предявен размер от 60 000 лева.

Осъдено е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат В.Д.М., с адрес: ***, офис 9, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд П. на ищците И.Н.Д. и Н.М.Й., съобразно 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 2989.40 лева без ДДС.

Осъдено е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати по сметка на Окръжен съд П. държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 3279.20 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца И.Н.Д. чрез процесуалния му представител адвокат В.М. в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 60 000 лева до 165 000 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението в тази част. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно, в противоречие със събраните доказателства, е преценил интензитета и продължителността на болките, неудобствата и страданията, претърпени от жалбоподателя. Не била съобразена приетата по делото съдебномедицинска експертиза, от която било видно, че става дума за много на брой увреждания по различни части на тялото, причиняващи различни по интензитет болки. Не били взети предвид и извършените оперативни интервенции. Твърди се, че негативното отражение на болките и страданията върху жалбоподателя е в много по-голяма степен от приетата от съда, тъй като ставало дума за млад човек, чийто живот се е влошил значително след ПТП. Неправилното оценяване на неимуществените вреди довело до определяне на обезщетение в значително занижен размер, недостатъчен да обезвреди пострадалия. Неправилно бил приложен от съда принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неправилно били оценени и показанията на разпитаната по делото свидетелка Т.К., а и въз основа на приетата съдебномедицинска експертиза, установяваща многобройните и тежки травми и извършената сериозна операция с отстраняване на орган се установявали интензивните болки и страдания на жалбоподателя. При тези оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се присъди обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 165 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2018 година до окончателното ѝ изплащане, както и да се присъди на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 и ал.

1, т.2 от Закона за адвокатурата съобразно уважената част от исковете за първата и за въззивната инстанция.

Ответникът в първоинстанционното производство З. „Б.И.” АД е обжалвал първоинстанционното решение в частите, с които предявените искове са уважени в размера над 15 000 лева до 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на ищеца И.Д. и в размерите над 5000 лева до 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и от 495 лева до 1980 лева обезщетение за имуществени вреди за ищеца Н.Й., ведно със съответните лихви и разноски, дължими на ищците в обжалваната част. С подадената от З. „Б.И.”АД въззивна жалба се изразява становище за правилно определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в първоинстанционното решение, като се твърди, че те са съобразени с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и със събраните доказателства. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда, касаещи приложение на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че изводите за липса на съпричиняване не са съобразени със събраните доказателства, закона и съдебната практика. Поддържа се, че има доказателства, че шофьорът на лекия автомобил, причинил ПТП, при което са пострадали ищците, е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,25 промила, че не е имал свидетелство за правоуправление, както и за знание у ищците за тези обстоятелства и предприемане на пътуването въпреки това, като именно в поемането на риска се изразявало съпричиняването на вредоносния резултат от тяхна страна. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за липса на съзнание у ищците за посочените факти и обстоятелства, свързани с употребата на алкохол и липсата на свидетелство за правоуправление у водача на МПС. Твърди се също, че ищците са съпричинили вредоносния резултат, тъй като не са били с поставени предпазни колани, които можели да предотвратят вредите при установения механизъм на настъпване на ПТП.

Жалбоподателят З. „Б.И.” АД поддържа съпричиняване в размер на 75% въз основа на изложените по-горе доводи и счита, че на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с този размер. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявения от И.Д. иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 60 000 лева и предявените от Н.Й. искове за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 20 000 лева и за имуществени вреди за разликата над 495 лева до 1980 лева, както и да се присъдят на жалбоподателя З. „Б.И.” АД направените по делото разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

Срещу въззивните жалби не са подадени писмени отговори от насрещните страни.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание адвокат В.М. като процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство И.Д. и Н.Й. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба на З. „Б. И.” АД.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца И.Д. срещу решението в отхвърлителната му част досежно претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди и от ответника по предявения иск срещу решението в осъдителната му част частично. При подаването на въззивните жалби е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, по-конкретно с намиращата се на стр. 12 от първоинстанционното дело писмена претенция, изпратена до ответника от адвокат М. в качеството му на представител на И.Д. и Н.Й. на

28.03.2018 година, се установява, че ищците са сезирали ответното дружество с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди при ПТП, станало на 01.01.2018 година. При застрахователя е заведена щета №

**********. Претенцията е основана на съществуващата застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за автомобила, с който е причинено ПТП – застрахователна полица ***.

Безспорно е между страните, а и от представеното писмо / стр. 15/ се установява, че до заплащане на обезщетение от застрахователя по застрахователната претенция на ищците по реда, предвиден в чл. 380 от КЗ не се е стигнало. От цитираното писмо е видно, че отказът на застрахователя да заплати застрахователни обезщетения е мотивиран с липсата на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача. При положение, че ищците не са получили сума от застрахователя по заведената от тях застрахователна претенция, предявеният пред съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 предложение трето от КЗ.

Не се отразява на допустимостта на първоинстанционното решение и обстоятелството, че ищецът И. Н.Д., който е роден на *** година, е бил непълнолетен към датата на завеждане на исковата молба на 03.12.2018 година, поради което подаването ѝ и упълномощаването на адвокат В.М. като негов процесуален представител е извършено лично от него и със съгласието на неговия попечител Н.И.Н. съгласно изискването на чл. 28 ал. 2 от ГПК. В хода на процеса, след провеждане на първото съдебно заседание на 29.02.2019 година, И.Д. е навършил пълнолетие и е продължил да осъществява процесуалните действия лично, като е отпаднала необходимостта от съгласие на попечителя му.

Обстоятелството, че при постановяване на съдебното решение е посочено, че обезщетението се присъжда на И.Д., действащ лично и със съгласието на попечителя си, не се отразява на допустимостта на съдебното решение, доколкото при разглеждането на делото и постановяването му са били налице законовите предпоставки за допустимост на предявения иск, включително активната процесуалноправна легитимация на И.Д..

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т.

1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе.

Оплакването, въведено с въззивната жалба на И.Д., касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, които застрахователят му дължи. Спорният въпрос между страните, очертан с въззивната жалба на З. „Б.И.” АД е за наличието на съпричиняване от страна на пострадалите поради това, че са се качили в автомобила, знаейки, че водачът му е употребил алкохол и е без свидетелство за правоуправление и поради това, че са били без поставени предпазни колани.

Между страните са безспорни, а и от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства, имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск:

Първото от тях е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество за автомобила, с който е причинено ПТП, станало на 01.01.2018 година, а именно автомобил марка Ф.Г. с рег. № ***, управляван от И.Т.В..

Вината на И.Т.В. за настъпване на ПТП, при което са пострадали ищците, се установява от представената по делото и влязла в сила на 22.11.2018 година присъда № 246 от 06.11.2018 година по НОХ дело № 5990/2018 година на РС – П.. С нея И.Т.В. е признат за виновен в нарушаване на правила за движение, установени в шест отделни разпоредби на ЗДвП, довело до ПТП на 01.01.2018 година, при което са причинени по непредпазливост телесни повреди на И.Д. и средна телесна повреда на Н.Й.. В присъдата е посочено, че И.В. е нарушил общите задължения по чл. 5 ал.1, т. 1 от ЗДвП за несъздаване на опасност и пречки за движението и за живота и здравето на хората и за непричиняване на имуществени вреди; на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, задължаващи водача да контролира непрекъснато ППС, чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, свързани с избиране на скоростта за движение. Освен това И. В. е признат за виновен за нарушаване на чл. 5 ал. 3 т. 1 предложение 1 от ЗДвП, която разпоредба забранява на водача да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като в присъдата е прието, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,25 промила. Признат е за виновен в за нарушаване на чл. 150 от ЗДвП, която разпоредба изисква ППС да се управляват от правоспособен водач.