Решение № 252 от 05.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Ямбол, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103187 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Сдружение „Европейска Асоциация за защита на жертвите на катастрофи, аварии и природни бедствия“ - гр. София срещу Р. М. И. от гр. Я..

С молбата ищецът твърди, че в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. между ищеца в качеството на заемодател и ответницата в качеството на заемател са били сключени 13 договора за безлихвен заем, като заемните суми по договорите са предоставени на ответницата от ищеца чрез банкови преводи от банкова сметка на ищеца към банкова сметка на ответницата, както следва: на 20.01.2021 г. - 500 лв.; на 26.01.2021 г. - 700 лв.; на 24.02.2021 г. - 500 лв.; на 24.03.2021 г. - 500 лв.; на 13.04.2021 г. - 400 лв.; на 22.04.2021 г. 500 лв.; на 31.05.2021 г. - 350 лв.; на 26.07.2021 г. – 500 лв.; на 19.08.2021 г.-500 лв.; на 23.09.2021 г.-500 лв.; на 21.10.2021 г.- 500 лв.; на 25.11.2021 г.- 500 лв. и на 17.12.2021 г.-1000 лв., или общият сбор на предоставените в заем суми в размер на 6 950 лв. Твърди се, че за посоченият период между ищеца като заемодатал и ответницата като заемател за сключените процесни 13 бр. неформални договора за безлихвен заем, по силата на които ищецът е предал в собственост на ответницата описаните суми. Сумите били предоставени като финансова помощ на ответницата във връзка с настъпило на 19.08.2016 г. ПТП, при което е починал нейният баща- М. Я. И.. Сочи се, че страните по неформалният договор са уговорили като срок за връщане на заетите суми получаването от ответницата на обезщетение по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ за нанесените й неимуществени вреди от причинената на баща й смърт при ПТП-то. Сочи се, че с Решение № 211/23.07.2025 г. по описа на ВКС, 2-ро ТО, 4-ти състав е било изменено Решение № 582/21.04.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 1894/2021 г. по описа на 10-ти състав на САС и на ответницата е присъдена сума в размер на още 30 000 лв. или общо 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2016 г.

За събирането на посочената сума били образувани изпълнителни дела № *** г. и № *** г. по описа на ЧСИ М. Ц., с peг. №, с район на действие СГС, а събраното обезщетение било преведено по сметка на ответника. Твърди се, че с получаването на сумата по присъденото обезщетение, за ответницата задължението за връщане на предоставените суми 1 по договорите за безлихвен заем в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. е станало изискуемо. След няколкократни проведени разговори и лично, и по телефон, ответницата отказала връщане на заемната сума. С последното по същество ищецът обосновава правният си интерес, и се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца суми по договор за заем предоставени в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. в общ размер на 6 950 лв., както и законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски по делото. В условията на евентуалност, ищецът предявява срещу ответницата и иск, с който се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца суми, вследствие на неоснователно обогатяване, предоставени при начална липса на основание в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. в общ размер на 6 950 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

Същата, редовно призована за съдебно заседание, не се явява. Не е направила и искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.

В съдебно заседание ищеца редовно призован не изпраща законен или процесуален предсавител. С писмена молба подадена в качеството на процесуален представител по пълномощие от адв. Б. Т. от САК се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1во ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД:Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.

На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства досежно факта на дължимостта на търсените суми. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено решение, без да мотивира решението по същество. Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.

При този изход на делото съдът не дължи нарочно произнасяне и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

По разноските: При този изход на делото ищецът има право на сторените от него разноски в общ размер на 542, 14 евро, от които 400 евро – адвокатско възнаграждение и 2

142, 14 евро държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответницата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Ямболският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, Р. М. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „Европейска Асоциация за защита на жертвите на катастрофи, аварии и природни бедствия“ БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Сердика, ул.“Клокотница“, № 2А, ет.5, офис 19, представлявана от законния си представител И. К. И. с ЕГН ********** чрез адв.Б. А. Т. от САК, с адрес: гр.С., ж.к.*** и адрес на кореспонденция в гр. С., ул. „***, сумата от 3553, 48 евро, равняваща се на 6 950 лева, представляваща общ размер на предоставени по договори за заем суми в периода от 20.01.2021 год. до 17.12.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 3553, 48 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2025 год. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. М. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Европейска Асоциация за защита на жертвите на катастрофи, аварии и природни бедствия“, сумата от 542, 14 евро – разноски по делото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Ямбол, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103187 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Сдружение „Европейска Асоциация за защита на жертвите на катастрофи, аварии и природни бедствия“ - гр. София срещу Р. М. И. от гр. Я..

С молбата ищецът твърди, че в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. между ищеца в качеството на заемодател и ответницата в качеството на заемател са били сключени 13 договора за безлихвен заем, като заемните суми по договорите са предоставени на ответницата от ищеца чрез банкови преводи от банкова сметка на ищеца към банкова сметка на ответницата, както следва: на 20.01.2021 г. - 500 лв.; на 26.01.2021 г. - 700 лв.; на 24.02.2021 г. - 500 лв.; на 24.03.2021 г. - 500 лв.; на 13.04.2021 г. - 400 лв.; на 22.04.2021 г. 500 лв.; на 31.05.2021 г. - 350 лв.; на 26.07.2021 г. – 500 лв.; на 19.08.2021 г.-500 лв.; на 23.09.2021 г.-500 лв.; на 21.10.2021 г.- 500 лв.; на 25.11.2021 г.- 500 лв. и на 17.12.2021 г.-1000 лв., или общият сбор на предоставените в заем суми в размер на 6 950 лв. Твърди се, че за посоченият период между ищеца като заемодатал и ответницата като заемател за сключените процесни 13 бр. неформални договора за безлихвен заем, по силата на които ищецът е предал в собственост на ответницата описаните суми. Сумите били предоставени като финансова помощ на ответницата във връзка с настъпило на 19.08.2016 г. ПТП, при което е починал нейният баща- М. Я. И.. Сочи се, че страните по неформалният договор са уговорили като срок за връщане на заетите суми получаването от ответницата на обезщетение по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ за нанесените й неимуществени вреди от причинената на баща й смърт при ПТП-то. Сочи се, че с Решение № 211/23.07.2025 г. по описа на ВКС, 2-ро ТО, 4-ти състав е било изменено Решение № 582/21.04.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 1894/2021 г. по описа на 10-ти състав на САС и на ответницата е присъдена сума в размер на още 30 000 лв. или общо 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2016 г.

За събирането на посочената сума били образувани изпълнителни дела № *** г. и № *** г. по описа на ЧСИ М. Ц., с peг. №, с район на действие СГС, а събраното обезщетение било преведено по сметка на ответника. Твърди се, че с получаването на сумата по присъденото обезщетение, за ответницата задължението за връщане на предоставените суми 1 по договорите за безлихвен заем в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. е станало изискуемо. След няколкократни проведени разговори и лично, и по телефон, ответницата отказала връщане на заемната сума. С последното по същество ищецът обосновава правният си интерес, и се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца суми по договор за заем предоставени в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. в общ размер на 6 950 лв., както и законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски по делото. В условията на евентуалност, ищецът предявява срещу ответницата и иск, с който се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца суми, вследствие на неоснователно обогатяване, предоставени при начална липса на основание в периода от 20.01.2021 г. до 17.12.2021 г. в общ размер на 6 950 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

Същата, редовно призована за съдебно заседание, не се явява. Не е направила и искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.

В съдебно заседание ищеца редовно призован не изпраща законен или процесуален предсавител. С писмена молба подадена в качеството на процесуален представител по пълномощие от адв. Б. Т. от САК се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.