Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 685 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 732/2026
Вид
Решение № 685
Подписан
09.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110200732 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Р. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 0460 – 001638 от 30.01.2026 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204, 52 евро за това, че на 04.12.2025 г. в 17:06 часа в общ. Варна по главен път I – 9 на 96.500 км пътен възел „Константин и Елена“ в посока гр.

Варна, управлява лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *, собственост на Р.Д., с ЕГН: **********, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.

3 от Кодекса за застраховането.

Жалбоподателят С. Т. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че разпоредбата на чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането се явява санкционна, а не такава вменяваща права и задължения, като счита, че административно – 1 наказващият орган следва да посочи ясно, конкретно и недвусмислено състава на вмененото нарушение, което в случая не е било сторено. Допълва, че в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление следва да бъдат посочени не само законовите разпоредби, които са били нарушени, но и следва да бъде вписано фактическо описание на нарушението, предвид приетото в правната теория и съдебна практика правило, че обвиненото лице се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна квалификация. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото за процесния лек автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на същия ден 04.12.2025 г. с начален част на застрахователното покритие 19:20 часа. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. Т. С. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 732 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. Т. С. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в депозирано на 12.05.2026 г. писмено становище, изготвено от адв. А. Р. от АК – Варна, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя С., се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 732 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 11.05.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт Катя Лукова – А.ова се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 04.12.2025 г. в 17:06 часа жалбоподателят С. Т. С., с ЕГН: ********** управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *, собственост на Р.Д., 2 с ЕГН: ********** по главен път I – 9 на 96.500 км в посока на движение към гр. Варна, без обаче за автомобила да има действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Същевременно на пътен възел „Константин и Елена“ бил позициониран екип на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който осъществявал контрол върху автомобилното движение по главен път I – 9, като съставна част от екипа бил св. Т. М. Ц. – полицай в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна.

Св. Ц. спрял за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя С. автомобил с рег. № *, като констатирал, че към момента на проверката 17:06 часа на 04.12.2025 г. за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Приемайки, че с това свое поведение в следобедните часове на 04.12.2025 г. жалбоподателят С. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на същата дата 04.12.2025 г. св. Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 30.01.2026 г. ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на жалбоподателя С. Т. С. административно наказание „глоба“ в размер на 204, 52 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

В случая не се спори между страните, че към 17:06 часа на 04.12.2025 г. за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № * не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на 3 автомобилистите“, както и за това, че собственик на превозното средство е лицето Р.Д., с ЕГН: **********.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

В случая жалбоподателят С. е годен субект да носи административно – наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и съдът намира, че в случая съвсем законосъобразно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност, доколкото нарушението е безспорно установено.

Съдът не може да сподели възражението, че нарушението не е адекватно и пълно описано от фактическа страна в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наказателно постановление, според съда то е описано с всички свои съставомерни признаци, поради което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Наложеното административно наказание „глоба“ е строго фиксирано като размер в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с размера на административното наакзание, при неговата индивидуализация, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Съдът не може да сподели възражението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Колкото и банално да звучи нарушението не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия тип, а и не би било общественоприемливо да се прояви снизхождение към конкретното нарушение, доколкото не би било честно и справедливо спрямо всички водачи на МПС, които съвестно управляват превозни средства с валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление № 25 – 0460 – 001638 от 30.01.2026 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде 4 потвърдено.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0460 – 001638 от 30.01.2026 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204, 52 евро за това, че на 04.12.2025 г. в 17:06 часа в общ. Варна по главен път I – 9 на 96.500 км пътен възел „Константин и Елена“ в посока гр. Варна, управлява лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № *, собственост на Р.Д., с ЕГН: **********, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Осъжда С. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.

Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 732 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от 5 получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6