Решение № 781 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330200220 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш серия К № 4630687, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на И.Х.Д., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че счита издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на издадения електронен фиш. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.

Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

1

В първото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 09.03.2021г в 19.16 часа в Републикански път ΙΙ- 64, километър 49 + 800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В 26. Нарушението е установено с АТСС CORDON – М2- MD 1196, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, товарен автомобил Дачия Дъстер, с рег. № **, се движел с установена наказуема скорост от 79 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 19 км/ч. Собственик на моторното превозното средство е И.Х.Д..

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид което се явява незаконосъобразен.

Посочените в снимката към електронния фиш географски координати, като място на заснемане и извършване на нарушението, не кореспондират с мястото на извършване на вмененото нарушение посочено в електронния фиш. От представения снимков материал по делото с изображение на техническото устройство заснело нарушението се установява, че мястото, на което е било поставено заснемащото техническо устройство е в близост до табела, като отсреща на пътния участък се забелязва сграда. От представеното по делото статично изображение се установява, че мястото на което е заснет процесният автомобил има поставен знак „В 34“. При извършена служебна справка от съда в “Google maps” се установява, че участъкът на който е извършвано заснемането (до мантинела на бензиностанция „Shell” и срещу сградата, заснета на снимковия материал, и на който участък от пътя има 2 табела „В34“) е различен от мястото, на което се сочи в електронния фиш, че е извършено нарушението, а именно: път ΙΙ- 64 км. 49 + 800 в посока с. Труд, на което място няма нито мантинела, нито сграда от другата страна на пътя, нито поставена табела „В34“. Видно е, че посочените в снимката към електронния фиш географски координати, са различни от път ΙΙ- 64 км.49 + 800 в посока с.Труд. За да се определи еднозначно точното местоположение на даден участък от земната повърхност, следва правилно да бъдат въведени определящите за извършването на проверката величини – географска ширина и дължина. Изходните данни 42˚.205048 северна ширина и 24˚ 733658 източна дължина, са неотносими към посоченото място на извършване на вмененото нарушение в електронния фиш. Горното обстоятелство се установява и от приложеното по делото писмо от ОПУ- Пловдив, ведно със схема на наличното знаково стопанство, касаещо процесния участък, от което ясно се вижда и установява, че участък от пътя ΙΙ- 64 км. 49 + 800 в посока с. Труд, се намира в близост до кръстовището при изхода от „Рефан“, и е на около километър разстояние, след мястото на което е посочено като географски координати, в статичното изображение, на което се е осъществявал видеоконтролът. При използването на техническото средство липсва човешка намеса при отчитането на географското местоположение. В тази връзка, съдът приема, че е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно от вмененото и описано в електронния фиш нарушение, което от своя страна опорочава процедурата по видеозаснемане на нарушението.

Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала последваща метрологична проверка, е оборена.

На следващо място, в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г за използване на АТСС е посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е 150 метра. В представеното писмо с вх. №8491/02.02.2022г. от ОПУ-Пловдив е отбелязано, че нарастването на километража е в посока от с. Труд към гр.Пловдив. В писмото се сочи, че пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, е поставен на км 49 +860м. Посочено е, че действието му се изчерпва на км 49 +736м, където е кръстовището при входа на фирма Рефан. Изваждайки 150 метра от мястото, на което е поставен знакът (49+860) следва, че техническото средство е било разположено на км 49+ 710. От това следва, че 3 техническото средство е било разположено, след зоната на действие на поставения знак за ограничение на скоростта В 26 и е имало възможност да заснема приближаващите автомобили и след отменената забрана за движение на скоростта. Това само по себе си представлява отново незаконосъобразен извършен видеоконтрол, на място, на което не е наложена забрана за ограничение на скоростта със знак В 26.

Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна 4 рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.

Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

5

Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез електронен фиш.

Така констатираниър нарушения на процедурните правила не може да се санират едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено от закона.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но такива не са сторени, не са представени доказателства за това, не са поискани, съответно и не следва да бъдат присъдени.