Определение № 37 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявано от адвокат Е. И., пълномощник на ищцата С. Т. А., ЕГН: **********, против Определение №13789/27.10.2025 г., постановено по гр. дело № 7658/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с., с коeто не е уважена молбата на въззивницата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъденото й адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Навеждат се доводи, че с ДВ бр.14/18.02.2025 г. е изменена Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с направената промяна било преодоляно противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Излага подробни доводи, че следва да се присъждат разумни и пропорционални разноски. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна „Креди Йес” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя В. М. И., чрез адвокат Ш., в който изрязава становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

С Решение № 4202 от 30.09.2025г., постановено по гр.д. №7658/2025г. , съставът на РС Пловдив е уважил изцяло предявените кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от 1

ЗПК и чл. 92 от ЗЗД по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД от ищцата С. Т. А., ЕГН **********, като е признато за установено в отношенията между страните, че е нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаващ предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, сключеният между страните договор за паричен заем № 980560 от 27.07.2022 г., като е осъдил ответното дружество „Креди Йес” ООД, ЕИК:***, да й върне сумата от 2 576, 75 лева, представляваща платена без основание над главницата от 2 500 лева по нищожния договор за паричен заем № 980560 от 27.07.2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 25.04.2025 г. до окончателното изплащане. С решението съдът е присъдил в полза на ЕАД Е. И.- упълномощен представител на ищцата, адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., определен по чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. По реда на чл.248 от ГПК адв. Е. И. е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се увеличи присъденото възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата от 480 лева с нач. ДДС съответства на вида и цената на предявените по делото искове. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото е с ниска правна и фактическа сложност , налице е константна и трайно установена съдебна практика по спорния по делото въпрос досежно недействителност на договорите за кредит сключени с потребител, като пълномощника на ищцата не е взел участие в откритите по делото съдебни заседания. В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13789/27.10.2025 г., постановено по гр. дело № 7658/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявано от адвокат Е. И., пълномощник на ищцата С. Т. А., ЕГН: **********, против Определение №13789/27.10.2025 г., постановено по гр. дело № 7658/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с., с коeто не е уважена молбата на въззивницата за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъденото й адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Навеждат се доводи, че с ДВ бр.14/18.02.2025 г. е изменена Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с направената промяна било преодоляно противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Излага подробни доводи, че следва да се присъждат разумни и пропорционални разноски. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна „Креди Йес” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя В. М. И., чрез адвокат Ш., в който изрязава становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

С Решение № 4202 от 30.09.2025г., постановено по гр.д. №7658/2025г. , съставът на РС Пловдив е уважил изцяло предявените кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от 1

ЗПК и чл. 92 от ЗЗД по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД от ищцата С. Т. А., ЕГН **********, като е признато за установено в отношенията между страните, че е нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаващ предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, сключеният между страните договор за паричен заем № 980560 от 27.07.2022 г., като е осъдил ответното дружество „Креди Йес” ООД, ЕИК:***, да й върне сумата от 2 576, 75 лева, представляваща платена без основание над главницата от 2 500 лева по нищожния договор за паричен заем № 980560 от 27.07.2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 25.04.2025 г. до окончателното изплащане. С решението съдът е присъдил в полза на ЕАД Е. И.- упълномощен представител на ищцата, адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., определен по чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. По реда на чл.248 от ГПК адв. Е. И. е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се увеличи присъденото възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата от 480 лева с нач. ДДС съответства на вида и цената на предявените по делото искове. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото е с ниска правна и фактическа сложност , налице е константна и трайно установена съдебна практика по спорния по делото въпрос досежно недействителност на договорите за кредит сключени с потребител, като пълномощника на ищцата не е взел участие в откритите по делото съдебни заседания. В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13789/27.10.2025 г., постановено по гр. дело № 7658/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с.