Решение № 198 от 06.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44487/2025
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 06.01.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. ., 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110144487 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Ищецът „.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Поддържа, че щетите са на стойност 9414,23 лв., като в този размер е заплатил застрахователно обезщетение (чрез прихващане на дължимата от застрахованото лице вноска от застрахователната премия в размер 787,44 лв. и превод към застрахованото лице на сумата от 8680,79 лв.) по образуваната преписка за щета с № ., след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и обичайните разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана ответникът е заплатил само част от регресния дълг (5853,20 лв.), поради което претендира непогасения остатък от последния в размер от 3630,03 лв. (1856,01 евро), ведно със законната лихва върху горното вземане от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „.“ АД признава твърдяното от ищеца наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ 1 по отношение на водача, управлявал в твърдяното време и място лекият автомобил, участвал в посоченото от ищеца ПТП, платената от ищеца към застрахованото лице сума от 8680,79 лв., както и заплатената от ответника към ищеца сума в размер на 5853,20 лв. Оспорва застрахования от него водач да е причинил твърдяното ПТП, както и вследствие последното да са причинени претендираните за обезщетяване вреди. Излага доводи относно правната природа на двустранния констативен протокол за ПТП и невъзможността последния да се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение вината на единия от водачите. Твърди, че поведението на застрахования от него водач при възникване на ПТП е разкривало признаците на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва механизма на ПТП.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на твърдените от ищеца вреди с твърдения, че страната е заплатила обезщетение в завишен размер, както и че повреденият автомобил е можел да бъде отремонтиран на по – ниска цена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за наличие на обстоятелства, изключващи вината на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, както и по възражението за съпричиняване, в тежест на ответника е да установи твърдяното от него обстоятелство, изключващо вината на водача, чиято гражданска отговорност е 2 застраховал, както и поведение на водача на увредения автомобил, застрахован от ищеца, което да е допринесло за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на твърдяната от ищеца дата на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобил ., посочен от ищеца като участник в ПТП, е била застрахована от ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищецът е заплатил на застрахованото лице сумата от 8680,79 лв., като след отправена към ответника покана по щета с № . ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5853,20 лв.
От приетите по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице по възложената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), се установява, че процесното ПТП е настъпило на 14.11.2023 г., около 12:45 ч., в гр. ., на бул. „.“, между . и ., като лек автомобил „.“ (.) с рег. № ., управляван от водач, гражданската отговорност на когото е била застрахована от ответника, е предприел маневра, свързана с навлизане изцяло в лява съседна пътна лента на бул. „.“, по която в същото време и в същата посока се е движел лек автомобил „.“ (.), с рег. № ., застрахован от ищеца. При навлизане в лявата лента водачът на автомобила с рег. № . не пропуснал движещия се в тази лента и приближаващ автомобил с рег. № ., при което двата автомобила влезли в съприкосновение и върху застрахования от водача автомобил възникнали повреди в областта на предната дясна част. Описаният механизъм на ПТП се потвърждава и от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, който макар и да представлява частен документ без материална доказателствена сила в частта относно отразения механизъм на ПТП, е подписан от двамата водачи и отразява съгласието им със съдържащите се в документа факти – включително и относно механизма на ПТП съобразно нарисуваната схема, както и отразеното от водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, обстоятелство, че той е виновен за инцидента. С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства, съдът намира, че по делото се установява пълно и главно, че с поведението си застрахованият при ответника водач на МПС е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като при предприетата от него маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента, не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Следователно, процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, поради което последния носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение. До 3 приключването на съдебното дирене, ответникът не е ангажирал доказателства за твърденията си, направени в отговора на исковата молба, поради което съдът намира последните за недоказани.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, констатираните върху процесния автомобил щети се намират в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, като към момента на настъпване на ПТП за отстраняването им на база пазарни цени (предвид срока на експлоатация на увредения автомобил към датата на ПТП от 12 години, 1 месец и 16 дни, след датата на първоначалната му регистрация) са били необходими 9105,67 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер от 9105,67 лв. в съответствие с изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ. Следователно, след приспадане на платената от ответника сума в размер на 5853,20 лв. остава непогасен остатък от вземането в размер на 3252,47 лв. (1662,96 евро), поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3630,03 лв.
– да бъде отхвърлен.
Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което .чки суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.
По разноските
При настоящия изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска в общ размер от 295,58 евро, от които 130,10 лв. (66,52 евро), платена държавна такса, 268,80 лв. (137,44 евро), депозит за възнаграждение на вещо лице, както и 179,20 лв. (91,62), възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 10,64 евро, възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул.
„.“, № 1, да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № ., по иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, сумата от 1662,96 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане, за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.11.2023 г., около 12:45 ч., в гр. ., в резултат на виновно противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 295,58 евро, разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1662,96 евро до пълния предявен размер от 1856,01 евро.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул.
„.“ № ., да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата от 10,64 евро, разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5