Решение № 110 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330106200 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, ***, чрез адв.

А. К. БУЛСТАТ ***, с адрес на дейността: гр. ***с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането й към И. Д. П /А./ ЕГН **********, от ***, на сумата от 5,00 лева, представляваща незаплатената за месец януари 2024 г. сума за поддръжка и управление на общите части на сградата, както и да присъди направените разноски в заповедното производство, в общ размер на 325 лв.

Ищецът твърди, че И. П./А./ е собственик на СОС с идентификатор №***, представляващ жилище-апартамент, с административен адрес: гр. ***, с площ по документ за собственост 46,58 кв.м., с прилежаща обект - мазе ***, находящ се в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. ***

Твърди, че с оглед на това за нея, като собственик в тази етажна собственост били валидни регламентираните в ЗУЕС права и задължения за собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти. Следователно и решенията стабилизирани поради неоспорването им пред съд или в случай, че са оспорени, но претенцията е отхвърлена, обвързват всеки етажен собственик, включително и ответницата и стават задължителни за изпълнение, независимо дали е участвала при приемането им.

Твърди, че с решение на общо събрание на етажната собственост, проведено на 05.07.2022 г., месечните такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост били актуализирани, като относно самостоятелните обекти находящи се на първи и втори 1 етаж таксите били променени от 3,50 лв. на човек на 5 лв. на човек, обитаващ самостоятелния обект.

На едно от следващите общи събрания на собствениците - проведено на 05.07.2023 г., бил извършен отчет за средствата събрани от месечни такси за поддръжка и управление на общите части, както и относно събирането на средствата за ремонт на асансьори. На това събрание, единодушно е прието решение, с което се дава отсрочка от четири месеца за изплащане на дължимите месечни такси, на затруднените етажни собственици, след подаване от тях на изрична за това молба до управителя на етажната собственост, като след дължимите суми било решено да бъдат събирани по съдебен ред.

Въпреки предоставените възможности и отсрочки обаче, ответницата не се възползвала и не е заплатила в срок натрупаните месечни вноски за управление и поддръжка, което дало повод за образуване на ***г. по описа на ***на ПРС, въз основа на подаденото на 16.02.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което било претендирано заплащане на главница в размер на 85 лв. – представляваща сбор от неплатени месечни вноски за периода от септември 2022г. до януари 2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените от Етажната собственост разноски в заповедното производство, представляващи заплатените ДТ в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 300 лв.

Твърди, че ответницата е извършила плащане, чрез услугата EasyPay по сметка управителя на ЕС, като е превела сума в размер на 80 лв. (осемдесет лева), но след образуване на заповедното производство, а именно на 19.02.2024 г.

На 19.03.2024 г., след получаване на издадената на*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ответницата подала възражения по чл. 414 и чл. 414а от ГПК, като е заявила, че плащането на дължимата към етажната собственост сума е извършено преди образуване на съдебното производство и счита за погасено задължението си към нея.

Твърди, че заповедното производство е заведено срещу И. Д. А. ЕГН **********, от гр. ***така както е регистрирана в етажната собственост, а заповедният съд, при проверката за идентичност на имената е издал заповедта за изпълнение срещу длъжник с имена И. Д. П. от гр. ***. Също така, подадените възражения са от името на И. Д. П. ЕГН **********, а съгласно приложеното към възраженията платежно нареждане, плащането към ЕС е извършено от името на И. Д. А., с ЕГН **********.

Въпреки горното, и с оглед на това, че отдал подаването от страна на г-жа Петрова едновременно и на двете от възможните възражения на объркване от нейна страна, ***на ЕС - ***се опитал да я убеди да заплати доброволно останалата сума, за да не се стига до завеждане на излишни съдебни производства, които несъмнено затрудняват и двете страни.

За жалост обаче, *** не е пожелала да се срещне лично с г-н ***, което наложило да водят кореспонденция по Вайбър, която представя единствено с оглед на това, да покаже, че са изчерпани всички възможности за доброволно уреждане на отношенията между страните, въпреки проявената от страна на управителя на ЕС добронамереност към длъжника.

2

Ответникът И. Д. П./А./, чрез адв. В. Б., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е недопустим. Твърди, че е заплатила остатъка от сумата в размер на 5,00 лева, а също така искът бил предявен срещу лице, което било различно от лицето, срещу което било подадено заявлението по чл. 410 от ГПК.

Твърди, че искът е неоснователен тъй като при завеждане на заповедното производство ищецът е знаел, че е заплатила задължението си и въпреки това било образувано заповедното производство.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. ***, че е постъпило възражение от длъжника И. Д. П..

Ответникът възразява срещу допустимостта на предявения иск, тъй като длъжникът по заповедното производство и ответникът по исковото са лица с различни фамилии.

С оглед направеното възражение ищецът е представил доказателства за това, че И. Д. А. и И. Д. П.и И. Д. Б., са имена на едно и също лице.

За доказване основателността на предявената претенция относно установяване дължимостта на горепосочените парични суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането и неговия размер. Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като при условие, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства, носи тежестта да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците в етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Видно от представените по делото Протокол от ОС на ЕС, проведено на 05.07.2022 г., месечните такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост били актуализирани, като относно самостоятелните обекти находящи се на първи и втори етаж, таксите били променени от 3,50 лв. на човек на 5 лв. на човек, обитаващ самостоятелния обект.

С Протокол от 05.07.2023 г. за проведено ОС на ЕС, бил извършен отчет за средствата събрани от месечни такси за поддръжка и управление на общите части, както и относно събирането на средствата за ремонт на асансьори. На това събрание, било прието решение, с което се дава отсрочка от четири месеца за изплащане на дължимите месечни такси, на затруднените етажни собственици, след подаване от тях на изрична за това молба до управителя на етажната собственост, като след това дължимите суми било решено да бъдат 3 събирани по съдебен ред.

Ответникът не се възползвала от този срок и било образувано ч.гр. дело № *** г., по което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение от 04.03.2024 г., за сумите 85,00 лева дължими месечни вноски за периода септември 2022 г. до януари 2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2024 г.

По заповедното производство длъжникът И. А. представила доказателство за това, че е заплатила сумата от 80,00 лева на 19.02.2024 г. Останала неплатена сума в размер на 5,00 лева, както и разноските по делото в размер на 325,00 лева.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т. Р.. От същото се установява, че към момента на образуване на заповедното производство по ч.гр. дело № *** - 16.02.2024 г., ответника И. А. е имала задължение към етажната собственост в размер на 85,00 лева. От същото заключение се установява, че 80,00 лева от това задължение са погасени на 19.02.2024 г., а 5,00 лева са погасени на 28.03.2024 г.

С оглед извършено последващо плащане, след образуване на делото и на основание чл.235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че следва да вземе предвид това обстоятелство и следва да отхвърли исковата претенция за главница, като неоснователна и недоказана, поради извършено плащане в хода на производството.

По отношение на разноските:

Предвид обстоятелството, че ответникът е заплатил претендираните суми след завеждане на иска, т.е. е станал причина за неговото завеждане, същия дължи на ищеца разноски. Такива са присъдени в заповедното производство образувано по ч.гр.д. №***г. , по описа на *** на ПРС в размер на 325,00 лева и 465,00 лева в настоящото исково производство, от които 400,00 лева за адвокатско възнаграждение и 65,00 лева за държавни такси.

Ето защо съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адрес: гр. *** описаните по-горе разноски, тъй като е станал причина за завеждане на иска.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адрес: ***, чрез адв. А. К. ***, с адрес на дейността: гр. ***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането й към И. Д. П./А./ ЕГН **********, от гр. ****, на сумата от 5,00 лева, представляваща незаплатената за месец януари 2024 г. сума за поддръжка и управление на общите части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА И. Д. П./А./ ЕГН **********, от гр. *** да заплати на СГРАДА В РЕЖИМ НА 4

ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с адрес: гр.***, чрез адв. А. К. ***, с адрес на дейността: ****, сумата от 325,00 лева или 166,17 евро направени разноски по заповедното производство развило се по ч.гр.д. №***г. , по описа на ***на ПРС и 465,00 лева или 237,75 евро по настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

5