Решение № 727 от 04.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20261100500697 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №267740/29.03.2024г. на ЧСИ В. М., подадена от Ц. З. Х., с ЕГН:**********, срещу Разпореждане от 21.03.2024г. на ЧСИ В.М., постановено по и.д.№ 185/2024г. на същия ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото такси и разноски, включително разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че в срок е подал възражение, с което е искал размерът на юрисконсултското възнаграждение да бъде намален до 50лв. С оглед разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за правна помощ, както и във връзка с обстоятелството, че не са налице предпоставки, които са усложнили труда на юрисконсулта, липсата на факгическа и правна сложност на делото, желанието на длъжника за доброволно изпълнение, то и възнаграждението на юристконсулта следва да се редуцира на 50 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за произволно начисляване от ЧСИ на такси и разноски, като се иска тяхната отмяна за сумата над 171,72лв., която се признава като дължима.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя „Топлофикация София“ЕАД, с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че приетото юрисконсултско възнаграждение е в размерите на чл.27, ал.2 НПП, като по изпълнителното дело се извършват изпълнителни действия.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като обосновава дължимост на претендираното юрисконсултско възнаграждение, като намира частната жалба за неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

1

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното и.д..№ 185/2024г. на ЧСИ В.М. е образувано на 17.01.2024г. по молба от взискателя „Топлофикация София", въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2023г. от СРС, издаден на основание влязло в сила Решение № 20146914/28.06.2021г. по гр. д. № 48123/2020г., на СРС. 150 състав, както и Решение № 2433/13.09.2022г. по гр. д. №13153/2021 г. по описа на СГС, с който длъжникът Ц. З. Х. е осъден да заплати на взискателя разноски в производствата в общ размер на 665,19лв.

С молбата си от 17.01.2024г. взискателят претендира да бъдат събрани от длъжника и сумата от 5лв. държавна такса за изпълнителен лист и сумата от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане, Фактура № 0000092627 и Сметка № ********, всичките от 17.01.2024г., по делото е прието за събиране претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.. както и авансови такси по ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 108.00 лв. (л.5-6).

На основание чл. 18 ЗЧСП и изрично искане на взискателя в молбата за образуване на изпълнителното производство на 18.01.2024г. по изпълнителното дело са изготвени следните справки: справка НAII за дължими суми и декларирано имущество, ГРАО, БНБ, трудови договори, търговски дружества, осигурител, пенсия, регистрирани мобилни телефони от трите мобилни оператора (л.7-16. 19-21).

На 18.01.2024г. до жалбоподателя е изпратена и ПДИ, която е получена от същия на 06.03.2024г. /лист 35 от делото/.

След извършване на справките са предприети следните изпълнителни действия върху имуществото на длъжника - запори върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД и Първа инвестиционна банка А/, (л.17-18) и е насрочен опис върху движимото имущество на длъжника, изготвени на 18.01.2024г., за които длъжникът е надлежно уведомен е нарочни съобщения за наложените обезпечителни мерки и предприемането на принудителни действия (л.37).

На 30.01.2024г. е постъпило Удостоверение от НАП по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, в което са посочени задълженията на длъжника към държавата в размер на 1827.53 лв.. които са присъединени към дълга по изпълнителното дело на осн. чл. 458 ГПК, за което на длъжника е изпратено нарочно съобщение (л. 39).

След присъединяване на публичните задължения на длъжника, което е законово задължение на съдебния изпълнител, общото задължение по изпълнителното дело. обективирано в Съобщение е нзх. №620648.01.2024г. е с общ размер, възлизащ на 3 465.53 лева, като същото е редовно връчено на длъжника (л. 35).

На 07.02.2024 г. по делото е постъпила сума от наложения запор върху банковата сметка на длъжника в Банка ДСК АД е размер 375.97 лева.

На 19.02.2024 г.. вследствие на увеличения размер на дълга по изпълнителното дело са изпратени съобщения до Банка ДСК АД и Първа инвестиционна банка АД за актуализация на задължението на длъжника. Също така са наложени запори и върху 3 броя М., собственост на длъжника - М. С./Ц 3 14. ХДИ 16В с per. № ********., М. Т./Версо с per. № ******** и М. Х./Неуказан е per. № ******** (л. 29-33).

На 23.02.2024г. са издадени Фактура № 0000092627 и Сметка № ******** на обща стойност 44.60 лева във връзка със заплатени от взискателя такси по ТТР ЗЧСИ (л. 34).

На 29.02.2024 г. е налице постъпление на сума в размер на 80.00 лева. вследствие на изпълнение на наложения на запор в Първа инвестиционна банка АД.

На 06.03.2024г. лично на дтьжника е връчено Съобщение за образуваното дело и Съобщения за наложените му запори от служител в кантората, след като е посетил същата (л.3336).

На 08.03.2024г. процесуалният представител на длъжника е депозират жалба с №18788/08.03.2024г. до ЧСИ против връчените на длъжника документи, конституирането на НАП като присъединен взискател на осн. чл. 458 ГПК, като е представил доказателства за плащане на публичното задължението директно в НАП и предоставените доказателства за лова, наложените обезпечителни мерки и приетите такси и разноски по изпълнението (л. 41-44). Жалбата е изпратена 2 на взискателя. като същият е подал Възражение е вх. №20796/15.03.2024 (л. 48-52).

На 13.03.2024г. е изискана официална информация от НАП за истинността на направените от длъжника твърдения за плащане на публичните му задължения по законоустановения за ЧСИ ред - издаване на удостоверение на осн. чл. 191, ал. 4 ДОПК (л. 45).

Па 15.03.2024 г. по делото е постъпила сума от наложения запор върху банковата сметка на длъжника в Банка ДСК АД е размер 2253.00 лева.

На 19.03.2024 г. процесуалният представител на длъжника е депозирал втора Жалба до ЧСИ е вх. №21554/19.03.2024 против наложените обезпечителни мерки и е направено твърдение за свръхобезпечение и основание за отговорност на ЧСИ по чл. 441 ГГ1К. както и искане за разсрочване на задължението на осн. чл. 454 ГПК (чл. 53-54).

На 20.03.2024 г. е постъпило Удостоверение от НАП по чл. 191. ал. 4 от ДОПК, в което е посочено, че длъжникът нима публични задължения (56-58).

Още на 21.03.2024 г.. след събиране на необходимата документация, е изготвена нова Покана за доброволно изпълнение, в която е посочено актуалното задължение, след редуциране на дължимите суми към ТД на HAП - София, като изчислената сума е с размер 1412.85 лева, която е изпратена на електронната поща на процесуалния представител на длъжника (л. 61).

Също така е изготвено Разпореждане и Съобщение е изх. №53556, с което Жалбата на длъжника в частта, в кояго обжалва приетите по делото такси и разноски по изпълнението, е оставена без уважение, (л.59-60) и същите са изпратени на посочената от процесуалния представител на длъжника електронна поща на 22.03.2024 г. (л.63).

На 21.03.2024г. са изготвени и съобщения за вдигане на наложените обезпечителни мерки, както и е изготвено Съобщение е изх. № 53587/21.03.2024. е което длъжникът е уведомен да посочи банкова сметка, по която да бъде възстановена надвнесената сума, също изпратени на електронната поща на процесуалния му представител (л. 64-67).

На 04.04.2024г. по делото е постъпила Жалба адресирана до СГС от длъжника е вх.№ 26118. срещу начислените по делото такси и разноски, (л.94-110).

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Няма спор, че длъжникът по изпълнителното дело е имал възможността да заплати доброволно задължението си и да не се стигне до необходимост за взискателя да образува производство по принудително изпълнение.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за юрисконсултско възнаграждение са дължими от длъжника.

С оглед разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за правна помощ, както и във връзка с конкретната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело съдът намира, че претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. не са прекомерни. Видно от изпълнителното дело взискателят е извършил множество изпълнителни действия, които обуславят нуждата от юрисконсулт, съответно обосновават извършването на разноски.

Съгласно Решение 266/19.12.2013г., по гр. д. 1427/2012г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен 3 съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

С Решение №478/28.07.2025 по дело гр.д.№1386/2025г. на ВКС, III г. о., се приема, че материалния интерес, който е основа за определяне на пропорционална такса в по т. 26 ТТРЗЧСИ, се образува от сбора от сумата по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение на взискателя.

Предвид гореизложената фактическа обстановка и съдебна практика съдът намира, че не са налице основания за намаляване на приетите за събиране такси и разноски по процесното изпълнително дело, включително разноските за юрисконсултско възнаграждение.

По изпълнителното дело са приложени сметки за всички начислени такси, както и съответно извършените изпълнителни действия. Поради това и съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.