Определение № 380 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. София, 11.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Атанаска Китипова

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу определение от 08.11.2024 г. по нохд № 1997/24 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част на определението съществени нарушения на процесуални правила. В протеста са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Подчертава, че не са нарушени правата на обвиняемото лице да разбере в какво се обвинява предвид юридическото образование на същото. Констатираните в предходни разпоредителни заседания процесуални нарушения са отстранени.

Обвинителният акт съдържа всички законово установени реквизити, посочени в чл. 246 НПК, съобразен е с ТР № 2/2002 г. ОСНК и ясно очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване – посочени са фактите, обуславящи съставомерността на деянията и участието на обвиняемия в осъществяването им, налице е яснота относно всички обективни и субективни признаци на престъплението. Предлага отмяна на протестираното определение.

В допълнение към частния протест развива съображения, че приетите от съда противоречия и неясноти в обвинителния акт евентуално биха се дължали на непълнота или липса на доказателства, което не следва да се обсъжда в разпоредително заседание. Намира, че в съдържанието на обвинителния акт по отношение на всеки един от инкриминираните периоди на продължаваното престъпление са посочени достатъчно по обем факти.

Констатираните от съда процесуални нарушения са нови, различни от посочените в предходно определение от 24.11.2023 г., с което е прекратено съдебното производство. Счита, че не е необходимо да се сочи дали щетата е възникнала по време на действие на договорите или в последствие, тъй като 1 всяко едно от деянията на продължаваното престъпление представлява продължено такова, което се осъществява трайно във времето и е налице едно деяние. Съдът е излязъл извън пределите на дължимата проверка по чл. 249, ал. 3 НПК и се е произнесъл по въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, касаещи вида на договорите, погасителна давност, събираемост, несъбираемост на вземания, размер на причинени щети. Посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт причинена „вреда“ вместо „причинени щети на ДП „ФЗД“ намира за явна техническа грешка. Моли да се възприема извода, че обвинителният акт отговаря на стандартите за съдържание и при изготвянето му не са допуснати посочените от съда отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Обвиняемият и защитникът му, след изпълнение на процедурата по чл.

342, ал. 2 НПК, не правят възражение срещу частния протест и допълнението към него.

Въззивният съд преценява частния протест за допустим, като подаден в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Апелативен съд, София, след като се запозна с наведените в частния протест и допълнението към него доводи и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на атакуваното определение, преценява частния протест за неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение. Атакуваният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон и задължителните указания на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, въплътени в ТР № 2/2002 г. ОСНС на ВКС, следва да бъде потвърден.

Съображенията за това са следните:

Законосъобразни са констатациите на СГС за допуснати от прокурора, в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“, при съставянето на обвинителния акт, съществени отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.

1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. С. И. Ч..

Видно от обстоятелствената и диспозитивна част на коментирания процесуален документ, подсъдимият С. И. Ч., в специалното качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ НК – изпълнителен директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, е предаден на съд с обвинение за извършено в периода 10.01.2009 г. – 19.05.2015 г., с три отделни деяния, при условията на продължавана престъпна деятелност, общо стопанско престъпление по чл. 219, ал. 1,вр. чл. 26, ал. 1 НК. На л. 25 от обвинителния акт прокурорът е конкретизирал правните характеристики на 2 вмененото престъпление, а именно – че се касае за извършено от обв. Ч. продължавано престъпление, включващо три продължени престъпления, които са извършени в рамките на инкриминирания период.

При описание на фактическите обстоятелства, изпълващи състава на всяко едно от продължените престъпления, включени в продължаваното престъпление, прокурорът ненужно е разделил всяко едно от тях на два подпериода, времево очертани с начален момент - датата на уведомяване на подсъдимия за пълно неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за изплащане на покупната цена на предадената стока до изтичане срока на договора /без цифрово посочване на датата на настъпване на този юридически факт, както правилно е констатирал и СГС/ от една страна и след изтичане срока на договора /отново без посочване на конкретна дата/ до освобождаването на подсъдимия от длъжността на 11.05.2015 г.

Така приложеният подход правилно е оценен от СГС за незаконосъобразен, като несъответен на правната природа на продълженото, /трайно/ престъпление, което се осъществява трайно, непрекъснато в определен период от време и всякога само с едно деяние. Ето защо, очертаването на изпълнителската дейност на подсъдимия чрез комплекса от бездействия, в които се е изразило пасивното му неправомерно поведение, несъобразено с действащите конкретно посочени правни норми, вменяващи му служебни задължения за действия, не съставлява две или повече отделни деяния, както неправилно ги е отграничил прокурорът, а разкрива конкретните проявни форми на едно деяние, осъществено чрез бездействие, чрез което деяние се осъществява едно увреждащо продължено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК с един престъпен резултат.

По реда на служебната проверка Апелативният съд намира, че в обвинителния акт липсват надлежни фактически твърдения относно обективния признак „значителни щети“ - престъпния резултат, с настъпването на който изпълнителното деяние завършва и престъплението е довършено, така както и относно механизма, обосновка от какво произтичат те /от събираеми или несъбираеми вземания, в какъв размер, включват ли цена по доставки преди и след инкриминирания период, единствено обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, както изрично е посочил прокурорът с упоменаване на акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, в какъвто смисъл са и верните заключения на СГС/.

Щетите са имуществени, като включват реално настъпили имуществени щети /например от незаплатена цена по договорите за продажба/ и действително причинени други загуби /платени лихви поради забавено изпълнение на парично задължение, които като елемент от съвкупния престъпен резултат следва бъдат индивидуализирани както по размер, така и по времеви период, в каквато насока констатациите на първостепенния съд се споделят изцяло/.

Освен това, за да е налице съставомерно деяние щетите трябва да са не 3 обикновени, а значителни, за който признак също липсва обосновка. Съгласно съдебната практика /Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о./ значителни щети са налице когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, поради което държавният обвинител следва да обоснове дали установената равностойност на имуществените вреди, причинени от деянието на подс. Ч., съответства на законовия критерий за значителност.

Доколкото понятията щети и вреди са с различно наказателно правно значение доводът, наведен в протеста, че се касае за допусната техническа грешка, е несподеляем.

Лишен от основание е и доводът, че констатираните в предходни разпоредителни заседания процесуални нарушения са отстранени. Сочените такива в проверяваното определение вече са били предмет на последователна съдебна оценка още в разпоредителни заседания от 18.01.2022 г., 12.10.2022 г., 24.11.23 г., при което не са били преодолени при последващо изготвените обвинителни актове.

Несподеляемо е застъпеното в допълнението към протеста становище, че съдът е излязъл извън пределите на дължимата проверка по чл. 249, ал. 3 НПК и се е произнесъл по въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, касаещи вида на договорите, погасителна давност, събираемост, несъбираемост на вземания, размер на причинени щети.

Както бе посочено по-горе, престъплението по чл. 219, ал. 1 НК е типично „увреждащо“ престъпление, което е довършено с настъпване на престъпния резултат, който с е имуществено измерение, поради което и в обвинителния акт задължително следва да се наведат твърдения от фактическо естество относно обсъждания признак от обективна страна на престъпния състав /вид, размер, компоненти, време на настъпване на обществено опасните последици, ако щетата, като престъпен резултат, се изразява в несъбираемо вземане, коя част се дължи на виновното поведение на длъжностното лице/.

От гледна точка на причинната връзка, съставляваща основание за възникване на наказателна отговорност при резултатните престъпления, е необходимо деянието на подс. Ч. да съставлява такава обективна предпоставка, без която цялостният престъпен резултат изобщо не би настъпил. Ето защо, в обвинителния акт следва да съществуват фактически данни, че конкретно посочените и надлежно индивидуализирани последици /ако тези последици, с оглед особеностите на облигационните връзки, породени от сключените от подсъдимия договори, се изразяват в несъбираеми, като погасени поради изтекла давност, вземания, по отношение на които носителят на материалното право не може да търси съдебна защита/ са настъпили именно поради неположените достатъчно грижи от подсъдимото лице. Доколкото тези обстоятелства са включени в очертания от разпоредбата на чл.102 НПК предмет на доказване, те следва да бъдат описани в обвинителния титул, който 4 валидно да постави началото на съдебната фаза на наказателното производство и да обезпечи своевременното и в пълен обем упражняване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, като елемент от правото на справедлив процес.

Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за законосъобразност на проверяваното определение, обусловила неоснователност на частния протест, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т.

6 и чл. 338 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.11.2024 г. по нохд № 1997/24 г. СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5