Определение № 689 от 12.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Бургас, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501780 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 34406/14.09.2023г. по описа на Районен съд - Бургас от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 130460283 и съдебен адрес – гр. София, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 – адвокат Васил Ничев против Определение № 5036/01.09.2023г., постановено по гр. дело № 7503/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което e оставена без уважение молбата на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование – „Теленор България“), ЕИК 130460283, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 1523 от 08.07.2023г. в частта за разноските.

Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.

Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното решение е получено от страната на 04.09.2023г., а жалбата е изпратена чрез куриер в съда на 14.09.2023г., като изрично в атакуваното определение е посочено, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Васил Ничев разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция 1

(лист 18 от първоинстанционното производство).

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата на ищцовото дружество за изменение на решението в частта за разноските.

В жалбата се посочва, че погрешно първоинстанционният съд е посочил, че при постановяване на крайния си съдебен акт е обвързан от присъдените в заповедното производство разноски от 75 лева и техния размер е съобразен с правилото на чл. 78 от ГПК. Сочи се, че в заповедното производство е присъдена цялата претендирана главница, а са присъдени разноски в намален размер, на ищовото дружество не му е връчвана заповедта, за да може да я обжалва в частта за разноските и по този начин правото на защита на заявителя е незаконосъобразно нарушено.

Ответната страна – Т. Я. П. чрез назначения й особен представител не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

С оглед на представените писмени доказателства, Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на закона, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 29435/17.08.2022г. от „Йеттел България“ ЕАД, с което се претендира да бъде постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът – Т. Я. П. да заплати на дружеството – заявител обща сума в размер на 766, 42 лева, представляваща стойността на неизпълнение по сключени Договори за мобилни услуги с дружеството – заявител, както и да заплати направените по делото разноски и сума в размер от 360 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

В отговор на депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2500 от 18.08.2022г., постановена по частно гр. дело № 5283/2022г. по описа на Районен съд – 2

Бургас, по силата на която е разпоредено Т. Я. П. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София следните суми – - 339, 93 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими по сключени между страните 3 броя договори за мобилни услуги;

- 156, 08 лева, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по два броя договори за лизинг от 29.06.2020г.;

- 270, 41 лева, представляваща сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно – тоест – заповедният съд действително е уважил цялата претенция на заявителя в размер на обща сума от 766, 42 лева.

С цитираната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК са присъдени и разноски в размер на 75 лева, от които – 25 лева, представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 50 лева, възнаграждение за адвокат, а заявителят е претендирал разноски в заповедното производство в размер на 360 лева с ДДС.

След постановено Разпореждане № 12127 от 17.10.2022г., постановено по частно гр. дело № 5283/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на своето вземане е предявен иск от „Йеттел България“ ЕАД против Т. Я. П. и с Решение № 1523 от 08.07.2023г., постановено по гр. дело № 7503/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на Т. Я.

П., че същата дължи в полза на ищцовото дружество сума в размер на 339, 93 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилна услуга и сума в размер от 40, 71 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и е отхвърлена претенцията за сума в размер на 270, 41 лева, представляваща неустойки и сума в размер от 115, 37 лева, представляваща разликата в цената на мобилно устройство, предоставено за ползване с Договор за лизинг от 29.06.2020г. – тоест – претенцията е уважена за обща сума от 380, 64 лева и е отхвърлена за обща сума от 385, 78 лева.

С цитираното решение, ответната страна – Т. Я. П. е осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 397, 32 лева за направените по делото разноски, от които – 37, 25 лева, представляващи направените по делото разноски в заповедното производство и 360, 07 лева, представляваща 3 разноски в първоинстанционното производство. При изчисляване на разноските в заповедното производство, съдът е взел предвид присъдените разноски в размер на 75 лева, а не претендирания размер от страна на заявителя в размер на 360 лева с ДДС и присъдения размер от 75 лева е изчислил законосъобразно в съответствие с правилото на чл. 78 от ГПК – присъдил е разноски в съответствие с уважената част на претенцията.

В срока за обжалване на постановеното решение - с молба от 31.07.2023г. ищцовото дружество е отправило искане да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени дължимите разноски в заповедното производство в пълния им размер – тоест – сума в размер на още 191, 21 лева.

С атакуваното Определение № 5036 от 01.09.2023г., постановено по гр. дело № 7503/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на „Йеттел България“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските. В своите мотиви, съдът е посочил, че при постановяване на крайния съдебен акт исковият съд е обвързан от присъдените в заповедното производство разноски от общо 75 лева и техният размер е бил съобразен по правилото на чл. 78 от ГПК, независимо от посоченото и претендираното от заявителя.

На основание чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

С оглед приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ – с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че съдът, разглеждащ исковото производство не е компетентен да приеме размер на 4 присъдените разноски в заповедното производство, различен от размера, присъден от заповедния съд, а единствено следва да разпредели отговорността за разноските в исковото производство съобразно изхода на спора. Заповедният съд е преценил, че от претендираните разноски за възнаграждение за адвокат следва да присъди единствено 50 лева и не е присъдил претендираните разноски в пълен размер, като е изложил и мотиви за това. В случая не се касае за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, за да може исковият съд да ги промени, а се касае до частично уважаване на претендираните разноски, което заявителят е следвало да атакува при положение, че е узнал за постановената Заповед за изпълнение по частно гр. дело № 5283/2022г. по описа на Районен съд – Бургас с връчване на съобщението с указания, че следва да предяви своя иск, за да установи своето вземане със сила на присъдено нещо – тоест – на дата 26.10.2022г. и в този смисъл са неоснователни твърденията на дружеството – заявител, че правата му в производството са били незаконосъобразно нарушени. Нещо повече – проведено е исково производство и няма как заявителя да твърди след постановяване решение в исковото производство, че не се е запознал с издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и да черпи права от това свое поведение.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че съдът в исковото производство е разпределил отговорността за заплащането на разноските в заповедното производство съобразно с уважената и съответно – отхвърлената част на претенцията, съдът намира, че постановеното определение е законосъобразно и правилно и депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №

34406/14.09.2023г. по описа на Районен съд - Бургас от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 130460283 и съдебен адрес – гр. София, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 – адвокат Васил Ничев против Определение № 5036/01.09.2023г., постановено по гр. дело № 7503/2022г. по 5 описа на Районен съд – Бургас, с което e оставена без уважение молбата на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование – „Теленор България“), ЕИК 130460283, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 1523 от 08.07.2023г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6