Решение № 128 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Димитър Ж. Пехливанов като разгледа докладваното от Атанаска Анастасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600070 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.

С Присъда № 13/23.04.2024г. по НОХД № 188/2023г. по описа на РС Карлово, I н. с. подс. Г. Н. Ч. е признат за виновен в това, че на 30.04.2021г. в гр. *, обл. Пловдивска се е заканил с убийство на *, ЕГН ********** от същия град и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.

54, ал. 1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ч. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив направените по делото разноски от досъдебното производство, представляващи изплатено възнаграждение на вещи лица, изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, общо в размер на 553,80 лв.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подс. Ч. чрез защитника му адв. Г. С., в която се твърди неправилност на съдебния акт, както и че същият е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния такъв. Иска се присъдата да бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде 1 оправдан по повдигнатото му обвинение, като е направено алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание прокурорът при ОП – Пловдив излага съображения, въз основа на които моли делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от адв. С., който излага доводи, въз основа на които моли съда да отмени присъдата на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като се излагат и съображения за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в случай, че съдът приеме, че не са налице основания за връщане на делото.

Подс. Ч. поддържа казаното от неговия защитник. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира следното:

Настоящето въззивно производство е второ по ред, образувано след като с Решение рег. № 5/12.01.2026г. по НД /В/ № 253/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, II н. с. е възобновено наказателното производство по ВНОХД № 1578/2024г. по описа на ОС – Пловдив, отменено е постановеното по делото Решение № 404/09.12.2024г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на закрито заседание по допускане на доказателства.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице сред изброените в чл. 318 от НПК и срещу подлежащ на обжалване по реда на гл. ХХI от НПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като от състава на районния съд при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, свързани с проверката и анализа на доказателствата.

Първоинстанционният съд е приел подс. Ч. за виновен в това, че се е заканил с убийство на св. * и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, като е обосновал този си извод със събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите *, *, както и на приобщените към делото писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Съдът е приел подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното деяние без да направи подробен и задълбочен анализ на доказателствените материали, какъвто се дължи при протичане на производството по общия ред. Изцяло с доверие от районния съд са кредитирани показанията на св. * и св. *, 2 включително и показанията, дадени от свидетелите пред орган на досъдебното производство, спрямо които е била приложена процедурата на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, съответно тази на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът е констатирал непоследователност в показанията на св. *, депозирани в съдебно заседание при първоначалния и допълнителния му разпит и пред орган на досъдебното производство, прочетени на посоченото основание, относно времето на съобщените от свидетеля събития и отправените към него закани, които е намерил за несъществени и дължащи се на стремежа му преди всичко да даде оценка на случилото се. В показанията на св. *, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, свидетелят твърди подс. Ч. да му е казал: „Ей сега ще взема брадвата и ще те насеча“, за разлика от заявеното от пострадалия в хода на първоинстанционното производство, в което такива твърдения липсват. Т. е. в случая е налице противоречие в съдържанието на показанията на св. * по съществени обстоятелства относно обективираната закана с убийство, като първоинстанционният съд не е дал ясен отговор защо е приел да кредитира заявеното от свидетеля пред съдебния състав, а не твърденията му в хода на досъдебната фаза, което представлява порок в аналитичната дейност на съда.

Такъв порок е налице и при обсъждане показанията на св. *, като първоинстанционният съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК е приобщил към материалите по делото показанията на свидетелката, депозирани пред съдия в хода на досъдебното производство поради наличие на противоречия, след което в мотивите е приел, че са налице несъществени разминавания в последователността на изложените от свидетелката факти, които обаче не са били фиксирани и анализирани. Съдът е приел, че по делото не се установява св. * да е имала влошени отношения включително и с подсъдимия, поради което е приел, че не са налице обстоятелства, които да са се отразили на обективността на показанията на свидетелката, като без коментар са останали дадените от нея в досъдебното производство показания и приобщени към материалите по делото, че познава подсъдимия като конфликтен и агресивен човек, който е псувал и нея без никаква причина и от когото тя много се страхува и се надява да няма никакви срещи с него.

Не са били подложени на подробен и задълбочен анализ и обясненията на подс. Ч., както и показанията на св. * и тези на св. *. Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия относно развитието на конфликта му със св. * и поведението на двамата участници в конфликта, като е приел, че същите са в противоречие с показанията на пострадалия и св. *, поради което и са израз на защитна позиция. Що се отнася до показанията на св. * и св. * показанията им за отправена от св. * към подс. Ч. закана за физическа саморазправа не са кредитирани като обслужващи позицията на подсъдимия и неподкрепени от кредитираните от съда доказателства. Както беше посочено по-горе в показанията на св. * и св. * са налице противоречия, които не са били анализирани от съда, едва след което следва да се прецени дали и кои от събраните по делото доказателства да бъдат кредитирани.

Едва след анализ на доказателствените материали в съответствие с 3 визираните в чл. 13 и чл. 14 от НПК основни принципи съдът следва да направи правните си изводи относно това извършено ли е или не от подсъдимия престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.

Предвид изложеното съдържанието на проверявания съдебен акт на първоинстанционния съд не сочи на спазване на процесуалния ред за изграждане на вътрешното убеждение на съда, предвиден в разпоредбата на чл. 14 от НПК. В настоящия случай е невъзможно да бъде проверена процесуалната дейност на съда за възприемане на фактическата обстановка на извършеното. Известно е, че съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и отсъствието на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата.

Липсата на мотиви е процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 2, пр. 1 от НПК, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, поради което се налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на РС - Карлово за ново разглеждане от друг състав на съда.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 13/23.04.2024г. по НОХД № 188/2023г. по описа на РС - Карлово, I н. с.

ВРЪЩА делото на РС – Карлово за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал. 2 от НПК на страните за изготвеното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4