Решение № 106 от 09.12.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Лом, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от И. Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20241620200186 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Жалбоподателят К. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. Лом, у*** обжалва издаденото от Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-000410 от 29.04.2024 г., с което на осн. чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Представлява се от адв. В. И. от МАК, който поддържа жалбата и моли да се отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършено твърдяното нарушение, с оглед на събраните доказателства, че Ф. не е възприел подадения сигнал за спиране от полицейски служител със стоп-палка.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с 1 доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 24-0294-000410 от 29.04.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом на жалбоподателят К. Ф. на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ от 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че на 10.04.2024 г. в гр. Лом, на ул. „Софийска“, управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № ***, като при подаден ясен сигнал от контролен орган със стоп-палка не спира плавно най-вдясно на платното за движение или на посоченото от представителите на службата за контрол място, като не изпълнява дадените му указания, а продължава движението си.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 10.04.2024 г. около 22,26 ч. св. М. Г., С. Л. и И. И. /починал/ служители в РУ Лом извършвали контрол на пътното движение в гр. Лом, на ул. „Софийска“, в района на бензиностанция „Лукойл“. Виждайки движещ се автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, св. Г. застанал на пътното платно, подал знак за спиране със Стоп-палка обозначена с фенер, като палката била на нивото на фаровете. Автомобилът намалил, но не спрял и продължил движението си по ул. „Софийска“. Затова полицейските служители веднага се качили в патрулния автомобил и го последвали, като го установили малко понагоре на ул. „Юнак“ /пресечна на ул. „Софийска“/. Водач бил именно К. Ф..

Полицейският служител М. Г., в присъствието на свидетелите Л. и И. му съставил АУАН № 1129088, в който описал установеното нарушение на чл.

103 от ЗДвП, а именно, че на 10.04.2024 г. в гр. Лом, на ул. „Софийска“, управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № ***, като при подаден ясен сигнал от контролен орган със стоп-палка не спира плавно най-вдясно на платното за движение или на посоченото от представителите на службата за контрол място, като не изпълнява дадените му указания, а продължава движението си.

Впоследствие въз основа на съставения АУАН, АНО издал атакуваното 2

НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП съответните административни наказания.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН „административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред“.

Следователно деянието, обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случаи.

На жалбоподателя му е вменено извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която норма „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране, са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагането му /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоппалка.

От събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че на 10.04.2024 г. около 22:26 ч. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, като се движел в гр. Лом по ул.

„Софийска“. Установено е също така, че от св. Г. му е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп-палка, осветена с фенер и при липсващо МПС пред това на жалбоподателя, той е възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място, не е изпълнил даденото му указание, а вместо това е продължил движението си. В подкрепа на изложеното са показанията на полицейските служители М. Г. и С. Л., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката.

Посочените свидетели в съдебно заседание потвърждават, че подадения на жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от него.

3

Същото се потвърждава и от св. Т. Т., който също се е намирал на бензиностанция „Лукойл“ и е пряк очевидец на случващото се – подаване на сигнал с осветена стоп-палка и неспирането на водача.

Що се отнася до показанията на свидетелите *** Ф.а и *** Ф., те не разколебават административното обвинение по никакъв начин, тъй като не са присъствали при подаването на сигнала и неспирането на жалбоподателя. *** Ф. е негов баща и е дошъл едва впоследствие, при съставянето на акта, като от показанията му става ясно само, че синът му е бил „разтревожен“ и му се е обадил. *** Ф.а е сестра на жалбоподателя и поддържа буквално неговата защитна позиция, но излага твърдения за ситуацията след като е отишъл да я вземe и се е качила в автомобила. Тя не е била с жалбоподателя в момента на подадения му от полицейския служител сигнал и няма как да знае какво се е случило и дали сигналът е бил ясен или не, и дали е възприет от брат й. Затова преповтаря изразеното от него в обясненията му – че е казал, че не е възприел ясен сигнал. В тази връзка – в обясненията си самият жалбоподател си противоречи, като твърди, че полицаят е държал стоп-палка, но той не я бил възприел като сигнал, защото не била „вдигната ясно“. Тази защитна позиция е в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и с показанията на св. Г., Л. и Т., които потвърждават, че стоп-палката е била осветена с фенер и е била на нивото на фаровете на автомобила, така че да бъде ясно видяна. Вярно, жалбоподателят не се е опитвал да избяга или да осуети впоследствие извършената полицейска проверка, също така не са констатирани и други нарушения на ЗДвП. От значение за реализирането на административнонаказателната му отговорност в случая обаче е единствено, че Ф. не е спрял на подадения му сигнал със стоп-палка МВР по образец от контролен орган, въпреки че същият е възприел сигнала - факти, които както беше посочено - безспорно се установяват от показанията на свидетелите, снети при разпита им в съдебно заседание.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

4

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвиждат наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая на жалбоподателя Ф. са му наложени кумулативно предвидените за това нарушение две наказания, като лишаването от правоуправление е в минимален размер, а глобата – в близък до минималния.

Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност /в този смисъл са и Решение № 126/15.03.2021 г. по КАНД № 74/2021 г. на АС – Монтана; Решение № 45/01.11.2021 г. по КАНД № 441/2021 г. на АС – Монтана; Решение № 38/30.01.2023 г. по КАНД № 36/2023 г. на АС – Монтана и Решение № 449/11.07.2023 г. по КАНД № 367/2023 г. на АС – Монтана/.

При служебно извършената проверка съдът намира, че НП не е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащи отмяната му, в конкретност изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение по чл. 103 ЗДвП, санкционирано на основание чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП, като наложените наказания съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Те са наложени в минимален размер, респ. близък до минималния такъв, поради което се явяват напълно справедливи.

Водим от горното, съдът намира, че депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, за това и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-02945

000410 от 29.04.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом, с което на жалбоподателя К. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. Лом, у*** на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението, препис от него да бъде изпратен на Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6