Определение № 220 от 18.07.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Търговище, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500156 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по частна жалба на Х. Ш. /HUSEYIN SENSOY/ турски гражданин, роден на **********г. в РТурция, с документ за самоличност № A21F75443 и гражд. № 17698605844, син на Б. Ш. /BASRI SENSOY/, с имена в РБългария - Б.Ю.О, чрез пълномощник адв. Д. Д., АК-Шумен, срещу Определение № 312/18.06.2024 г., постановено по гр.д. № 337/2024 г. по описа на РС - Попово.

С обжалваното определение съдът ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната молба от Х. Ш., с искане към съда да установи факта на раждане на баща му - Б.Ю.О, род. на 01.07.1941г. в Р България, с.Г.Градище, общ.

Опака, от баща- Ю.О.Хв, род. на 01.05.1914г. и майка- А.С.Х, род. на 01.07.1918г., както и искане за съставянето на акта за раждане, удостоверяващ този факт, И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 337/2024г. по описа на РС-Попово.

С оплаквания за незаконосъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага следното: незаконосъобразен е изводът на съда, че молбата била подадена при липса на правен интерес, тъй като същата не е за установяване на неговия български произход и 1 придобиване на българско гражданство по произход, както е отразено в обжалваното определение. Молителят, с производството по чл. 542 и сл. от ГПК, желаел да установи факта, че акт за раждане на баща му не е бил съставян в РБългария, не е притежаван и никога не е бил съставян в РБългария преди изселването на баща му през 1950 г. Въз основа на представените доказателства с молбата се установява, че гражданските регистри са унищожени и не могат да се възстановят и не е съхранен и архивиран ЛРК.

Целта за установяване на този факт е да се установи дали баща му е български гражданин и че не фигурира в списъка на лишените и освободените от българско гражданство с нарочно удостоверение от Министерство на правосъдието на Република България. За установяването на този факт е необходимо да се представят съответните документи, като един от тях е акта за раждане на баща му от РБългария, поради което и е отправена настоящата молба до ПРС да бъде постановено решение, с което да бъде разпоредено на Община Опака да издаде Акт за раждане на Б.Ю.О, роден на 01 юли 1941г. в България, с. Голямо Градище, Поповска околия. Шуменски окръг.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно приема правния му интерес - в молбата не е заявен такъв за установяване на българския му произход. Напротив, крайната цел на молба не е да се установи, че молителят има български произход, а че желае да се издаде акт за раждане на родителя му и след издаването, да се отправи запитване до Министерство на правосъдието и за издаване на удостоверение на основание чл. 39. ал. I от ЗБГ, че баща му Б.Ю.О е български гражданин и че не фигурира в списъка с лишените и освободените от българско гражданство или че не е български гражданин и фигурира в списъка на лишените и освободените от българско гражданство.

Производството е за установяване на правно значим факт, който следва да се удостовери с документ, който от приложените доказателства е видно, че не е съставен или е бил унищожен без да има възможност да бъде възстановен. В случая е невъзможно директно съставяне по административен ред на акт за раждане на лицето от длъжностното лице по гражданското състояние поради изтичане на сроковете за това, предвидени в чл. 42 ал. 1 и чл. 44 ат. 1 от ЗГР.

Според разпоредбата на чл. 44 ал. 2 от ЗГР такъв акт понастоящем може да се състави от длъжностното лице единствено въз основа на съдебно решение.

Жалбоподателят счита, че за наличието на правен интерес от производството е достатъчно горното удостоверяване от съответната община и кметство.

2

Доколкото молбата е постановена в производството по чл. 127-130 от ГПК, преди конституиране на ответните страни, препис от същата не се връчва.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество - е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе въззивната инстанция съобрази следното:

Гр.д.№ 337/2024г. по описа на РС - Попово е образувано по молба на Х.

Ш., турски гражданин, род. на **********г., в Р Турция, действащ чрез адв.Д.

Д., ШАК, в която молба се твърди, че молителят е син на Б. Ш., с имена в РБългария - Б.Ю.О, род.на 01.07.1941 г., в с.Г.Градище, общ.Опака, от майка А.С.Х и баща Ю.О.Хв. Твърди още, че на 02.09.1950 г. семейството на баща му напуснало България и се изселило в Турция. След пристигането си, баща му придобил турско гражданство, приел фамилното име Ш.. Същият починал в РТурция на 30.04.2021 г.

Молителят твърди още, че преди година предприел стъпки за издирване и събиране на документи по процедура за придобиване на българско гражданство, като за начало следвало да установи факта, че баща му бил български гражданин, за което следвало да представи акт за раждане на баща си. В тази връзка установил, че регистрите на с. Г.Градище, общ.

Опака се съхранявали в с. Ковачевец, общ. Попово, от където получил удостоверение, че поради възникнал пожар през 1993 г. регистрите за раждане за 1941 г. на селата Ковачевец и Голямо Градище били унищожени. Получил и удостоверение от Община Опака, за невъзможност да се издаде акт за раждане на Б.Ю.О. Поради тези обстоятелства молителят не може да се снабди с акт за раждане на баща си и същият, ведно с останалите изискуеми документи не могат да бъдат представени в Министерство на правосъдието за издаване на удостоверение, като липсата само на този акт водел до прекратяване на процедурата. Молителят е посочил, че са издирени и са налице всички документи, с изключение на акта за раждане на баща му - изключително важен и необходим за процедурата по установяване наличието на гражданство на баща му и кандидатстване за придобиване на българско гражданство.

Предвид горните обстоятелства, с твърдения, че акт за раждане на 3 баща му не е съставян в РБългария преди изселването му през 1950 г., а дори и да е бил издаден, гражданските регистри са унищожени и не могат да се възстановят и не е съхранен и архивиран ЛРК, моли от съда да установи факта на раждане на баща му - Б.Ю.О, род. на 01.07.1941г. в Р България, с.Г.Градище, общ. Опака, както и да бъде разпоредено на Община Опака да издаде акт за раждане на баща му.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Видно от представените към исковата молба писмени доказателства жалбоподателят е турски гражданин, живущ в РТурция, както и че през 1950 г. семейството на баща му напуска РБългария (видно от представеното копие от изселнически паспорт № 8987/22.06.1950 г., в което е посочено, че е род. 1941 г.) и се установява да живее в РТурция, където баща му Б. получава турско гражданство, а на 30.04.2021г. е починал. Към молбата са представени удостоверение от Община гр. Попово от 08.05.24г., че поради възникнал пожар в кметството през 1993 г. са унищожени регистрите за раждане, вкл. и за 1941 г. на селата Ковачевец и Голямо Градище, както и удостоверение от 08.05.24 г. от Община гр. Опака, че лицето Б.Ю.О няма съхранен и архивиран ЛРК като български гражданин и не е вписано в стар регистър на населението на с. Голямо Градище, общ. Опака, обл. Търговище.

Молителят е поискал да се установи факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за раждане на Б.Ю.О – негов баща, роден на 01.07.1941 г. в България, с. Голямо Градище, Поповска околия , Шуменски окръг от майка А.С.Х и баща Ю.О.Хв, тъй като същият документ му е „изключително важен и необходим за процедурата по установяване наличието на гражданство на баща му и кандидатстване за придобиване на българско гражданство“. Т.е. изрично, в съответствие с изискванията на чл.

543, т. 1 от ГПК, в самата молба ищецът е изложил обстоятелствата и е посочил, че крайната му цел, обосноваваща интерес от молбата по чл. 542 от ГПК е предприетата от него процедура за придобиване на българско гражданство.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, който произтича от конкретните обстоятелства на възникналия правен спор, а за наличието му съдът следи служебно.

Съгласно установената вече трайна съдебна практика процесуално 4 недопустима е молба по чл. 542, ал. 1 ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт, в случая - с оглед възникване на правото на жалбоподателя да придобие българско гражданство. В тази насока е налице обилна съдебна практика на ВКС, цитирана и в първоинстанционното определение: Решение № 50013/08.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 948/2022г., IV г.о., Определение № 68/22.02.2022г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 328/2022г., III г. о., Решение № 134/ 22.07.2020г. на ВКС по гр. д. № 2252/2019 г., IV г. о. Решение № 362/07.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012г., III г.о., Решение № 460/15.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 912/2011 г., IV г. о., Решение № 163/26.10.2017г. на ВКС по гр. д. № 213/2017 г., I г. о. и др. В този смисъл е и най-новата практика на ВКС - Определение № 2994 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 755/2024 г., IV г. о., ГК, докл. председателят Веска Райчева.

В настоящият случай молителят е обусловил своя правен интерес с желанието му да кандидатства за получаване на българско гражданство. Както ВКС посочва в подобни казуси, предвидената процедура по чл. 29, ал. 4 ЗБГ, приложима в случаите, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с удостоверителна сила за твърденият от него български произход, не е възможност, предоставена в полза на лицето, което иска да установи български произход, а е възможност за министъра на правосъдието, който ако прецени, може да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали лицето има български произход. За молителят не съществува сигурност, че документите за българския му произход, които ще представи евентуално към искането за българско гражданство, биха били достатъчни или не за да удостоверяват произход по смисъла на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗБГ. За молителя единствения законен способ, който му осигурява безпристрастна и надеждна процедура, в състезателно производство, с възможност за събиране на доказателства и разглеждане на различни възражения, включително и с възможност за обжалване, е исковото производство по чл. 3, ал. 2 от Закона за българите 5 живеещи извън Република - в тази насока са мотивите на решение № 50013/08.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 948/2022 г., ІV г.о., с което е обезсилено като недопустимо решение по гр.д. № 255/2021 на ОС-Търговище, постановено по сходен казус.

По изложените съображения, въззивът намира, че молителят няма правен интерес от търсената в настоящото производство защита, обуславящо недопустимост на молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК.

С оглед на това обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 312/18.06.2024 г., постановено по гр.д. № 337/2024 г. по описа на РС - Попово, като правилно и законосъобразно.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 , т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6