Решение № 170 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пазарджик, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение рег.№335/22.10.2025г,. постановено по гр.д.№515/2025г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, дължи на адв.Г. Х. Б.- АК П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., бул.„Р." №**, ет.*, офис**, сумата в размер 13696,45лв.- дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ИД 631/2018г. по описа на ЧСИ М. А., определено с Решение №136/12.03.2025г. на Адвокатски съвет гр.П. по Протокол №6/12.03.2025г., ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №163/25.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№282/2025г. по описа на РСВелинград.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК П., ЕГН: **********, с адрес:

1 гр.П., бул.„Р." №**, ет.*, офис**, разноски за държавна такса в размер на 273,93лв. по гр.д.№515/2025г. на РС- Велинград.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати адв.С. С.- АК П., с личен номер 1800087740, с адрес на кантората: гр.П., бул.„Р." №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№515/2025г. на РС- Велинград, в размер на 1959,22лв. с ДДС.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК П. ЕГН: **********, с адрес: гр.П., бул.„Р." №**, ет.*, офис** разноски за държавна такса в размер на 273,93лв. по ч.гр.д.№282/2025г. на РС- Велинград.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.- АК П., с личен номер 1800087740, с адрес на кантората гр.П., бул.„Р." №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№282/2025г. на РС- Велинград, в размер на 1181,79лв. с ДДС.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Община Велинград, представлявана от Кмета К. К., чрез пълномощника му адв.П. Г..

Твърди се в същата, че решението е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано.

Приема се, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. В тази насока се визира, че същата не е доказана по основание и по размер.

Счита се, че въпреки високия материален интерес,следва да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа, процесуалната активност е била сравнително ниска.

Приема се, че няма пречка, съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в 2

Наредба №1/09.07.2004г.

Счита се, че за да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид вида на претенцията, материалния интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни норми, броят на заседанията, в който процесуалния представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Съответно извършените процесуални действия в открито съдебно заседание; Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната;

Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна; Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Счита се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно висока за действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда.

Твърди се, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение №289/12.06.2024г. на Адвокатски съвет гр.П. по Протокол №15/12.06.2024г., предвид факта, че органа се е произнесъл, съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл.101, §2 от ДФЕС. Съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС са нищожни.

Счита се, че са налице всички основания за прилагане на приетото в националната съдебна практика- решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.

Приема се, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се вземат предвид като задължителни посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

Визира се, че нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско 3 възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с определен интерес.

Твърди се, че в случая е несъмнено, че адв.Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да с взимат предвид нормите на чл.9 и на чл.11 от същата Наредба.

Повдига се възражение и за акта от който черпи правата си адв.Г. Б.. В тази насока се визира, че решението на Адвокатския съвет гр.П. не е редовно съобщено на засегнатото лице, т.е. същото не е влязло в законна сила и не е породило правни последици, което ще рече, че исканата с исковата молба претенция не е изискуема.

Счита се, че представените доказателства не доказват размера на претенцията.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове или да го измените, като се постанови справедлив размер.

Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ищеца Г.

Х. Б., чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-П..

В него се моли подадената въззивна жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС- Велинград. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по изп.дело №631/2018г. по описа на ЧСИ М. А. с район на действие ОС- Пазарджик.

Коментирано е и решението на Адвокатски съвет- П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 13696,45лв. с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното изпълнително дело, по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред. Цитира се съдебна практика.

4

Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят Община Велинград, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му такъв адв.Г.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената от него въззивна жалба, като се счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо и следва да бъде намалено от съда.

Моли да се отмени или измени обжалваното решение, като се присъдят разноски.

Ответникът Г. Б., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.С.. От страна на последния е подадена писмено становище в което се моли да остави без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Моли се за присъждане на разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Г. Х. Б., чрез пълномощника му С. И. С. срещу Община Велинград, с която е предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 от ЗА за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б., с ЕГН ********** от Община Велинград за сумата в размер на 13696,45лв., ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025г., до изплащане на вземането произтичащо от Протокол №6/12.03.2025г. на Адвокатски съвет гр.П. и Решение №136/12.03.2025г. на Адвокатски съвет гр.П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на Община Велинград по ИД 631/2018г. по описа на ЧСИ М.

А., за което е издадена Заповед №163/25.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.03.2025г. по ч.гр.д.№282/2025г. на РСВелинград.

5

Твърди се от страна на ищецът, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №163/25.03.2025г. на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№282/2025г. по описа на РС- Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 13696,45лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 24.03.2025г. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ИД №631/2018г. по описа на ЧСИ М. А., определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 127,93лв. и 1181,79лв.- адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че е издадена Заповед №163/25.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.03.2025г. по ч.гр.д.№282/2025г. по описа на РС- Велинград, срещу която е подадено възражение по чл.415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск.

Сочи се от ищецът, че ч.гр.д.№781/2019г. на РС- Велинград ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство, въз основа на пълномощно изх.№92-00/2830/13.08.2019г. на К. Т. К., в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград, като възложител и Адвокат Г. Б., като изпълнител по ИД 631/2018г. по описа на ЧСИ М. А., не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. В тази насока се визира от ищецът, че като адвокат поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл.36 ЗА.

Твърди се, че с Протокол №6/12.03.2025г. на Адвокатски съвет гр.П. и Решение №136/12.03.2025г. на Адвокатски съвет гр.П. било прието, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение в размер на 13696,45лв. с ДДС, за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№781/2019г. на РС- Велинград.