Решение № 725 от 06.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Стара Загора, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова в присъствието на прокурора Д. С. П. като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530100533 по описа за 2024 година

Делото е образувано по иск от чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД от И. Н. М. против Прокуратурата на Република България, с което се претендира заплащане на сумите от 2500 лева обезщетение за неимуществени вреди /причинени му от повдигнатото и поддържано против него обвинение в извършване на престъпление, като производството против него приключило с влязла в законна сила присъда, с която бил оправдан/, ведно със законната лихва от 18.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата, както и 1244,58лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатени от него суми за хонорар на един адвокат и 44,58лева разходи за извършване на химическа експертиза по наказателното производство, както и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от Районна прокуратура – Стара Загора, от името на Прокуратурата на Република България, в който оспорват изцяло предявените искове.

Била му наложена най-леката мярка за неотклонение “подписка“, разследването било проведено в разумни срокове.

В исковата си молба ищецът твърди, че БП №8245 ЗМ 681/2020 г. по описа на Второ РУ, ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. №4842/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора, било образувано на 01.09.2020 г. и водено за престъпление по смисъла на чл. 3436, ал. 1 от НК срещу И. Н. М.. С Постановление от 08.09.2020 г. БП №8245 ЗМ 681/2020 г. по описа на Второ РУ, ОД па МВР - Стара Загора било преобразувано в ДП. В хода на същото били извършени множество процесуално-следствени действия. С Постановление от 25.09.2020 г. в качеството на обвиняемо лице по посоченото досъдебно производство било привлечено лицето И. Н. М. за това, че на 01.09.2020 г., в гр. Стара Загора, управлявал МПС - лек автомобил марка „*****“, модел *****“ с per. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,215 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с протокол за химическа експертиза №186/04.09.2020 г., издадена от БНТЛ при ОД на МВР - Стара Загора, с което бил осъществил състава на престъплението по смисъла на чл. 3436, ал. 1 от НК. Със 1 същото постановление спрямо И. Н. М. била взета и мярка за неотклонение „подписка“. Предвид обема на извършените процесуално-следствени действия и времетраенето на разследването с Постановление от 27.05.2021 г. взетата спрямо обвиняемото лице мярка за неотклонение била отменена поради изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от НПК. С Обвинителен акт от 26.07.2021 г. на И. Н. М. било повдигнато обвинение за посоченото деяние. Образувано било НОХД №***** г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. С Присъда №***** г. подсъдимият И. Н. М. - роден на 16.08.1969 г. в гр. Стара Загора, живущ в *****, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН: **********, бил признат ЗА НЕВИНЕН в това, че на 01.09.2020 г., в гр. Стара Загора управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „***** ***** ” с per. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 1.215 промила, установена по надлежен ред - по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с Протокол за химическа експертиза № 186/04.09.2020 г. на сектор БНТЛ към ОД на МВР - Стара Загора и го оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

3436, ал. 1 от НК. Против така постановената присъда бил депозиран протест от Районна прокуратура гр. Стара Загора, като било образувано ВНОХД №***** г. по описа на Окръжен съд гр.

Стара Загора. С Решение №***** г., постановено по делото, първоинстанционната присъда била потвърдена като правилна и законосъобразна. Решението било окончателно и не подлежало на обжалване, предвид което било влязло в сила на 18.08.2022 г. След привличането му в качеството на обвиняемо лице и взетата мярка за неотклонение И. Н. М. търпял неоснователно последиците от незаконосъобразните действия на прокуратурата. В хода на досъдебното производство били извършени множество неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели, привличане като обвиняемо лице, вземане на мярка за неотклонение, предявяване на материалите по ДП, извършване на експертизи, връчване на обвинителен акт, в последствие и участие в образуваното съдебно производство пред две съдебни инстанции и др. М. бил оказвал необходимото съдействие при извършването на тези действия. Всички тези обстоятелства безспорно били причинили вреди на ищеца. Стигнало се било до злепоставянето му пред семейството, децата, близките, приятелите и колегите му. По този начин в продължение на почти две години неизвестността от наказателна репресия била дала своето негативно отражение върху И. М.. Преживеният стрес провокирал появата на семейни проблеми - общуването в семейството станало затруднено, често се стигало да скандали. Голяма част от хората в обкръжението на М. започнали да се отдръпват от него и той почувствал, че губи уважението на приятелите и колегите си. Наказателното преследване се било отразило изключително силно и върху общото психоемоционалното състояние на И. М.. Той се чувствал оскърбен, унизен и потиснат от неоснователно повдигнатото му обвинение и от факта, че в продължение на повече от година бил подсъдим за престъпление, което не бил извършил.

Изпитвал чувство на срам относно този етап от живота си. Станал бил неуверен, страхувал се, че имал реална възможност да бъде признат за виновен в престъпление, което не бил извършил и то на възраст, в която вече си бил изградил име на честен и почтен човек. Сериозно били накърнени както честта и достойнството му, така и чувството му за справедливост. И към настоящия момент той често се връщал към преживяното като не можел да приеме факта, че бил несправедливо обвинен и трябвало да премине през всички тези унижения. Допълнителни вреди създавало обстоятелството, че повдигнатото обвинение било за престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определяло съгласно принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ПГ1ВС № 4/1968 г. и в константната практика на ВКС по приложението на посочения институт при определяне на размера на неимуществените вреди следвало да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имали значение по делото. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени 2 вреди били: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение и други наложени му ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца били водени и други наказателни производства; по какъв начин всичко това се било отразило на ищеца конкретни преживявания и цялостно отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, обичайна среда и пр. В настоящия случай предвид изброените приложими критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди счита, че справедливо се явявало обезщетение в размер на сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.

Същото било съобразено не само с посочените релевантни обстоятелства, но и със стандарта на живот в страната към периода на увреждането. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство И. Н. М. извършил разходи за изготвяне на повторна химическа експертиза на дадената от него кръвна проба в размер на 44.58 лв. /четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, заплатени по банкова сметка на ОД на МВР - Стара Загора на 10.12.2020 г. Ищецът извършил и разходи за адвокатска защита и процесуално представителство в размер на 1200 лв.

/хиляда и двеста лева/. Посочената сума била заплатена по Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2022 г., сключен между И. Н. М. като възложител и адв. П. К. като изпълнител, с предмет процесуално представителство и защита на подсъдимо лице по ВНОХД №***** г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била издадена фактура №374/07.05.2022 г. Както договорът, така и фактурата били представени и приложени към материалите по съдебното производство. Съгласно устойчивата съдебна практика платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ също представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.

4 от ЗОДОВ /Решение №863 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 1039/2017 г. на Върховния административен съд/. Тоест, посочените разходи представлявали имуществени вреди, произтичащи от неоснователното и незаконосъобразно обвинение срещу ищеца, като били налице доказателства, че същите били реално извършени. С оглед гореизложеното счита, че бил осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигнато от Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като предявяване на обвинението, разпит на обвиняемото лице и други следствени действия, предявяване на разследването, връчване на обвинителен акт, образуване на съдебно производство и др.; незаконност на повдигнатото обвинение - оправдаване на подсъдимото лице с влязъл в сила съдебен акт; претърпени имуществени и неимуществени вреди; пряка причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша" №2, представлявана от и. ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, да заплати на И. Н. М., ЕГН: **********, с адрес *****, следните суми: Сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени от И. Н. М. неимуществени вреди — душевни болки и страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 3436, ал. 1 от ИК, наказателното производство по което било приключило с влязла в сила оправдателна присъда; Сумата в размер на 1244.58 лв. /хиляда двеста четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки лева/, представляващи обезщетение за претърпени от И. Н. М. имуществени вреди - извършени разходи във връзка с воденото срещу него наказателно производство, от които: 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ - разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 07.05.2022 г. с предмет процесуално представителство па И. М. в производството по ВНОХД №***** г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора; 44.58 лв.