Определение № 14 от 12.01.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Разград, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане №2283/05.12.2025г. по ч.гр.д.№1492/2025г. по описа на Районен съдКубрат, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. А.

Г. от с.Д., обл.Б., претендирани като неплатени негови задължения по Договор за паричен заем №100730654/14.02.2024г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и длъжника, обезпечен с договорното поръчителство на Кредит Гаранция ЕООД, последното цедирано на заявителя. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост, тъй като предоставянето на данни за извършените плащания от длъжника не следва да се установява от него, а от длъжника.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Производството по делото е образувано пред РС-Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК срещу М. А. Г. за парично вземане в размер на 379.92лв. главница за периода от 14.04.2024 г. до 14.08.2024 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 35.43лв, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2024г. до 14.08.2024г. и 20.02лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2024г. до 26.11.2025г., разноски.

В т.3.2 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с кредитора договор за цесия и приложение №1 към него, които не са представени със заявлението.

1

Съдът е намерил заявлението за нередовно като с разпореждане № 2169/27.11.25г. е дал указания на заявителя : да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; да представи информация за извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на какви задължения по договора са послужили.

Предупредил го е за последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от 1 ГПК, при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено.

Заявителят е представил доказателства за плащане на дължимата държавна такса, но не е предоставил исканата информация за извършените от длъжника плащания по договора за кредит, което го е лишило от вмененото му задължение да извърши служебната проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

С обжалваното разпореждане №2283/05.12.2025г. съдът е оставил без уважение заявлението, поради неизпълнение указанията на съда в срок.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се поставя началото на исковото производство, ако такова бъде развито – чл.422 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба, трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая липсва конкретизация относно начина на формирането на претендираната главница, на евентуално извършените от длъжника плащания по договора,вкл. възнаглаждение за обезпечение-поръчителство – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. Задължение на заповедния съд е да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи и на клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави, съгл. чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК, която преценка би могла да доведе до редукция на дължимото вземане и уважаване на заявлението в една част.

Непрецизирането на обстоятелствата относно претендираните вземания и какво включва всяко от тях обаче е пречка за подобна преценка. Дадените от районния съд указания за отстраняване на нередовностите в заявлението са законосъобразни. Неизпълнението им влече като последица отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2283/05.12.2025г. по ч. гр. д. №1492/2025г. по описа на 2

Районен съд-Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. А. Г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Разград, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане №2283/05.12.2025г. по ч.гр.д.№1492/2025г. по описа на Районен съдКубрат, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. А.

Г. от с.Д., обл.Б., претендирани като неплатени негови задължения по Договор за паричен заем №100730654/14.02.2024г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и длъжника, обезпечен с договорното поръчителство на Кредит Гаранция ЕООД, последното цедирано на заявителя. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост, тъй като предоставянето на данни за извършените плащания от длъжника не следва да се установява от него, а от длъжника.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Производството по делото е образувано пред РС-Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК срещу М. А. Г. за парично вземане в размер на 379.92лв. главница за периода от 14.04.2024 г. до 14.08.2024 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 35.43лв, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2024г. до 14.08.2024г. и 20.02лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2024г. до 26.11.2025г., разноски.

В т.3.2 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с кредитора договор за цесия и приложение №1 към него, които не са представени със заявлението.

1

Съдът е намерил заявлението за нередовно като с разпореждане № 2169/27.11.25г. е дал указания на заявителя : да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; да представи информация за извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на какви задължения по договора са послужили.

Предупредил го е за последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от 1 ГПК, при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено.

Заявителят е представил доказателства за плащане на дължимата държавна такса, но не е предоставил исканата информация за извършените от длъжника плащания по договора за кредит, което го е лишило от вмененото му задължение да извърши служебната проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

С обжалваното разпореждане №2283/05.12.2025г. съдът е оставил без уважение заявлението, поради неизпълнение указанията на съда в срок.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се поставя началото на исковото производство, ако такова бъде развито – чл.422 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба, трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая липсва конкретизация относно начина на формирането на претендираната главница, на евентуално извършените от длъжника плащания по договора,вкл. възнаглаждение за обезпечение-поръчителство – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. Задължение на заповедния съд е да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи и на клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави, съгл. чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК, която преценка би могла да доведе до редукция на дължимото вземане и уважаване на заявлението в една част.

Непрецизирането на обстоятелствата относно претендираните вземания и какво включва всяко от тях обаче е пречка за подобна преценка. Дадените от районния съд указания за отстраняване на нередовностите в заявлението са законосъобразни. Неизпълнението им влече като последица отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2283/05.12.2025г. по ч. гр. д. №1492/2025г. по описа на 2

Районен съд-Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. А. Г..

Определението не подлежи на обжалване.