Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 655 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 138/2025
Вид
Протокол № 655
Подписан
06.11.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 3 · Закон за съдебната власт
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 655 гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора Т. Т. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100138 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. А., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ и с адв. П. К. М. от АК - Пазарджик, назначена за особен представител.

За ответника Върховен касационен съд, редовно призовани не се явява пълномощник.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 11305/30.10.2025 г. от ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, в качеството на ответник, чрез З. Х. С. – съдебен помощник и пълномощник, в която изразява становище, че по обективни причини е невъзможно явяването му днес в открито съдебно заседание, не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие, но оспорва изцяло депозираната искова молба счита същата за нередовна и недопустима; поддържа предявения отговор; не възразява по изготвения доклад; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако бъде поискано такова.

За Окръжна прокуратура Пазарджик се явява прокурор Т. Г..

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Ищецът Н. А.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, 1 поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към доклад на производството.

Постъпила е искова молба с вх. № 1922/18.02.2025 г. от Н. Н. А., с ЕГН **********, с адрес Затвора – гр. Пазарджик, срещу Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от постановеното определение на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решение постановено по гр.д. 20200/2018 г. по описа на Софийски районен, а именно определение № 826/27.11.2020 г. по гр.д. № 2331/2020 г. на ВКС ІІІ г.о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, поради нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

Постъпила е уточняваща молба с вх. № 5048/12.05.2025 г. от адв. А. В., като прави следните уточнения:

Ищецът А. твърди да е претърпял неимуществени вреди, обективирани като болки, страдания, унижение, нечовешко отношение, изтезаване, чувство за малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за липса на правосъдие, подиграване. Тези неимуществени вреди са в пряка причинноследствена връзка с действията на орган на правозащитната система, в случая Върховен касационен съд на Република България. Като конкретен повод е посочен отказ от допускане до касационно обжалване на решение на Окръжен съд - Пазарджик, което решение е негативно за ищеца и той счита да е понесъл вреди. Касае се за решение, с което е оставено в сила Решение, постановено по ГД № 20200/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Ищецът твърди, че с недопускането до касационно обжалване са накърнени правата и законните му интереси, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Като конкретен законов текст, изведен от исковата молба, следва се сочи чл. 14 - нарушение на забраната за дискриминация. От Посочените правни норми съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 от 2

ЗОДОВ че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Именно тези права са нарушени на Н. А.. Счита, че с отхвърлянето на исковете пред Районен съд - Пазарджик с правно основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията и недопускане до касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик, ищецът търпи посочените вече негативни неимуществени вреди.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Върховен касационен съд да му заплати за претърпени неимуществени вреди за сочените нарушения в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Върховен касационен съд чрез З. С. – съдебен помощник. Заявява се, че претенцията е недопустима, алтернативно се поддържа, че е неоснователна.

Развити са следните съображения: по отношение на това, че исковете са недопустими се излагат съображения, че не може да се търси отговорност при пререшаване на съдебно производство, както в случая ищецът иска.

Производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 826/27.11.2020 г. по гр. дело № 2331/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО не бил незаконосъобразен, поради което и констатациите на ищеца, че търпи вреди, водели до недопустимост на съдебното решение като процесуалният представител на ВКС изразява становище, че е формирана сила на пресъдено нещо на съдебния акт по аргументите на чл. 297 и чл. 298 от ГПК. Направени са и твърдения, че предявените искове са неоснователни. Наведени са доводи, че не е налице каузалитет между постановения съдебен акт и изброените от ищеца лични негативни преживявания /изпадане в състояния на унижение, изтезание и др./. Твърди се, че в настоящото исково производство вредите не се презюмират, а се установяват. Те следва да са съществени и резултатни, за да може да се определи тяхното обезвъзмездяване с парично обезщетените по справедлив начин. Твърденията за подобни негативни преживявания, без конкретна обосновка и посочване на конкретни факти или доказателства като медицински експертизи, болнични листове и др. според ответника не е достатъчно, за да се твърдят и установят вреди. Изложени са съображения, че за да не се допусне до касационно обжалване депозираната касационна жалба 3 на ищеца А. против решението на Софийски градски съд по в.гр.д. № 3590/2019 г., същият не бил изложил подробни аргументи, поради което той носи последствията си от това свое процесуално поведение. Твърди се, че съдът е обсъдил изложението на касатора в цитираното определение, в т.ч. съдържащите се в него оплаквания срещу постановения въззивен акт. Приел, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото касаторът не е формулирал въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Подробно е изложено и становището за липсата на предпоставките за допускане на жалбата на основание чл. 280, ал. 2, предл. „трето“ от ГПК.

Изложени са подробни правни съображения относно това, че процесното определение на ВКС е валидно и правилно. По същество исковата молба и уточнението към нея съдържат голословни твърдения според ответника ВКС, които не били подкрепени с нито едно писмено или друго по своя характер доказателство. Твърди се, че ищецът в противоречие с процесния краен съдебен акт на ВКС чл. 2 от ДЕС, чл. 10 от ДФЕС, чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС и чл. 14 от Конвенцията излага противоречиви обстоятелства. Изложени са правни доводи какво предвижда чл. 2 ДЕС и какво предвижда Конвенцията за защита правата на човека. Посочена е съдебна практика - Решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., Решение № 101 от 2.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г., решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., Решение № 85 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015 г., всичките по описа на IV г. о. Прави се на самостоятелно основание и възражение в отговора за прекомерност на обезщетението, което ищецът претендира да му бъде присъдено. По доказателствените искания на ищеца се заявява, че те са допустими, но съдът вече се е произнесъл. Няма представени доказателства.

Със своето Определение № № 478/07.07.2025 г., произнесено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е приел представените писмени доказателства от страните, като е допуснал и гласни доказателства – двама свидетели, за които съдът е дал указания, че ще бъдат разпитани в условията на видеоконферентна връзка.

Процесуалният ред, по който подлежат на разглеждане исковете е този по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Сезиран е надлежният местно и родово компетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

4

Разпределена е и доказателствената тежест.

Съдът е приложил е гр.д. № 20200/2018 г. на Районен съд София, ведно с приложените производства вкл. на ВКС.

Съдът към страните: Имате ли възражения към доклада.

Адв. М.: Поддържам исковата молба. Оспорвам депозирания отговор.

Нямаме допълнения и възражения по доклада.

Ищецът Н. А.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и разпределената с него доказателствена тежест.

Прокурорът: Нямам възражения по доклада, нямам допълнения към същия. Нямаме доказателствени искания. Сочим, че исковата молба е допустима.

Адв. М.: Да се пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.

Прокурорът: Не се противопоставям.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.

Сне се самоличността на свидетеля Д. П. Г., както следва:

СВИД. Д. П. Г.: - 61 год., българин, български гражданин, неженен, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, без родство с ищеца, има дела срещу държавата.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК и отговорността по чл. 290 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Д. П. Г..

СВИД. Г.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.

Адв. М. /въпрос/: Познавате ли Н. А.?

Свид. Г. /отговор/: Да.

Адв. М. /въпрос/: Знаете ли дали Н. А. е водил дело, че не е допускан в библиотеката на затвора?

5

Свид. Г. /отговор/: Да

Адв. М. /въпрос/: Знаете ли това дело как приключи това дело, какъв беше резултата?

Свид. Г. /отговор/: Не са му уважили искането.

Адв. М. /въпрос/: Знаете ли да е водил дело, че няма топла вода в кИ.та?

Свид. Г. /отговор/: Да.

Адв. М. /въпрос/: Водил ли е дело, че не му се позволява да ползва котлон и фурна в помещението, където лежи?

Свид. Г. /отговор/: Да.

Адв. М. /въпрос/: По всички тези дела какъв беше резултата, той спечели ли ги или ги загуби?