Акт от 17.12.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№413 гр.

Велико Търново, 17.12.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН

БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М.и прокурора Невена Орманджиева, като разгледа докладваното от председателя адм. дело №445 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът

С.Г.Й. ***, чрез процесуалния си представител адв. К.С. от ВТАК, е предявил искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР – Велико Търново, като претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане, и за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000,00 лева, всички вследствие от издадено Наказателно постановление №19-0311-000075 от 11.04.2019 година на началник на РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, отменено с Решение №41 от 28.06.2019 година, постановено по НАХД №124/2019 година по описа на Павликенският районен съд. В исковата молба се поддържа, че са налице законовите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, в това число отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, причинени имуществени вреди в размер на 300 лева – представляващи разноски за защита по НАХД №124/2019 г. на РС – Павликени, както и причинени неимуществени вреди, оценени на 4 000 лева – описани като лишаване от правото и възможността за свободно и автономно придвижване по собствена воля и желание с МПС за повече от четири месеца, житейски неудобства и емоционални страдания и дискомфорт. Твърди, че между щетите и отменения акт е налице причинно-следствена връзка. Иска присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковете. По отношение на неимуществените вреди допълват, че лошото му здравословно състояние е допринесло за по-големи от обичайните неимуществени вреди, тъй като е било необходимо да търси помощ от близки и познати, притеснявал се е да се движи чрез обществен транспорт заради получения недъг. Така обосновава справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Иска присъждане на разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността на иска, като подробни аргументи за този резултат излага в отговора на исковата молба и в писмена защита по делото.

Сочи, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и при наличието единствено на незаконосъобразен административен акт не може да бъде ангажирана отговорността на държавата. Подчертава, че, въпреки отмяната на наказателното постановление, в хода на съдебното производство пред РС – Павликени безспорно е установено, че ищецът е управлявал МПС след употреба на алкохол и е предизвикал ПТП, като е причинил вреди на паркиран автомобил.

Според позицията, която заема ответникът, безотговорното поведение на ищеца да управлява автомобил в нетрезво състояние опровергава твърдението му за изпитани негативни емоции. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение, алтернативно възразява срещу размера на претендираното обезщетение и моли съда да присъди такова в разумен размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание юрк. Б.поддържа тезата, че исковете са неоснователни, като обръща внимание, че ищецът е получил тежка травма на лявата ръка вследствие на претърпяното ПТП. В отговор на твърденията, че поради отнемането на СУМПС е било засегнато особено важно за съвременността право на Й. – да се придвижва свободно с МПС, изтъква, че липсват доказателства, че ищецът въобще е бил в състояние да управлява МПС. Допълва съображенията си в представена по делото писмена защита.

Прокурорът дава заключение за основателност и доказаност на иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди и предлага да бъде уважен в пълен размер. Иска за обезщетение за неимуществени вреди намира за неоснователен и недоказан. В тази връзка пледира, че не е доказано фактическото изземване на СУМПС на ищеца, въпреки твърдението, че емоционалният му дискомфорт е произлязъл въз основа именно на това обстоятелство. В случай, че искът бъде приет за доказан по основание, счита, че размерът му е завишен. Позовава се на многобройните наказания на ищеца за нарушения по ЗДвП и субсумира, че претърпените от него преживявания не са с такъв интензитет, който да обоснове претендирания размер на обезщетението.

Набляга, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено, че именно ищецът е виновен за настъпване на процесното ПТП и прави извод, че със своето поведение Й. сам е допринесъл за настъпване на вредите, поради което, ако се присъди обезщетение, предлага то да бъде редуцирано до минимален размер.

По допустимостта: Исковата молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесния случай се претендират вреди от наказателно постановление, за което се твърди, че е отменено като незаконосъобразно, като адресат на неблагоприятните последици, продиктувани от това наказателно постановление, е именно настоящият ищец. От друга страна исковете, съединени в предявената молба, са насочени срещу надлежен ответник по разума на чл. 205 от АПК, предвид специалната разпоредба на 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Исковете за отговорност на държавата за вреди са допустими с аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като е налице отменено наказателно постановление.

Най-сетне, исковата молба е предявена пред родово и местно компетентния съд – АСВТ, при съобразяване с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.

Само за пълнота следва да се отбележи, че към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание по АНД №124 от 2019 г. по описа на РС – Павликени /което е приобщено по настоящото дело/, не е била в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 2019 г. на 29.11.2019, в сила от 3.12.2019 г. според чл. 5, ал. 5 от КРБ/, която предвижда възможност да се претендират и присъждат разноски в рамките на административнонаказателното производство пред районния съд.

При това положение по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ приложение намира редът за обезщетяване по ЗОДОВ досежно претендираните имуществени вреди.

По същество: претенцията за обезщетение за имуществени вреди е основателна, а тази за обезщетение за неимуществени вреди – неоснователна по съображенията, изложени по-долу.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

По делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №124/2019 г. по описа на РС – Павликени е видно, че ищецът е адресат на Наказателно постановление №19-0311-000075/11.04.2019 г. на началника на РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново. След проведен съдебен процес, издаденото на С.Й. наказателно постановление е отменено със Съдебно решение №41 от 28.06.2019 г. за допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето му, които са довели до нарушаване на правото му на защита. Решението на РС – Павликени е влязло в сила на 24.07.2019 г., без да е оспорвано. Отмяната на наказателното постановление е станала по жалба срещу него на настоящият ищец, като видно от приложеното дело на районния съд, жалбата е била подадена чрез ***С.С.от САК.

Към жалбата са представени договор за правна защита и съдействие от 16.04.2019 г. и пълномощно. Според съдържанието на договора, настоящият ищец, в качеството си на жалбоподател, е договорил с адвоката правна защита и съдействие, състоящи се в изготвяне на жалба и пълно процесуално представителство по образуваното дело пред РС – Павликени. Договорено и ефективно е заплатено възнаграждение от 300 лв., като в частта му относно заплатената сума, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за получаването ѝ. Пълномощното установява представителната власт на адвоката, с когото жалбоподателят е сключил договора, да го представлява пред РС – Павликени, като подаде жалба срещу наказателното постановление и извършва всякакви процесуални действия.

Видно от протокола за проведеното на дванадесети юни през 2019 година открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя /настоящ ищец/ не е присъствал, съответно не е правил доказателствени искания в открито заседание, нито е пледирал. По делото обаче е приложена молба на жалбоподателя, подадена чрез процесуалния му представител /л. 24 от АНД №124/2019 г. на РС – Павликени/, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност не е в състояние да се яви в съдебно заседание, но моли делото да се гледа в негово отсъствие, като прави изявление по съществото на спора. Съответно, на 28.06.2019 г. Павликенският районен съд постановява решение №41 по посоченото дело, като отменя издаденото от ответника наказателно постановление като незаконосъобразно. Както съдът отбеляза, това решение не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 24.07.2019 г. Впрочем нито едно от констатираните дотук обстоятелства не е оспорено от ответника по иска, нито от последния са изтъкнати правопогасяващи, правопроменящи или правоизключващи обстоятелства.

Паралелно с изложеното, от материалите по АНД №124/2019 г. по описа на РС – Павликени съдът установи, че деянието, за което е бил санкциониран С.Й. с отмененото НП, се изразява в това, че на 28.01.2018 г. около 23:50 ч. в гр. Павликени като водач на лек автомобил е загубил управление над автомобила и е причинил ПТП, като е ударил паркиран автомобил. На двете МПС-та били нанесени материални щети. Вследствие на ПТП-то Й. получил тежка травма на лявата ръка – осакатяване на ляв горен крайник. Бил закаран за оказване на спешна медицинска помощ в МОБАЛ – Велико Търново, където му била взета кръвна проба. Съгласно Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №III-25/31.01.2018 г. у Й. се доказало наличие на 1,10 ‰ алкохол.

Видно от представената по настоящото дело справка от базата данни на МВР С.Й. е системен нарушител на ЗДвП, за което многократно е санкциониран, включително и за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта.

За доказване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото е направено искане за разпит на свидетеля П. К. Поради обяснението, че К.не може да се яви, този свидетел е заличен и до разпит е допуснат друг свидетел, който да установява идентични обстоятелства – А.А.– познат на ищеца, осъждан за ПТП.

По думите на свидетеля след отнемането на СУМПС на С.Й. в период от около пет месеца, А.и П.К.са го карали, където поиска. Твърди, че са ходили в София, Варна, Бургас за протеза, тъй като ръката на Й. е ампутирана след ПТП.

Пояснява, че ищецът не ползва обществен транспорт, „защото нямахме“. Описва Й. като притеснен, било му неудобно, че няма една ръка. Ампутацията приел тежко и доста години бил уплашен.

При така установените факти, най-напред следва да се отбележи, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4 от ЗОДОВ, като не се изисква вина под форма на умисъл или небрежност.