Определение № 635 от 14.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Варна, 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина К.а като разгледа докладваното от Христина К.а Гражданско дело №

20253110105137 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

По делото е постъпила молба от адвокат С. В., процесуален представител на М. Н. М., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение, в частта относно разноските присъдени в полза на адвоката и държавната такса. В молбата се сочи, че по делото на ищеца е предоставена безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по предявени два иска, поради което счита определеното адвокатско възнаграждение за неправилно и моли същото да бъде увеличено до сумата от 1450 лв. Сочи, че държавната такса, за която е осъден ответникът по исковете за издръжка за минал период и бъдеще време, е неправилно определена, като счита че държавната такса следва да бъде в размер на 576 лв.

В предоставения на насрещната страна срок за отговор по молбата, не е депозиран такъв.

След като се запозна с изложените от страните доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, съдът намира следното:

Искането от ищеца по чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество, съдът намира същото за частично основателно.

С постановеното по делото решение, предвид изхода от спора, уважаване на исковете за издръжка за минал период и бъдеще време, и на основание чл. 38, т. 3 ЗАдв. съдът е присъдил в полза на адв. В. сумата от 500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Видно от представените по делото писмени доказателства, безплатна правна помощ е била оказана на ищеца от адв. С. В..

След постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., което има задължителен характер за съдилищата, на основание чл. 633 ГПК, с Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, I т.о., е извършен анализ относно вътрешното законодателство касаещо предоставената адвокатска услуга. Съгласно същото, Наредба № 1/09.07.2004 г. може да бъде ползвана от съда ориентировъчно при определяне на адвокатското възнаграждение, като съдът следва да съобрази и следните обстоятелства: вида 1 на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

По настоящото дело са били предявени два иска за издръжка, които са уважени издръжка по чл. 149 СК в размер на 4 800 лева и издръжка по чл. 144 СК, която е уважена за периода от 23.04.2025г. Неправилно ищецът счита, че материалният интерес по иска за издръжка за бъдеще време е в размер на 14 400 лв. на база 36 месечните платежи, а не съобразява, че предвид приключването на обучението на ищеца на 15.05.2025г., искът е с определяем материален интерес от 283.87 лв.

Съдът съобразявайки материалния интерес по него, ниската фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание, както и че двата предявени иска са за издръжка, т.е. процесуалният представител е имал само една линия на защита, намира, че на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер на 808 лева, съобразно ориентира предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. върху материалния интерес общо за двата иска.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че в полза на адв. В., на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. се дължи възнаграждение в общ размер на 413.12 евро /808.00 лева/.

Неоснователно е искането на ищеца за увеличаване възложената в тежест на ответника държавната такса. Действително държавната такса за издръжката по чл. 149 СК е в размер на 192 лв., но предвид че издръжката за бъдеще време е от 23.04.2025 г., като предвиденият срок на обучение на ищецът е приключил на 15.05.2025г., материалният интерес по иска по чл. 144 ГПК е 283.87 лева, предвид което определената държавна такса не следва да бъде изменяна.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248. ал. 1 ГПК Решение № 3615/15.10.2025 г. постановено по гр.д. № 5137 по описа за 2025 г. на ВРС, в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, адрес: гр. Белослав, ул."Авджи Сава" № 48 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. В. В. от АК – Варна, с личен номер от Единния адвокатски регистър 1700126690, с адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Петко войвода“ №3, адвокатско възнаграждение в размер на 413.12 евро /808 лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 97614/21.11.2025 г. от ищеца М. М., чрез адв. С. В., в частта, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 3615/15.10.2025 г., относно определената държавна такса възложена в тежест на ответника по реда на чл.78, ал.6 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Варненски окръжен съд, в

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2