Решение № 223 от 27.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500296 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. К., ЕГН **********, с адрес град Габрово, *********, чрез пълномощник – адвокат Д. Й., срещу Решение № 226/08.12.2023г. по гр.д.

№ 97/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което са отхвърлени предявените от него срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 004 лв. вследствие смъртта на сестрата на ищеца – Т. И.а К.а, настъпила в резултат на осъществено на 18.12.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Развива оплаквания срещу извода на съда за липсата на доказана особено близка връзка между него и починалата при произшествието негова родственица, надхвърляща обичайната такава между брат и сестра, както и че претърпените от него неимуществени вреди от смъртта й са по-големи по интензитет и продължителност от обичайните при загуба на сестра. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковите му претенции бъдат уважени в пълните им предявени размери.

Претендира се присъждането на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ в първоинстанционното и въззивното производство.

1

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощник – адвокат П. А., в което се заема становище за неоснователност на подадената жалба и наведените в нея оплаквания. Моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира сторените във въззивното производство разноски.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че въззивната жалба не бъде счетена за основателна.

Въззиваемата страна ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, представлявана от адвокат П. А., оспорва подадената въззивна жалба по съображения, изложени в отговора й. Поддържа искането си за присъждане на разноски във въззивното производство съобразно списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на А. И. К. с правно основание чл.432 от КЗ, в която са изложени твърдения за реализирано на 18.12.2018г. ПТП на бул.“Трети март“ до № 47А в град Габрово, в зоната на пешеходна пътека, намираща се непосредствено след кръстовището на бул.“Трети март“ с ул.“Минзухар“ и ул.“Балкан“, при което З. Г. Й., като водач на МПС – л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ЕВ 65****, нарушавайки правилата за движение по пътищата, блъснала правилно пресичащия пешеходец – Т. И.а К.а, вследствие на което с множество фрактури, състояние на кома и опасност за живота същата била откарана в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“-град Габрово, където на 28.01.2019г. настъпила смъртта й. Посочено е, че пострадалата при произшествието е негова сестра, с която приживе имали силна емоционална връзка, разчитали един на друг, грижели се един за друг, помагали си взаимно, а през периода 1976г.

– 1990г. живеели и работели заедно като членове на музикална група. Изложени са твърдения, че ищецът търпи значителни по степен болки и страдания от загубата на своята сестра поради съществуващите до смъртта й между тях особено близки отношения, обич и взаимна привързаност, с оглед и на обстоятелството, че тя не създала свое собствено семейство и разчитала изцяло на неговата подкрепа и тази на семейството му. Посочено е, че внезапната й смърт се приема много тежко и болезнено от него, тъй като с оглед стеклите се житейски обстоятелства връзката им надвишава обичайната такава между брат и сестра.

Твърди се, че към датата на застрахователното събитие за процесния автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в издадена от ответното дружество застрахователна полица № BG/06/118003369755 със срок на валидност от 04.12.2018г. до 03.12.2019г., както и че по повод настъпилото събитие въз основа на подадено от ищеца заявление с вх. № 94-С-67/11.09.2019г. била образувана щета № 43072951900001 при ответното дружество, по която не било извършено плащане на застрахователно обезщетение. Поради това е направено искане за осъждане на ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД за претендираните неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за претендираните имуществени вреди в размер на 2 004 лв. – разходи за лечение на пострадалата за сумата от 1 260 лв. за закупуването на имплант, консумативи за болничния престой за сумата от 91.50 лв. и разходи за погребението й от 652.50 лв., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е заел становище за неоснователност на исковите претенции, като оспорва твърденията за осъществен деликтен фактически състав поради липса на противоправност и вина в поведението на водача на застрахования при дружеството автомобил. Оспорва ищцовите твърдения за наличието на особено близки отношения приживе между ищеца и починалата му сестра, като счита, че същият не е материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение. При условията на евентуалност, изразява становище за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че обезщетение за причинени неимуществени 2 вреди на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лв. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което като пешеходец е пресякло внезапно пътното платно на необозначена за това пешеходна пътека, а след нея, без да се съобрази с приближаващите се ППС и при ограничена видимост предвид паркираните в дясната пътна лента автомобили, с което е нарушила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗДвП и на чл.114 ал.1 от ЗДвП. Оспорена е акцесорната претенция за лихва за забава с доводи за неоснователност на главната претенция, евентуално е оспорен началният момент, от който се претендира лихвата.

Не е било спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че на 18.12.2018г., около 17.44 ч., в град Габрово, на бул.“Трети март“ № 47А настъпило ПТП, при което настъпил удар между застрахования при ответника автомобил с водач З. Г.

Й. – Н. и Т. И.а К.а, при което пострадала последната. От приложения по делото заверен препис на Присъда № 3/12.06.2023г., постановено по НОХД № 135/2023г. на Окръжен съдГаброво, добила законна сила на 28.06.2023г., се установява, че водачът на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ЕВ 65**** З. Г. Й. – Н. е призната за виновна в това, че на посочените погоре дата и място – в град Габрово, на пешеходна пътека на бул.“Трети март“ № 47А, при управление на същото МПС, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.119 ал.1 от ЗдвП – при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, при което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата пешеходка Т. И.а К.а и по непредпазливост причинил на същата тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана механична травма в стадий на лечение и частично оздравяване – множество фрактури на лицеви кости, кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, контузия на гръдния кош с множествени фрактури на ребра с оформен „гръден капак“, двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни възпалителни промени в основите, алвеоларен белодробен оток, счупване на дясна бедрена кост с кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро, счупване на олекранона на лява лакътна кост, счупване на костите на лява лакътна кост, счупване на костите на лява подбедрица със следи от операция /метална остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019г. вследствие полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, като смъртта е настъпила в пряка причинноследствена връзка с травмите, получени при произшествието - престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.

Безспорно е по делото и се установява от приложеното удостоверение за наследници с изх. № 606/14.02.2019г., че Т. И.а К.а и А. И. К. са роднини по съребрена линия – сестра и брат.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. В. Д., дългогодишна близка приятелка на ищеца и семейството му, се установява, че ищецът и сестра му Т. К.а били постоянно заедно, тъй като и двамата били музиканти и работели до преди около десетина години заедно, включително и в чужбина. Тя нямала свои деца и се грижела за децата на брат си. Двамата се грижели един за друг, помагали си взаимно финансово, а някъде през деветдесетте години тя живеела в дома на брат си. След смъртта на сестра си ищецът се затворил в себе си, не спял, плачел, бил изнервен.

Св. С. К.а, дъщеря на ищеца, установява, че баща й и леля й никога не са имали конфликти. Двамата работели заедно, тъй като били музиканти, като през 1990г. работили в Сърбия. Тя живеела в общинско жилище заедно със своята майка и ищецът често ходел, за да им помага. След събарянето на това жилище, докато й бъде предоставено друго такова, Т.

К.а живеела в дома им, а ищецът извършвал ремонти в новото жилище, тъй като то било в окаяно състояние. Помогнал й и финансово в продължение на един-два месеца, когато останала без работа. Приживе леля й често им ходела на гости, а тя и брат й, като деца, всяка седмица в почивните дни посещавали леля си.

Св. Георги Ангелов, дългогодишен познат на ищеца и сестра му Т. К.а, установява, че двамата имали прекрасни отношения като брат и сестра и се обичали. Когато се чули по повод смъртта на Т., ищецът бил много разстроен.

3

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че непосредствено след смъртта на сестра му, при ищеца настъпили психични процеси, квалифицирани като кратка депресивна реакция. Същият изпитвал неприятни преживявания, дали отражение в емоционален план – неспокойствие, тревожност, подтиснато настроение, безсъние. Според експерта, няма данни за настъпили усложнение здравословното /психично/ състояние на ищеца и промяна в начина му на живот.

За да отхвърли предявените искове, окръжният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, но съществуващата между ищеца и починалия приживе силна емоционална връзка не е изключителна съгласно смисъла, заложен в ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, и извън обичайната за този вид родствени отношения, поради което той не е материалноправно легитимиран да получи претендираните от него обезщетения.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.