Решение № 1340 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Пловдив, 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501697 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №148 от 29.04.2024г. на ПРС, втори гр.с., постановено по гр.д.№372/2023г. , с което се осъжда ДЕТСКА ГРАДИНА „***“, ЕИК ***, адрес: гр. ***, представлявана от директора Р. Г. да заплати на М. Ц. С., ЕГН: **********. поС.ен адрес: гр.

***, сумата от общо 17 609.89 лв. (седемнадесет хиляди, шестстотин и девет лева, и осемдесет и девет стотинки) за причинени вреди от настъпила на 18.01.2022 г. трудова злополука, от които: - 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинените травматичните увреждания при трудовата злополука, изразяващи се в счупване на горния край на лакетната кост, закрито /Ф-ра монтеже син. Типус II- бадо/, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателното плащане; - 1758.89 лв. – обезщетение за причинените от трудовата злополука имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2023 г., до окончателното плащане; - 851.00 лв. – пропусната полза, представляваща неполучено диференцирано заплащане за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2023 г., до окончателното плащане.

С постановеният съдебен акт в полза на М. Ц. С., ЕГН: **********. поС.ен адрес: гр. ***, е присъдена сумата от 1000.00 лв., представляваща направените по делото разноски.

Жалбоподателят

ДЕТСКА ГРАДИНА „***“, ЕИК *** чрез процесуалния

1 представител адв. С. Г. обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта с която са уважени исковете за обезщетение за неимуществени и неимуществени вреди от настъпила на 18.01.2022 г. трудова злополука, за разликата над 5 % до пълния присъден размер, като неправилно и незаконосъобразно, доколкото се твърди, че е налице проявена груба небрежност от страна на ищцата, довела до съществен неин принос за вредоносния резултат, което съпричиняване е в размер на 95%. Иска се от възззивният съд именно с 95% да бъде намалено присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Касаещо присъдената сума за пропуснати полза, се иска отмяна на първоинстанционното решение, в тази част изцяло като незаконосъобразно, като вместо това бъде отхвърлена претенцията като неоснователна.Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..

Въззиваемата страна М. Ц. С., ЕГН: **********, чрез процесуалния и представител адв.Св. П. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания отговор. Моли да се потвърди първоинстанционното решение, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, за които работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Няма спор по фактите по делото, поради което на основание чл.272 ГПК, касаещо фактическата обстановка, съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение Безспорно е установено, че по силата на безсрочен трудов договор №12/04.12.1991 г., с изменения в трудовото правоотношение през 2022г., с допълнително споразумение № ***г сключен с ДЕТСКА ГРАДИНА „***“, М. С. е изпълнявала длъжност „***“ в Детска градина „***“. На 18.01.2022г. била на работа първа смяна, с регламентирано работно време от 07.00 часа до 13.00 часа, като полагала грижи за децата, посещаващи IV група „***“ в детската градина. Около 09.00 часа ищцата претърпява трудова злополука - пада на земята и наранява лявата си ръка в областта на лакътя. Откарана е до спешен кабинет в гр.

***, а впоследствие и до Ортопедичното отделение на УМБАЛ „***“ ЕАД - гр. Пловдив, където била настанена за болнично лечение в периода от 18.01.2022 г. до 21.01.2022 г.

2

Съгласно епикриза – КОТ на УМБАЛ „***“ ЕАД - гр. Пловдив, на С. била поставена окончателна диагноза: S52.00 Счупване на горния край на лакътната кост, закрито /Ф-ра монтеже син. Типус II- бадо/. На 19.01.2022 г. и е извършена операция под обща упойка, като в оперативния протокол № 38/19.01.2022 г. било отразено: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Бил й издаден болничен лист за временна неработоспособност № *** за 30 дни, през който период била с гипс.

Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, квалификацията и като такава, и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в Разпореждане № 5104-15-18/31.01.2022 г. на НОИ, ТП-Пловдив

Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице д-р М. С., че травматичните увреждания, които е получила ищцата вследствие на настъпилата трудова злополука са: Счупване в горния край лакетната и лъчевата кост на горния ляв крайник, както и на лява раменна кост, които по отделно и по съвкупност са довели да трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.

Вещото лице сочи, че С. е изпитвала умерени по интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след приключване на същия, като продължителността на такъв вид травматично увреждане трае около 9 месеца, в който период се включва и периода на рехабилитация. Движението на крайника е било затруднено по време на възстановителния период, поради което не се е препоръчвало физическо натоварване, продължително заемане на принудителна поза и еднотипни движения.

Работодателят не оспорва факта на претърпяната трудова злополука, както и че са причинени на ищцата неимуществени вреди и неимуществени вреди, оспорва техния размер. Счита че същите са явяват прекомерна претенция от общоприетата съдебна практика за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение по чл.201 ал.2 КТ за съпричиняване на вредоносния резултат, поради причинена от работника груба небрежност, а именно защото единствено по нейно невнимание, С. е причинила собственото си травмативно увреждане. Твърди, че условията свързани със здравето и безопасността на работното място, са изключително добри, доколкото се касае до работа с малки деца. Липсвали каквито и да е препятствия. Нямало излети течности или други материали, в резултат на което подът да е хлъзгав. Подът винаги бил почистен и подреден, включително и килимът, в който ищцата твърди, че се е спънала. Не стърчали ръбове, нито е имало дупки и неравни повърхности. Осветлението на работното място към момента, когато г-жа С. се спънала, било в отлично съС.ие и имало пълна осветеност на пода и килима върху него. В градината поС.но се извършвала оценка на рисковете за нараняване от подхлъзване и падане. Поради естеството на работа ежедневно подовете се почиствали, подреждали и ако имало най-малка вероятност за опасност от спъване или хлъзгане, тя моментално се отстранявала. Спрямо ищцата били извършвани своевременно периодични и извънредни инструктажи, относно правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които тя познавала и следвало да спазва съгласно задълженията си по чл. 126, т. 6 от КТ. Ето защо 3 работодателят прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 95%, поради причинена от работника груба небрежност, като иска намаляване на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди именно с тези 95%.

Спорни моменти, които се очертават между страните са следните: налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице при условията на груба небрежност и дължи ли му се пропусната полза.

Разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ, изрично посочва, че отговорността на работодателя може да се намали, единствено ако при условията на груба небрежност, работникът е допринесъл за трудовата злополука. Спорът се свежда до това дали се касае за небрежност или за груба небрежност от страна на работника.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче, не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /виж решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

Установено при съвкупна преценка на събраните доказателства, че ищцата се е спънала в килима в помещението и паднала на пода, при което получава констатираните увреждания. Действително липсват доказателства, да са били излети течности или други материали, в резултат на което подът да е бил хлъзгав или пък да са стърчали ръбовете на килима, или да е имало някакви други неравни повърхности, на дори нищо от изброеното да не е било налице, ответникът не установи в чиято доказателствена тежест е, че ищцата е нарушила или е пренебрегнала технологичните правила за безопасност. Дори са се приеме, че ищцата е проявила моментна разсеяност, в каквато насока са показанията на свидетелката Д. П. Ц./ работеща като помощник-възпитател в детската градина/, въпреки че свидетелката не е пряк очевидец на механизма на падането, проявената моментна разсеяност на ищцата, не би могла да бъде квалифицирана като груба небрежност по смисъла на КТ, а като обикновена небрежност, която не е основание за намаляване на дължимото обезщетение./ В този смисъл е Решение №1202/17.07.1995г. по гр.д.№3522/1994г. на четвърто г.о./ С оглед изложените съображения, съдът намира наведените от жалбоподателя доводи за допусната от работника груба небрежност за неоснователни.

4

Налице е пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищцата, поради което следва да се приеме, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди и имуществени вреди.

Първоинстанционният съд при определяне размера на неимуществените вреди – болки и страдания, вследствие на причинените травматични увреждания при трудова злополука, се е водил от принципа за справедливост, съобразил се е с всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, като правилно и законосъобразно е определил обезщетението в размер на 15 000лв.

Касаещо обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 1758.89 лв., настоящият съдебен състав намира същото за основателно и доказано по размер с оглед събраните доказателства.. От тази сума – сумата от 959.00лв. се явяват разходи по лечението свързани с плащания за реконструктивна плака (метална пластина) – 910.00 лева, потребителски такси – 17.40 лева и 11.60 лева, за рентген – 20 лева. Остатъка представляващ сумата 949.89 лв., се явява разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила С., ако беше работила, и обезщетението по общественото осигуряване, от общия сбор на които суми е приспадната получената застрахователна сума от 150.00 лв. по Групова рискова застраховка „Живот“ по застрахователна полица № Б 30/25.01.2022 г. на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.