Решение № 264 от 10.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Смолян, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело № 20225400500239 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 47/13.05.2022г., постановено по гр.д. № 363/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин, първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-13- 05/18.08.2021г., издадена от директора на ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – гр. Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 2, представляван от Д-р Велин Денев – директор, с която на Д. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: с. Барутин, община Доспат, обл. Смолян, ул. „Тракия“ № 5 е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл. 188 т.2 от КТ.

С първоинстанционния съдебен акт е осъден ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – гр. Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 2, представляван от Д-р Велин Денев – директор да заплати на Д. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: с. Барутин, община Доспат, обл. Смолян, ул.

„Тракия“ № 5 сумата от 850.00 лева/осемстотин и петдесет лева/ разноски, както и разноски в размер на 30 лева /тридесет лева/ - дръжавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Девин.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с с въззивна жалба с вх. № 1536/06.06.2022г. от „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ – гр. СМОЛЯН, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 2, представляван от д-р Велин Денев - Директор на ЦСМП – гр. Смолян, чрез 1 процесуалния представител – адв.Е.Д.Р. от АК – гр. Смолян, със съдебен адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 6.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.

С въззивната жалба се атакува постановеният първоинстанционен съдебен акт в неговата цялост. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Излага се, че правилно първостепенният съд е отчел обстоятелството, че процесната заповед е издадена при спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като работодателят с писмо с изх. № 75198/02.08.2021г. е поискал от ищцата/въззиваема в настоящото производство/ да даде писмено обяснение във връзка с извършените от нея нарушения, като след това съгласно нормата на чл.195 ал.1 от КТ с мотивирана писмена заповед, в която се посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага наказанието, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, което съответства на степента на извършеното от нея дисциплинарно нарушение, а именно “предупреждение за уволнение“. Според жалбоподателя, неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че в заповедта липсва вписване на конкретните факти, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание по отношение на всяко едно от посочените нарушения.

Във въззивната си жалба, жалбоподателят „ЦСМП“ – гр. Смолян излага подробни съображения относно правилността и обосноваността на наложеното на въззиваемата Ч. дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“. Излага се, че категорично установено от показанията на свидетелите С., К., Д. и Т. е обстоятелството, че отговорник в долекарския екип се води фелдшерът на екипа, т.е. в настоящия случай това е въззиваемата. В тази насока е и изричната норма на чл.11 Б, т.З от Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред на ЦСМПСмолян, утвърден със Заповед № РД07-99/31.12.2018 година на Директора на ЦСМП-гр.Смолян, с който въззиваемата е запозната срещу подпис съгласно представения ведно с Правилника и заповедта списък, приети като писмени доказателства по делото. Твърди се, че в отговорност на въззиваемата е да нареди линейката да минава по най – краткия маршрут, определен от специална за това GPS система, с която е оборудвана линейката, а шофьорът е бил този, който е трябвало да изпълнява нарежданията на шефа на екипа фелдшерът. Но в настоящия случай, в разрез с тези правила, въззиваемата неправомерно е дала указания да се мине по друг път и е отклонила линейката от зададения й предварително маршрут, като е забавила същата с близо 45 минути и така е създала опасност за своевременното обслужване на спешните случаи от Община Доспат. Излага се, че отговорността за отклонението на линейката от маршрута е била изцяло на въззиваемата, която го е сторила в разрез с установените правила, тъй като освен че не е съобразила GPS маршрута, не е и уведомила РКЦ-то или тел. 112 за това, че 2 отклонява линейката и какво налага това, което според жалбоподателя се установява от представените по делото извадки.

Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззиваемата Ч., като ръководител екип, не е спазила задължението си да осъществява връзка с дежурен РКЦ за транспортирането на пациента - липсва каквото и да е обаждане от страна на Ч. по този спешен случай до дежурен РКЦ. Съгласно изрично разписаната разпоредба на чл.13 т.5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред на ЦСМП-гр.Смолян, която и първоинстанционният съд споделя, именно на отговорника на епика е вменено задължението след приключване на изпълнението на възложено повикване, да информират РКЦ за резултата от оказаната помощ, което не е сторено от страна на въззиваемата.

Жалбоподателят излага, че първостепенният съд изобщо не е изследвал и обсъдил събрания по делото доказателствен материал, както и не е съпоставил тежестта на извършеното от въззиваемата дисциплинарно нарушение с наложеното й дисциплинарно наказание – “предупреждение за уволнение”. Твърди се, че именно с неправомерното си поведение и отклонявайки линейката от маршрута си, въззиваемата е създала опасност за своевременното обслужване на спешните случаи от Община Доспат и е застрашила живота и здравето на спешен пациент във ФСМП – гр.Доспат.

Позовавайки се на съдебна практика на върховната съдебна инстанция, жалбоподателят поддържа, че със своето поведение въззиваемата, като отговорник на екипа, е нарушила виновно нормативно вменените и задължения по чл. 12 ал. 1 т. 3, 4 и т. 2 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, издаден от министъра на здравеопазването, като е отклонила линейката от маршрута й.

Излага се, че съгласно Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", като дефиниция за спешна помощ е предвидено, че задачите на медицинската специалност "Спешна медицина" се заключават в осигуряването и провеждането на навременни, компетентни, квалифицирани, качествени и ефективни превантивни, профилактични и диагностично-лечебни дейности при пациенти в спешно състояние при спазване на изискванията, определени в този стандарт. В 4.2.1.1.3. от Наредбата изрично е посочено, че Фаза 3 - стациониране (престой) на мястото на инцидента -времевата рамка (времето от пристигане на мястото на инцидента на мобилен спешен екип до началото на спешния първичен транспорт) за изпълнение на фаза 3 е до 10 минути – т.е. далеч по -малко от конкретния случай.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят – „ЦСМП“ – гр. Смолян моли настоящия съдебен състав да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение № 47/13.05.2022г., постановено по гр.д. № 363/2021г. по описа на Районен съд – гр. Девин като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Д. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес:

3 обл.Смолян, общ. Доспат, с.Барутин, ул.”Тракия”№ 5, депозиран чрез процесуалния представител – адв. Е.С. от АК – гр. Бургас, със съдебен адрес: гр. Девин, ул. „Александър Костов“ № 4.

С отговора се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че първостепенният съд е постановил решението си след като е разгледал обстойно и задълбочено събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до правилни изводи от фактическа и правна гледна точка. Районният съд е съобразил всички обстоятелства и закона и правилно е приел, че предявеният иск е основателен и доказан, като е отменил като незаконосъобразна Заповед №РД-13-05/18.08.2021г. на Директора на ЦСМП — гр. Смолян, с която на въззиваемата Д. Ч. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

Излага се, че правилен е изводът на съда, че така посочените в обжалваната заповед, като отделни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.7, т.8 и т.10 КТ: - неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в Колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение и Заповед № РД- 07-40/10.07.2017г. на Директора на ЦСМПСмолян, представляват три отделни твърдения да са извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: На 19.07.2021 г. /дневно дежурство/, фелдшер Д. В. Ч. е транспортирала пациент от ФСМП-гр. Доспат до СО на МБАЛ – гр. Смолян, като линейката е отклонена от маршрута по разпечатка от GPS системата, с което е нарушила Заповед № РД-07-40/10.07.2017г. на Директора на ЦСМП - Смолян и е създала опасност за своевременното обслужване на спешните случаи от община - Доспат за периода от 10.45ч. до 11.27ч. на 19.07.2021 г.; 2. Дежурен фелдшер на мобилен спешен екип ФСМП - Доспат Д. В. Ч. не е осъществила връзка с дежурен РКЦ - Смолян за транспортиране на пациента от ЦПЗ - Смолян.; 3. Не навременното връщане на линейката с мобилен спешен екип ФСМП-Доспат с отговорник екипа фелдшер Д. В. Ч. от гр.Смолян по време на транспорт на пациент на 19.07.2021 г. е застрашило живота и здравето на спешен пациент във ФСМПДоспат.“ Правилно първоинстанционният съд е приел, че в атакуваната заповед не се съдържат сведения относно обстоятелства за извършването на всяко едно от сочените нарушения. Законосъобразен е изводът на съда, че в заповедта липсва вписване на конкретните факти, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание по отношение на всяко едно от посочените нарушения.

Излага се, че като не е изпълнил задължението си да мотивира, като обясни с конкретни данни онова действие или бездействие на работника си, което работодателят счита за неправилно, последният, комуто е възложена тежестта на доказване в съдебното производство, не доказва по безспорен начин наличието на императивните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ. В тази насока правилно съдът е приел за основателно 4 възражението на ищцата за съставяне на атакуваната заповед в нарушение на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ. Същата е императивна и неспазването на предписаното с нея съдържание води до незаконосъобразност на наложеното наказание.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че по делото са представени от страна на въззиваемата Д. Ч. медицински документи, касаещи здравословното й състояние, които са в подкрепа на изложеното в обясненията й като причина за отклоняване на маршрута на линейката, което изключва субективната страна на вмененото нарушение и не би могло да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя. Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищцата (умишлено или непредпазливо). Работодателят, като носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните му и субективни признаци. Разпоредбата на чл.187, ал.1, т.8 от КТ изисква наличието на две кумулативни предпоставки злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в причинно - следствена връзка. В настоящия случай, според въззиваемата, обстоятелства за такова нарушение не са установени.