Определение № 755 от 02.06.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно частно административно наказателно дело 365/2021
- Вид
- Определение № 755
- Подписан
- 02.06.2021
- Състав
- ВЕНЕЛИН ДИМИТРОВ НИКОЛАЕВ, ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА, ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
755 гр.
Плевен, 02.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело №365 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от адв. С.Т.Ш.от ПАК, в качеството му на процесуален представител на Кадрин Р.К., ЕГН **********, с която е обжалвано определение №19/02.04.2021г., постановено по н.а.х.д.№ 7/2021 г. по описа на Районен съд – Кнежа, с което определение е изменено Решение №7/09.03.2021г., постановено по н.а.х.д.№7/2021г. на РС-Кнежа относно разноските, като К. ***, представлявано от кмета И.Л.сумата от 78, 93 лева.
Ответната страна в лицето на Община Кнежа, не изразява становище по депозираната частна жалба.
Частната жалба е подадена в законово установения срок, от лице чиито права са засегнати от обжалваният съдебен акт и който съдебен акт подлежи на обжалване, поради което се явява и процесуална допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С Решение № 78/09.03.2021 г. по АНД № 20211430200007//2021 г. по описа на Районен съд – Кнежа, е изменено наказателно постановление № 59/31.12.2020 г. на Кмета на Община Кнежа, като е намален размера на наложената на К.Р.К. глоба от 1500, 00 лв. на 20, 00 лв. Със същото решение съдът е осъдил Община Кнежа, да заплати на К.Р.К. сумата от 296 лева разноски по делото и К.Р.К. *** сумата от 80 лева разноски по делото.
В срока на обжалване на постановеното по делото Решение №7/09.03.2021г. на РС-Кнежа е постъпила молба с вх.№436/22.03.2021г. от адв. С.Т.Ш.от ПАК, като процесуален представител на жалбоподателя К.Р., с която е поискано от съда да измени решението в частта, в която К. *** разноски по делото в размер на 80, вместо сумата от 1, 07лв.
С определение№19/02.04.2021г. РС-Кнежа е изменил Решение №7/09.03.2021., постановено по а.н.д.№7/2021г., в частта за разноските като е осъдил К.Р.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на Община Кнежа, представлявана от кмета И.Л.сумата от 78, 93лв. Именно това определение е предмет на съдебно обжалване, в частта, в която Кърджин К. *** сумата 78, 93 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, като се прави искане за намаляване на възнаграждението в размер на 1, 07 лв.
Районният съд е постановил определението си при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимия материален закон.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК.
ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл. 143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на обжалваният административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице.
Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично.
Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като същата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От анализа на цитираната разпоредба следва, че относимо е не резултата от въззивното оспорване, а крайният резултат, а именно дали административният акт е благоприятен или не за страната по делото. В случая не може да се приеме, че крайният резултат от спора е благоприятен за жалбоподателя. Същото е видно от цитираното Решение № 7/09.03.2021 г. на РС – Кнежа, в мотивите, на което съдът подробно е изложил съображенията си за съставомерността на извършеното административно нарушение и за приложимата санкционна норма. С така постановения съдебен акт, който не е обжалван и е влязъл в сила, жалбата на К. К. е практически отхвърлена, а наказателното постановление, макар и изменено, е изпълнило предназначението си – да бъде наложено наказание за извършено административно нарушение. В този смисъл е и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2018 г., I о.
Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение на К.К..
Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да се има в предвид при определянето сторените разноски от страните в производството. В случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно. Ирелевантно за случая е и обстоятелството, че в жалбата с която е сезиран съдът е направено алтернативно искане от страна на жалбоподателя – отмяна на наказателното постановление или намаляване на наложеното наказание в минималния размер, предвиден в закона. В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващия оттегли жалбата си, страната държи заплащане на разноски за юрис консултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебното производство.
С обжалваното определение съдът правилно е осъдил Кърджин К. да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган и правилно е определил дължимата сума съразмерно с отхвърлената част от искането на жалбоподателя в размер на 78, 93 лв..
Водим от горните мотиви и на основание чл. 144 от АПК и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, административен съд Плевен, втори състав ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 19 от 02.04.2021г., постановено по АНД № 20211430200007/2021 г. по описа на Районен съд – Кнежа, в частта, в която е осъден К.Р.К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на Община Кнежа, представлявана от кмета И.Л.сумата от 78, 93 лв..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.