Решение № 185 от 01.12.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. гр. В. , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

В. А. В.

А. М. П.

В. Й. М. като разгледа докладваното от .В. Й. М.Въззивно гражданско дело № 20201300500376 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ГД „Г. п. – МВР гр. против решение № 263 от 31.03.2020г. постановено по гр.д.№1949/2019г. по описа Видински Районен Съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилн поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че страните по дело са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон ня препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни акто Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дъл допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е при обратното БРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъ отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, чрез адв.Со Иванова, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалвано решение е законосъобразно и обосновано.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жал становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема установено следното :

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, пора което е допустима.

По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.

1

Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 ЗМВР. Ищецът,след направеното изменение на размера на иска, претендира допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период, получ в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощни часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 1 792.40 обезщетение за забава в размер на 220.95 лева.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се поддържа, исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като спрямо ищеца не положен извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, тъй ка осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици.

При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателст изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалвано решение съдът е приел, че са налице условията при които претендира ищеца заплащане на допълнително възнаграждение, съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на база установената делото фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото доказателств направил съответните правни изводи ,които са пространствени и обосновани. събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 18.07.20 г. – 18.07.2019 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал и нощен тр Ответникът не е направил възражения и не се е противопоставил на полагането извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установени работни часове.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема установено от правна страна следното :

Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на ищеца- чл.1 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уваже такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на възникване служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен труд за исковия перио който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването със съответния коефициент .

Искът се явява доказан изцяло поради следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнагражден е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВ Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавни служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра вътрешните работи.В процесния период са действали последователно Наредба № 81 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121 776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда 2 организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурст времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите наредби са идентични и са смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта меж 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за все 24-часов период.В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121 776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 3 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд коефициент 1.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава нор не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представля празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно врем режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители Министерството на вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при налич на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, след субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работн заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумира изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време съответното работно място.Законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса н труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . В въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на Съда са субсидиарно приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията работната заплата.Горните доводи са неоснователни . Съдът подробно е обсъд възраженията на ответната страна за недопустимост на превръщане на нощните часо в дневни, като обосновано е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредб за работното време, почивките и отпуските няма отношение към начина преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендирано възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае единстве отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.

По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жал за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение моти които се основат на събраните по делото доказателства и нормативната уредба конкретните трудови правоотношения, поради което обжалваното решение ще след да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

По претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба в разм на 700 лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност възнаграждението, което се приема за основателно от настоящата инстанц преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по жалба страна е изготвил са отговор на въззивната жалба, без да е осъществил процесуално представителст поради което определя възнаграждение в размер на 300 лева.

3

По изложените съображения окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА №177 от 17.03.2020г. постановено по гр.д.№1999/2019г. по описа Видински Районен Съд.

ОСЪЖДА ГД „Г. п. – МВР гр.С. да заплати на Т. К. И. от с .Б. , общ. Брего обл..В.,ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300 ле адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4