Решение № 3203 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3203 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100508465 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20049825/24.07.2022 г. по гр. д. № 51412/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, при участието на трето лице помагач „МХ-Елвеко“ ООД, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. Ц. М. (като наследник на И.В.Т., починала на 31.10.2019 г.) дължи на „Топлофикация София“ ЕАД плащанията на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2017 г. по ч. гр. д № 52106/2016 г. по описа на СРС, 57 състав, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 357,24 лева, представляващи 1/8 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – ап. 70, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 375,24 лева, считано от 15.09.2016 г. до окончателното и изплащане, както и на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1,74 лева, представляващи 1/8 от стойността на дължимото възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – ап. 70, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. Предявените по реда на чл. 422 от 1

ГПК искове срещу М. Ц. М. са отхвърлени за исковете с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 31,45 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на главницата от 375,24 лева за периода от 15.09.2015-25.08.2016 г. и за сумата от 0,22 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на главницата от 1,74 лева за периода от 15.09.2015 г. – 25.08.2016 г. като неоснователни. С решението е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Я. К. (като наследник на И.В.Т., починала на 31.10.2019 г.) дължи на „Топлофикация София“ ЕАД плащанията на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2017 г. по ч. гр. д № 52106/2016 г. по описа на СРС, 57 състав, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 357,24 лева, представляващи 1/8 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – ап. 70, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 375,24 лева, считано от 15.09.2016 г. до окончателното и изплащане, както и на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1,74 лева, представляващи 1/8 от стойността на дължимото възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – ап. 70, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.

Предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове срещу К. Я. К. са отхвърлени за исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 31,45 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на главницата от 375,24 лева за периода от 15.09.2015-25.08.2016 г. и за сумата от 0,22 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на главницата от 1,74 лева за периода от 15.09.2015 г. – 25.08.2016 г. като неоснователни.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени са постъпили въззивна жалба вх. № 25081203/29.12.2022 г., подадена от М. М. Ц. и въззивна жалба вх. № 25081204/29.12.2022 г., подадена от К. Я. К., в които са изложени съображения за неговата неправилност.

Във въззивната си жалба М. М. Ц. е заявил, че не дължи сумите, посочени в решението, тъй като в периода, за който е осъден не е обитавал процесния имот, както и не е използвал услугите на топлофикационното дружество. Поддържа, че нито той, нито покойната му майка са подписвали 2 какъвто и да е договор с топлофикационното дружество в лицето на „Топлофикация София“ ЕАД и не е били давали съгласие на общо събрание на етажната собственост за избора на трето лице помагач за изпълнение на услугата топлинно счетоводство. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира направените по делото разноски.

Във въззивната си жалба К. Я. К. поддържа, че при постановяване на решението са допуснати процесуални нарушения, тъй като опитите да му бъде връчено съобщение за насрочването и разглеждането на делото са били в нарушение на разпоредбите на ГПК и посочва, че адресът му системно не е бил посещаван или е имало подвеждаща информация, че не пребивава на адреса. Твърди, че не е имало залепено уведомление или такова не е било поставено в пощенската кутия. Твърди, че живее със семейството си на посочения адрес, както и че никога не го е напускал. Освен това, официално е избран за домоуправител на етажната собственост и е познат на живеещите на адреса. По изложените съображения и нередовното му уведомяване за образуваното производство и постановеното решение, моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25000651/13.02.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 51412/2017 г. по описа на СРС, 57 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против И.В.Т., с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. На основание чл. 227 от ГПК като ответници в производството по делото са конституирани наследниците на починалата в хода на 3 производството И.В.Т..

В исковата молба се твърди, че Е.М.Н. и И.В.Т. са собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, ап. 70 и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, ап. 70. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2014 – 04.2015 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена. Поддържа, че И.В.Т. дължи сумата от 714,48 лева, както и за периода от 15.09.2015-25.08.2016 г. е изпаднала в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на 62,91 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в размер на 3,48 лева – главница за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., както и 0,45 лева – лихва за периода от 15.09.2015-25.08.2016 г.

Моли да бъде признато за установено, че И.В.Т. дължат исковите суми, за което била издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 52106/2016 г. по описа на СРС 57 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от първоначалния 4 ответник И.В.Т., с който е направила възражение за недопустимост на предявения иск, поради това, че по гр. д. № 58853/2015 г. по описа на СРС.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 52106/2016 г. по описа на СРС, 57 състав. По заявление от 15.09.2016 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Е.М.Н. и И.В.Т. да заплатят на заявителя сумата от 2871,85 за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014-30.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 15.09.2016 до изплащане на вземането, лихва в размер на 253,43 лева за периода от 15.09.2015-25.08.2016 г. 401,89 лева – разноски по делото, от които суми И.В.Т. дължи сумата от 717,96 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.09.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 63,36 лева за периода от 15.09.2015 – 25.08.2016 г. и съответната част от направените разноски. Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок и са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на съществуване на вземането му.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключенията на приетите по делото експертизи и е приел, че исковете за главници са основателни. В мотивите си районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което за ответниците, като наследници на починалия първоначален ответник, е възникнало задължение да заплатят доставената в исковия период топлинна енергия, както и стойността на услугата дялово разпределение. Исковете по чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към 5 мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 52106/2016 г. по описа на СРС, 57 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.