Решение № 26 от 17.04.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Брезник, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20241710200013 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. Б. - Й. против Наказателно постановление № 230249-000158 от 23.01.2024 г. на началник РУ на МВР гр. Брезник, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Районен съд Брезник след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема на наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно в наказателното 1 постановление неправилно са посочени законовите разпоредби, които да са нарушени виновно. В постановлението е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, като е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП, която гласи: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”. Както в АУАН така и в НП е посочено, че жалбоподателя управлява ППС без да е правоспособен водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.

3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. От друга страна чл. 150а от ЗДвП гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От тук следва, че нарушение на чл. 150 от ЗДвП ще има само и единствено когато водачът е изначално неправоспособен, тоест никога не е придобивал право да управлява МПС. Във всички останали случаи - когато свидетелство за управление не е за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство; когато водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; когато свидетелството му за управление е с изтекъл срок на валидност; когато е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и когато е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, то в тези случаи ще е налице нарушение на чл. 150а от ЗДвП, а не на чл. 150 от ЗДвП. Видно от приложената по делото справка картон на водача, то жалбоподателката е придобила свидетелство за управление на МПС категория „В“ още през 1995 година, поради което към датата на деянието същата не се явява изначално неправоспособен водач и нарушението неправилно е било квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Безспорно е, че 2 към датата на проверката Йорданова –21.12.2023 г. е притежавала свидетелство за управление, като, същото е било с изтекъл срок на валидност, но управлението на МПС в такива случаи е нарушение по чл. 150а от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП.

Следователно е била дадена неправилна квалификация на извършеното нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като изобщо не става въпрос за неправоспособен водач към който е приравнена жалбоподателката.

В допълнение трябва да се посочи, че видно от справка картон на водача, на 22.12.2023 г. на жалбоподателката е издадено валидно СУПМС с валидност до 22.12.2033 г.

За прецизност следва да се добави, че административно наказващият орган, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че по подадените от жалбоподателката възражения няма абсолютно никакво произнасяне от страна на административно наказващият орган.

Обстоятелството, че административнонаказващият орган е издал НП не означава само по себе си, че наказващия орган е извършил проверка по законосъобразността на съставения акт, съответно е обсъдил направените възражения, тъй като липсва каквото и да е произнасяне и мотиви по тях, както в издаденото НП, така и в отделен акт или становище, което да е достигнало до санкционираното лице, съответно да е разбрало какви са основанията на наказващия орган да приеме за несъставомерни изложените възражения.

Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна.

Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0249-000158 от 23.01.2024 г. на Началник РУ на МВР гр. Брезник, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП на С. К. Б. - Й., с ЕГН: **********, с адрес гр. *******, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР Перник, ул. „Самоков“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. К. Б. - Й., с ЕГН: **********, с адрес гр. ******* сума в размер 40 0 лв. (четиристотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Перник в 14дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

4