Разпореждане № 388 от 20.01.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 388 гр. Кюстендил, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100146 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Ж. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 664,68 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г.;

43,71 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 29.01.2024 г. до 06.05.2024 г.; 167,34 евро – законна лихва за забава за периода от 01.04.2024 г. до 01.10.2025 г.; 119,90 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора; 166,17 евро – неустойка за забава на плащанията по договора; законната лихва за забава върху главницата от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира, че договорът, въз основа на който се претендират посочените вземания, е недействителен поради невярно посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР). Според чл. 3, ал. 2 от договора в ГПР включва само размера на възнаградителната лихва. В размера на ГПР е следвало да бъдат включени и неустойките, тъй като те представляват конструкции, прикриващи допълнително възнаграждение на кредитора по договора. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага. Именно такъв е настоящият случай. Предвид размера на ГПР – близък до границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, защото в противен случай той би надхвърлил максималния законов праг.

Могат да се изложат и още аргументи във връзка с неустойката за 1 непредоставяне на обезпечение. На първо място, сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора (например, че поръчителят няма неплатени осигуровки за последните две години; кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на Централния кредитен регистър на Българската народна банка). Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова.

В случая се злоупотребява с лица, които се намират в затруднено положение.

Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва). Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е трайна съдебна практика в този смисъл, обективирана в Определение № 421 от 30.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 319/2025 г. на Окръжен съд – Враца, Определение № 2376 от 15.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1678/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 1688 от 1.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 974/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 430 от 28.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. на Окръжен съд – Габрово и много други.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК районният съд има право да откаже 2 да издаде заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона.

Според настоящия съд в обхвата на тази разпоредба се включват и случаите, когато сделката, от която произтича вземането, е недействителна.

Последицата обаче не е пълно отхвърляне на заявлението, защото чл. 23 ЗПК изрично предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 664,68 евро. Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания на обща стойност 138,05 евро. Тази сума, като недължимо платена, следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Вж. в съдебната практика за приспадането на платените суми Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита.

Следователно в случая от 664,69 евро следва да се приспаднат 138,05 евро.

Остават дължими 526,64 евро. Следва да се присъди законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Всички останали претендирани вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя следва да се определи 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение – претендираното е необосновано високо. От така определеното възнаграждение и държавна такса в размер на 19,75 евро следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 46,35 евро за юрисконсултско възнаграждение и 8,95 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 669/19.01.2026 г., подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Ж. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.

***, за заплащане на следните суми: 138,04 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г.; 43,71 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 29.01.2024 г. до 06.05.2024 г.; 167,34 евро – законна лихва за забава за периода от 01.04.2024 г. до 01.10.2025 г.; 119,90 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора; 166,17 евро – неустойка за забава на плащанията по договора.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на 3

„СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, срещу П. Ж. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 526,64 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г.; законната лихва за забава върху главницата от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане; 46,35 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 8,95 евро – деловодни разноски за държавна такса.

ДОПУСКА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на заповедта.

Настоящото разпореждане, в частта, с която се допуска незабавно изпълнение на заповедта, подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едномесечен срок от връчването на заповедта от частен съдебен изпълнител. В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва, за да бъдат дадени указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4