Решение № 1263 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300501945 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на М. И. В., ЕГН: ********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 за заплащане на сумата над присъдената 390 лв. до претендираната от 1160 лв по предявен от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, платена от жалбоподателката по Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, и получена от „Фератум България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.08.2024г. Излагат се съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд с оглед представените по делото доказателства за извършено плащане от ответната страна, от които е видно, че жалбоподателката е заплатила суми главница 1000 лв., от 230 лв. договорна лихва, 160 лева – плащания съгласно тарифа и общи условия и 770 лв. - допълнително избрана незадължителна услуга. Посочено е, че за сумата от 770 лв. съгласно общите условия, кредиторът дружеството „Фератум България“ ЕООД има право да нареди получената сума към лицето, която е дължима, което от своя страна представлява признание от страна на ответника, че сумата е получена от него, поради което се намира, че няма правна и житейска логика тази сума да фигурира в справката за извършени плащания, ако тя не е получена от дружеството „Фератум България“ ЕООД.

Цитират се изводи приети в съдебната практика на Окръжен съд - Пловдив и отново въз основа на справката за извършени плащания се претендира, че следва да се приеме, че се дължи сумата – предмет на обжалваното решение .

1

По делото не е налице писмен отговор от въззиваемото дружество. Налице е писмено становище за съдебно заседание, с което се иска да се остави без уважение депозираната въззивна жалба, по изложени подробни съображения, поддържани и в първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по списъка, представен към писменото становище.ПОС като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Съдът е бил сезиран от жалбоподателката против „Фератум България“ ЕООД с осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 1160 лв- недължимо платена по неравноправен договор за потребителски кредит от 12.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

С постановеното решение на ПРС съдът е уважил иска до размер от 390 лева, в която част решението е влязло в законна сила, като искът е отхвърлен за претендираната разлика над уважения размер до 1160 лв, предмет на разглеждане във въззивното производство.

Преценката относно доказаността на исковата претенция по основание и размер е наложена въз основа на единствен представен от ответника писмен документ, представляващ справка за извършени плащания, изискана от ищцовата страна за ангажирането й като доказателство по делото. След констатацията относно отразеното на първа страница на представената справка за извършени плащания по договора в размер на 1000 лв главница, 230 лихва и 160 лв- плащания по Тарифа и ОУ, то на отразеното на следващата страница относно размера на сумата по доп.услуга в размер на 770 лв, дължима на трето лице, РС е направил граматическо тълкуване на цялостния текст на документа и приел, че изброяването на платените суми е приключило на първата страница с последната посочена сума от 160 лв и празното тире означава липса на други плащания. Отразеното на следващата страница означава разяснително обяснение при липса на ясно изявление тази сума да е платена от ищеца. Фактическият извод на съда съответства на начина на формулираното изявление на кредитора в изходящия от него документ и правния извод въз основа на това се явява правилен. Доводът на жалбоподателя в жалбата, че така направения извод, не се подкрепя от ангажираната от ищцовата страна в производството справка за извършени плащания е неоснователен. В разяснителната част на коментираната справка е отразено, че сумата се дължи на лицето, предоставящо услугата, а съгласно ОУ на „Фератум България“ ЕООД кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Посочената разяснителна част на справката не може да се приеме като признание за заплатена от ищеца процесната сума от 770 лева, а като разяснение в кои случаи кредиторът има право да нареди сумата, съгл. ОУ, но не фигурира в изрично посочените на стр.1 от справка за платени суми по договора. Така представената справка не е оспорена по делото.

Посочените от жалбоподателя решения на ПОС не налагат друг фактически и правен извод, доколкото касаят случаи при друга фактическа обстановка, обусловила друг правен резултат.

По така изложените съображения предявеният иск за разликата от уважения размер до пълнопредявения се намери също за недоказан, жалбата е неоснователна, а обжалваното 2 решение ще се потвърди като правилно.

Поради неоснователност на жалбата и на основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юриск.възнаграждение. От страна на проц.представител на жалбоподателката е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното юриск. възнаграждение, посочен на претендиран от 360 лв по Списък по чл.80 ГПК.

Възражението за прекомерност с оглед невисоката фактическа и правна сложност по делото, защитата чрез писмени становища по делото и липсата на необходимост от допълнителна доказателствена инициатива за тази страна, налага извод за прекомерност на претендирания размер на юриск.възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 лева съобразно на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2349/ 15.05.2025г. по гр. д. № 14941/2024г по описа на ПРС- ХХIV гр.с.

Осъжда М. И. В., ЕГН: ********** да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:

***сумата 100 лв / сто лева/ - юриск. възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3