Решение № 399 от 02.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Смолян, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500552 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 134/03.07.2025 г. по гр. д. № 417/2023 г. Девински районен съд е осъдил К. С. И. да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 11 362, 00 лева – главница по недействителен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-17392499 от 28.11.2019 г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 308/2023 г. на РС – Девин – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата част – над уважения размер главница от 11 362, 00 лева до претендирания размер главница от 17 527, 72 лева; 4 791, 50 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.07.2022 г. до 05.04.2030 г.; 1 664, 67 лева – мораторна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 19.06.2023 г. – като неоснователни.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 988 лева, от които 1 066 лева по заповедното 1 производство и 1 922 лева в исковото производство; ищецът е осъден да заплати на адвокат К.а Б. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

С Определение № 225/30.07.2025 г. са оставени без уважение молба вх. № 2330/15.07.2025 г. и молба с вх. № 2331/15.07.2025 г. на К. С. И., чрез адв. К.а Б., по чл. 248 от ГПК с искане да бъде изменено Решение № 134/03.07.2025 г. по гр. д. № 417/2023 г. на РС – Девин в частта за разноските, като се остави без уважение искането за присъждане на разноски за ищцовото дружество и да се заличи от диспозитива на решението частта, с която К. С. И. е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски в размер на 2 988 лева и за присъждане на сумата от още 846, 48 лева адвокатско хонорар – като неоснователни.

Първоинстанционното решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощник адв. Г.В., с оплаквания, че е неправилно, необосновано, както и е постановено при нарушаване на материалния, процесуалния закон и трайната съдебна практика.

Твърди се, че районният съд не е разгледал подробно и съвкупно всички доказателства по делото; районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, в това число не е указал за кои обстоятелства следва да се представят доказателства.

По отношение на ГПР във въззивната жалба се твърди, че договорът за застраховка е отделно съглашение между страните, както и че договорът за застраховка не е задължително условие за отпускане на кредита – поради това застраховката не е част от общия разход по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ЗПК и не следва да се включва в ГПР.

Сочи се в жалбата, че както националното законодателство, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на ГПР; те са нормативно определени в чл. 19 ал.

1 от ЗПК, респективно Приложение № 1 към ЗПК; прави се позоваване на практика на ОС – Пловдив.

С въззивната жалба се прави искане първоинстанционното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо това се постанови уважаване в цялост на предявените искове; претендират се разноски.

2

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът К. С. И., чрез пълномощник адв. С.С., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се сочи, че съгласно актуалната практика на ВКС, основаваща се на задължителни за съдилищата решения на СЕС, сумата, претендирана като застраховка, следва да бъде калкулирана при окончателното определяне размера на ГПР.

Твърди се в отговора неизпълнение на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК по отношение на договора за застраховка, като се прави позоваване на Решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. на ІІІ т.о. на ВКС.

Твърди се в отговора, че дори и застрахователната премия и такса „ангажимент“ /сама по себе си нищожна/, да бяха включени в ГПР, то договорът за кредит противоречи на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК – в договора липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Твърди се, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР;

ГПР не отговаря на лихвения процент, което означава, че включва и други компоненти, които не са разписани. Твърди се в отговора, че в погасителния план липсва конкретика каква част от месечната вноска представлява договорната лихва.

В отговора се твърди нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК; твърди се, че застрахователното дружество „Кардиф“ е свързано лице с „БНП Париба“, като на ответника не е предоставена никаква възможност да извърши застраховка на плащанията си при друг застраховател и на практика сключването на застрахователния договор е условия за отпускане на кредита.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено решението в обжалваната част като обосновано и законосъобразно; претендират се разноски.

Депозирана е частна жалба от адв. К.а И. Б., в лично качество и като пълномощник на К. С. И., срещу Определение № 255/30.07.2025 г., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със съдебната практика.

В частната жалба с прави позоваване на Определение № 3

366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г. на І т.о. на ВКС и Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на ВКС, в които е изследван въпроса дали потребителят изобщо дължи разноски в полза на другата страна, в случай, че е наведено възражение от потребител за нищожни клаузи в договор за потребителски кредит и същото е уважено. Прави се позоваване решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС – т. 96. Твърди се, че не е съобразена тази практика от страна на районния съд.

Твърди се в частната жалба, че се дължи адвокатско възнаграждение, изчислено пропорционално на отхвърлената част от иска – в размер на 1 346, 48 лева.

С частната жалба се прави искане ищецът да бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от още 846, 48 лева адвокатски хонорар, както и да бъде заличен диспозитива от първоинстанционното решение, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 988 лева; претендират се разноски за ДТ в размер на 15 лева.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощник адв. Г.В., в който се сочи, че е представено адвокатско пълномощно, фактури за адвокатско възнаграждение в размер съгласно Наредба № 1. Сочи се, че разноските са присъдени пропорционално на размера на уважената част от иска. Излагат се доводи, че не са налице условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение. С частната жалба се прави изрично уточнение, че първоинстанционното решение е обжалвано и в частта за разноските като следствие от отмяната на решението; прави се възражения са прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Както във въззивната жалба, така и в отговора не се правят доказателствени искания. Такива не се правят и с частната жалба и отговора към нея.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. От пълномощникът му адв. Г.В. е постъпило писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не се явява и не изпраща процесуален представител 4 в съдебно заседание. От пълномощникът му адв. Стефн С. е постъпило писмено становище, с което се оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната и частната жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежни страни, ДТ са внесени, а по същество съобрази следното:

Претенцията се основава на Договор за потребителски паричен кредит от 28.11.2019 г., по който е отпуснат кредит в размер на 20 000 лева, при лихвен процент 6, 41 лева и ГПК в размер на 7, 45 %. В договора е посочена застрахователна премия в размер на 9 288 лева и такса ангажимент в размер на 700 лева.

Съгласно чл. 2 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат; застрахователната премия е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Според СЕФ застрахователните премии се заплащат директно н застрахователя; кредитополучателят следва да заплати/ 303, 88 лева 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски; лихвата и др. разходи са калкулирани в сечената погасителна вноска. По отношение ГПР е посочено: ГПР: 7, 45 %, 120 МПВ 303, 88 лева, 6, 41 % лихва; ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет. Посочено е, че сключването на договор за застраховка не е условие за сключване на договора за кредит или за постигане на определени условия по него.

Представен е Сертификат за застраховка „Застраховка на плащанията“ от 28.11.2019 г.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка "Защита на плащанията", като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и такса ангажимент, както и от задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, 5 доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

В настоящия случай освен посочване цифрова на размера на ГПР, не е посочено какви елементи включва ГПР и как се формира. Посочването в СЕФ на лихвения процент и броя и размера на месечните погасителни вноски по никакъв начин не удовлетворява горното изискване на закона, още помалко посочването, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет.

Същественото в случая, което води до недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, е невключването на застрахователната сума и такса ангажимент в ГПР.

В случая, освен че в договора не е посочен начина на формиране на ГПР, е посочен и заблуждаващо по-нисък размер на ГПР, тъй като същият не включва всички разходи по кредита – конкретно сумата по застраховката и такса ангажимент. Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Към разходите по кредита следва да се причисли и задължението за заплащане на застрахователна премия. Включване на застрахователната премия при формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 6 услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.