Решение № 1810 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1810 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110112304 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Г. Л., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. *********** срещу „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.*******, ул.

*********** №***********, представлявано от ***********.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***********г., сключен между „***********” ЕООД и Л. Г. Л..

В искова молба са изложени следните твърдения:

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор № ***********г., за предоставяне на потребителски кредит сключен с „***********“ ЕООД. Съгласно договора на ищеца е предоставен потребителски кредит в размер на 5000 лева.

Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство по силата на договор за поръчителство. Договорът за поръчителство бил сключен между кредитополучателя и поръчителя на същата дата. Съгласно договора за поръчителство, кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение за поръчителя, представляващо „такса за предоставяне на гаранция“. По 1

Договор за потребителски кредит № *********** ищецът платил изцяло сумата за погасяване на кредита, а именно 5 000 лева.

Съгласно чл. 5 от Договора, в тежест на заемателя е възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договори за поръчителство с дружество с фирма "***********”. Възнаграждението на поръчителя обаче не било включено към общия разход по кредита, а това следвало да е така.

Кредиторът и поръчителят били свързани лица. Твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит.

Твърди се, че не било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10, от ЗПК, че ГПР при включване на възнаграждението на поръчителя е с размер по-висок от нормативно определения по чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна водило до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което той бил сторил.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

В него се заявява, че предявения иск е неоснователен.

Не било основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от "***********” било условие за сключване на договор за кредит, а че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - "***********”.

Твърди се, че ищецът сам е посочил "***********” като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за 2 гаранция с гарант предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице "***********”, която е с незадължителен характер по смисъла на закона.

Ищецът е имал право да се откаже от сключения договор, но не го е направил.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание в писмена молба моли за отхвърляне на предявения иск въз основа на доводите изложени в отговора на исковата молба. В случай на уважаване на иска прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за предоставяне на потребителски кредит *********** г., Разпечатка от *********** се установява, че на 26.02.2024 г. между ищеца и „***********“ ЕООД е сключен Договор за кредит с №*********** за главница в размер на 5000 лв., лихва в размер на 1750 лева при лихвен процент 23,33%, ГПР в размер на 1750, който включва лихвата. ГПР е в размер на 49,66 и е изчислен съобразно чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно чл. 5 от Договора за заем кредита се обезпечава с поръчителството предоставено от ***********.

Сключеният Договор за гаранция (поръчителство) към Договор за кредит ***********г. между ищеца и *********** не е представен по делото от ответника, въпреки, че беше задължен затова на основание чл.190 от ГПК.

Съдът ще цени непредставянето на документа с последиците по чл.161 от ГПК, тъй като въпреки, че ищеца не е страна по договора за гаранция, той 3 разполага с него, тъй като „***********“ ЕООД и *********** са свързани лица. Видно от текста на чл.5 на процесния договор за кредит той е обезпечен с поръчителството на ***********. Това се установява и от Разпечатка от *********** видно, от която общата сума за плащане от ищеца по кредита е в размер на 12050 лева, поради което съдът намира, че е сключен такъв договор (това обстоятелство е обявено и за безспорно между страните) и възнаграждението на *********** по Договор за гаранция, който обезпечава процесния кредит е в размер на 12050 лева – 1750 лева = 10300 лева.

Приобщените Платежни нареждания – 9 броя и Банкови извлечения – 2 броя, съдът няма да коментира, тъй като плащанията обективирани в тях не са извършвани по процесния договор за кредит.

От Справка за получени плащания по Договор за кредит *********** на Л. Г. Л. се установява, че по процесния кредит ищеца е заплатил на ответното дружество сума в общ размер на 1079 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ***********г., сключен между „***********” ЕООД и Л. Г. Л..

Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор № ***********г. с посочените в исковата молба параметри; на

26.02.2024г. между ищеца и "***********” е сключен договор за поръчителство за обезпечаване на задължението на ищеца по процесния договор за кредит.

В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на договора за кредит.

Ответникът няма факти, които са в негова доказателствена тежест.

От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно между страните, че са сключени от разстояние процесните договор за кредит и договор за гаранция с описания предмет, цена и срок.

За обезпечаване на задълженията си по договора ищецът е сключил договор за гаранция с "Мултитюд Банк".

4

Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на следните основания:

По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съставът намира, че ГПР не е посочен ясно. В договорът е посочено ГПР в размер на 1750, който включва лихва в размер на 1750 лева. ГПР е в размер на 49,66 и е изчислен съобразно чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е ясно 49,66 какво представлява процент или нещо друго, не става ясно освен договорната лихва включено ли е нещо друго при посочване размер на ГПР и в случай, че е включен и друг разход какъв е той с посочено основание и размер. Не е посочено дали в ГПР е включен разхода, който прави потребителя по договора за гаранция и предвид непосочването му като включен и изявлението направено от ответника, че този разход не е включен при изчисляване на ГПР съдът заключва, че този разход не е включен при посочване размера на ГПР.

По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това изискване не е изпълнено в процесния договор.

Размерът на ГПР в случая трябва да включва освен договорната лихва и разходът по договора за поръчителство. Включвайки тези два компонента ГПР следва да не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК.

По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 5 търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Кредитодателят и дружеството гарант са свързани лица, което обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Кредитодателят е въвел като задължително изискване за отпускане на процесния кредит, обезпечаване на задължението за погасяването му с договор за поръчителство/гаранция, било то чрез личен поръчител или чрез професионален такъв предложен от кредитодателя. При кандидатстване за кредита е предвидена възможност да се избере личен гарант, т.е. посочен /осигурен/ от кредитополучателя такъв, но условия за платежоспособност, на които поръчителя трябва да отговаря посочени в сайта на дружеството, са непосилни за осигуряване от средностатистическите потребителите на този тип краткосрочни кредити /рекламирани от финансовата институция като “Кредит до заплата“/, особено като се има предвид търсената при получаване заема бързина.

Поради това съдът намира, че сключването на договора за гаранция в случая е задължително условие при отпускане на процесния кредита. В допълнение, следва да се има предвид, че според клаузите на договора за кредит /чл.5/, договорът за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, т.е потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция. Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитодателя възможности за отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант. Изложеното дава основание да се приеме, че кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателят във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитодателя за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да 6 оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.