Решение № 115 от 01.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500422 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София, чрез процесуалния му представител ю.к.А.П., против решение №947/21.05.2021г., постановено по гр.д.№2577/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от „Напоителни системи“ЕАД срещу „Електроразпределение Север“АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV „Крояч“, с обща дължина от 11 875м., преминаващ през землищата на гр.Търговище, кв.Бряг и с.Съединение при община Търговище, от основното трасе на който се захранват и снабдяват с ел. енергия 1247 бр. битови и небитови потребители, на придобивно основание за правото на собственост преобразуване на държавно предприятие „Хидромелиоративни системи“ София в „Напоителни системи“ЕАД въз основа на Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС, на осн. чл.17а от ЗППДОбП (отм.), на пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и „Напоителни системи“ЕАД е осъдено да заплати на „Електроразпределение Север“АД сумата общо 9 876лв. - направени 1 разноски по делото за адв.хонорар, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо/без да се сочат конкретни пороци, обуславящи твърдението за недопустимост/, както и че е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК бъде уважен.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД, гр.Варна в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Л.М. и в хода на производството поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 05.11.2020г. и 26.11.2020г. ищецът „Напоителни системи“ЕАД твърди, че е собственик на Въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV, с наименование ВЕЛ „Крояч“, с обща дължина от 11 875м., свързващ ПС Търговище до ПС Крояч 1/намиращи се територията на клон „Долен Дунав“/ и преминаващ през землищата на гр.Търговище, кв.Бряг и с.Съединение при община Търговище. Собственост е придобил при преобразуването на ДФ „Хидромелиоративни системи“, гр.София с Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС в „Напоителни системи“ЕАД, като е придобил всички активи и пасиви на държавната фирма.В активите й е бил включен и оценен и процесният ВЕЛ „Крояч“ /заведен като ДМА на съответното тогава държавно предприятие през 1976г./, станал част от капитала на новоучреденото през 1993г. търговско дружество с държавно имущество.

ВЕЛ „Крояч“ се използва от ответника „Електроразпределение Север“ АД за електрозахранване както на ПС Крояч, така и на с.Крояч.Съгласно §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост 2 от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон.През 2012г. електроразпределителното дружество заявило желание и съответно била стартирана процедурата от страна на ищеца за изкупуване на ВЕЛ „Крояч“, вкл. ищецът се снабдил с удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, за да може ВЕЛ да бъде предмет на сделка.Впоследствие през 2019г. и 2020г. „Електроразпределение Север“АД отказало да изкупи ВЕЛ „Крояч“, твърдейки, че същият е негова собственост, заведен в инвентарната му книга с диспечерското наименование ЕП „Магистрала“. Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че „Напоителни системи“ЕАД е собственик на ВЕЛ „Крояч“ 20 kV, с обща дължина от 11 875м., свързващ ПС Търговище до ПС Крояч 1.

Ответникът „Електроразпределение Север“АД в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК, становищата след уточненията на исковата молба и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

Излага, че процесният ВЕЛ е изграден преди 1976г., като чрез него се е осъществявало захранването на множество обекти, вкл. и помпени станции.В съответствие с действащата тогава нормативна уредба - чл.2, ал.1 от ЗЕ/отм./ е станал държавна общонародна собственост, неразделна част от държавната електроразпределителна система. С оглед на това и предвид предназначение му да пренася и разпределя електрическа енергия е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното електростопанско предприятие/Електроснабдяване Разград/.ВЕЛ не е могло да бъде предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищеца, доколкото предметът му на дейност е бил свързан с напояване и промишлено водоснабдяване.Този начин на стопанисване и управление на процесния ВЕЛ, държавна собственост, се е запазил и при действието на последващия ЗЕ, обн.1975г., отм.1999г., като съоръжението е продължавало да бъде извън гражданския оборот.С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС държавните предприятия от системата на Комитета по енергетика са преобразувани в "НЕК" - еднолично търговско дружество, образувано с държавното имущество, което е било предоставено за стопанисване и управление на държавни предприятия, част от което е и процесният ВЕЛ, като така е придобит от „НЕК“ЕАД.

Впоследствие е внесен в новообразувано през 2000г. чрез отделяне от “НЕК“ЕАД ново ЕАД с държавно имущество - „Електроразпределение-Горна 3

Оряховица“ЕАД, през 2006г. същото преобразувано в „Е.ОН България Мрежи“ ЕАД, сега с наименование „Електроразпределение Север“АД.

Основният принцип, залегнал в българското законодателство съгласно последващите ЗЕЕЕ, обн.1999г., отм.2004г. и ЗЕ, обн.2004г., е, че енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз да осъществяване на дейности в областта на енергетиката.В тази връзка и са и разпоредбите на §67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ и § 4, т.11 от ПЗР на ЗЕ, недопускащи такива обекти да са предмет на приватизация, с изключение на случаите, когато снабдяват с ел.енергия само един потребител, какъвто настоящият енергиен обект не е, т.к. с него се осъществява електрозахранване на множество потребители /над 150/ битови и небитови.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът не установи при служебната си проверка по чл.269 от ГПК обжалваното решение да страда от пороци, водещи до неговата недопустимост. Немотивираните оплаквания за недопустимост във въззивната жалба съдът приема за неоснователни.

Съгласно разрешенията, дадени в т.2Г на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1 от ПМС №201/25.10.1993г., за прехвърляне на вещни права върху имущество при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки в общата хипотеза вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а от ЗППДОбП 4 представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. В рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП способ.

С Разпореждане на МС №82/23.08.1993г. по реда на чл.17, ал.2 от ЗППДОбП /отм./ е разпоредено преобразуването на Държавната фирма „Хидромелиоративни системи“, гр.София в еднолично акционерно дружество със 100% държавно имущество - „Напоителни системи“ЕАД.Съгласно разпореждането дружеството поема всички активи и пасиви на ДФ „Хидромелиоративни системи“.

ДФ „Хидромелиоративни системи“, гр.София е образувана по реда на чл.11, ал.3, т.1, б.“а“ от Указ №56 за стопанската дейност/отм./ въз основа решение на министъра на земеделието и хранителната промишленост №484/11.01.1991г., вписана с решение от 31.01.1991г. по ф.д.№1798/91г. по описа на СГС, с решение по което от 08.12.1993г. е вписано преобразуването в „Напоителни системи“ЕАД.

ДФ „Хидромелиоративни системи“ е правоприемник на участвалите в Стопанско обединение „Селскостопанско строителство и хидромелиорации“ /СО, прекратено, наред множество други, с Постановление на МС №110/14.11.1990г., с което е разпоредено на съответните министри, вкл. министъра на земеделието и хранителната промишленост, на основата на поделенията на прекратените обединения, комбинати, фирми и предприятия, да се издадат решения за образуване на фирми/ предприятия за 5 експлоатация/ПЕ/, наричани и експлоатационни предприятия,

„Хидромелиорации“. Последните са образувани въз основа Заповед № 97/29.12.1988г. на Министъра на икономиката и планирането, обн. ДВ, бр.

8/27.01.1989г., след като с Разпореждане №16/16.11.1988г. на МС за ускоряване на хидромелиоративното строителство дейността по изграждането на хидромелиоративните обекти в страната е възложено на МНО, като е включен, считано от 01.12.1988г. в състава на Военна хидростроителна организация комбинат „Водно стопанство“, без неговата дейност по експлоатация на напоителните системи, а дейността по експлоатацията на напоителните системи на комбинат „Водно стопанство“, извършвана до тогава от Строително-експлоатационните предприятия на комбинат „Водно стопанство“, е предвидено да се извършва от предприятия за експлоатация „Хидромелиорации“, поемащи активите и пасивите, касателно експлоатационната дейност, по баланса към 01.12.1988г.

Със съвместна заповед №103/30.11.1988г. на министъра на отбраната и министъра на земеделието и горите за осигуряване на практическото изпълнение на отделянето на експлоатационната дейност на Строителноексплоатационните предприятия на комбинат „Водно стопанство“ е предвидено да се извърши пълна инвентаризация на всички движими и недвижими имущества, материали, финансови средства, машини и съоръжения към 31.12.1988г. и създаване на работна група за организиране на отделянето със съответните разделителни протоколи между съответните предприятия Стопанско предприятие „Водно стопанство“ и Предприятия за експлоатация „Хидромелиорация“, които протоколи впоследствие са одобрени с протокол на МЗГ и МНО от 11.03.1989г.Впоследствие РМС №16/16.11.1988г./без т.6/ е отменено с РМС №11/90г., с което и комбинат „Водно стопанство“ е прекратено и е създадена ДФ „Водно стопанство“.