Решение № 108 от 20.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. С., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200019 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 189ж, ал. 6 и чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Л.“ ЕООД, ЕИК 202640264, със седалище и адрес на управление: с. Ш. д., общ. С., ул. „..-та“ № .., представлявано от управителя М. Л. Л., подадена чрез пълномощник адв. К., против Електронен фиш № 8506208140, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С обжалвания електронен фиш на дружествотожалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения фиш, поради липса на нормативно основание за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 36 ЗДвП към момента на извършване на деянието, както и за противоречие на фиксирания размер на санкцията с правото на Европейския съюз (Решение на СЕС по дело C-61/23).

Иска се цялостна отмяна на фиша и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Б., оспорва жалбата като неоснователна и моли електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.03.2023 г., в 13:43 ч., на път 82, км 46+313, в посока нарастващ километър (община С.), чрез автоматично устройство за заснемане № 30821 от електронната система по чл. 167а, 1 ал. 3 ЗДвП, е регистрирано движение на ППС ввлекач марка „Мерцедес 1841 ЛС“ с рег. № СО8584ВТ, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, 2 оси, в състав с ремарке, с общ брой на осите на състава 5, и обща технически допустима максимална маса 40 000 кг.

Собственик на превозното средство е жалбоподателят „Л.“ ЕООД. От приложените към преписката становище и извлечение от регистрите се установява, че за преминаването на състава по посочения платен пътен участък е генерирана тол декларация за ППС с тегло над 12 тона с 2 оси, но заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 тона с 5 оси, при което декларираната категория е по-малка от измерената (частично неплатена такса в размер на 0.08 лв.).

За горното нарушение Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала Електронен фиш № 8506208140, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложила на дружеството имуществена санкция от 2 500 лева. Фишът е връчен на представляващия на 04.12.2025 г.

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства по административнонаказателната преписка.

Въз основа на установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в рамките на законоустановения 14дневен срок от връчването на електронния фиш от легитимирано лице пред местно и предметно компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по ангажиране на отговорност чрез издаване на електронен фиш е строго диференцирано производство, представляващо изключение от общите правила на ЗАНН, поради което приложението му е допустимо само в изрично разписаните от законодателя хипотези (чл. 39, ал. 4 ЗАНН). Към момента на твърдяното извършване на деянието – 22.03.2023 г., нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията с ДВ, бр. 105 от 2018 г.) предвиждаше възможност за издаване на електронен фиш единствено за нарушения по чл.

179, ал. 3 ЗДвП (касаещи леки автомобили и задължението за винетна такса). За нарушения по чл. 179, ал. 36 ЗДвП законодателят не бе предвидил възможност за издаване на ЕФ.

Тази законова празнота бе преодоляна едва със ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от същата дата), с който в чл. 189ж, ал. 1 от закона изрично се добави и съставът на чл.

179, ал. 36 ЗДвП. Процесуалните правила действат от момента на влизането им в сила и нямат обратно действие, поради което издаването на ЕФ за деяние от 22.03.2023 г. е процесуално недопустимо. Нарушението е следвало да бъде преследвано по общия ред на ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, осигуряващи в пълен обем правото на защита на лицето (вкл. по чл. 44 и чл. 57 ЗАНН). Като е избрал неприложим процесуален ред, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, което води до незаконосъобразност на акта и е самостоятелно основание за неговата цялостна отмяна.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че обжалваният електронен фиш е и материалноправно незаконосъобразен. В тълкувателно Решение от 21.11.2024 г. по дело C61/23 Съдът на ЕС постанови, че разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни превозни средства не допуска национална правна уредба, която предвижда налагане на санкция с абсолютно фиксиран размер без възможност за индивидуализация според характера и тежестта на нарушението. Наложената имуществена санкция от 2 500 лв. за частична разлика в платената тол такса от едва 0.08 лв. рязко противоречи на принципа на пропорционалност, закрепен в правото на Съюза.

Поради тези съображения оспореният електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя следва 2 да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро по договор на л. 22 от делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8506208140, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Л.“ ЕООД, ЕИК 202640264, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК 202640264, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С.-област по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 209 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3