Решение № 83 от 13.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. С., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. И. като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500073 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 933/08.12.2023г. по гр.д.

№ 2377/2023г. на СлРС, с което е:

- отхвърлен предявеният от В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С. кв. „Дружба“ бл.29 вх.Г ет.3 ап.12, против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********** , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № 89Б, за осъждането на ответника да заплати сумата 20000 /двадесет хиляди лева/ лева, предявен като частичен от сумата 100 000, съставляваща част от общо причинените й изключително тежки и непоправими неимуществени вреди, свързани с причинената на 17.06.2020 г. смърт на нейния брат ВВ.И.Т., ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от датата на увреждането 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане;

- отхвърлен предявеният от В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен 1 адрес гр. С. кв. „Дружба“ бл.29 вх.Г ет.3 ап.12, против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********** , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № 89Б, иск за осъждането на ответника да заплати имуществени вреди в размер на сумата 1300 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство с досъдебното и съдебно производство и сумата 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на застрахователни претенции, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковите претенции в съда до окончателното й изплащане като неоснователен;

- прекратено производството по предявения от В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С. кв. „Дружба“ бл.29 вх.Г ет.3 ап.12, против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********** , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № 89Б осъдителен иск за имуществени вреди в общ размер на сумата 2165 лева от които: 60 лева заплатена такса за гробно място, 70 лева такса за извършване на погребение в стар гроб, 885 лева- заплатена цена за организация на погребение, траурни погреби, транспорт, 1150 лева заплатена сума за изработване и монтаж на мемориален паметник, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция като недопустим и е

- осъдена В. И. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С. кв.

„Дружба“ бл.29 вх.Г ет.3 ап.12 да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********** , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” № 89Б, направените по делото разноски в размер на 1246 лева.

Против това решение е постъпила въззивна жалба първоинстанционното. от ищцата в

Атакува се решението само в отхвърлителните му части, няма жалба по отношение на прекратителната част.

Във въззивната жалба въззивницата заявява, че счита обжалваните части на първоинстанционното решение за неправилни, тъй като правните изводи не кореспондират с правилно определените и относими към спора факти и обстоятелства. Някои от тях са пренебрегнати изцяло, а други са 2 фаворизирани от съда и така се е стигнало до незаконосъобразно и несправедливо решение.

Правилно съдът е възпроизвел основният смисъл на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКСРБ, но неправилно го е приложил към настоящия случай.

Въпреки събраните гласни доказателства, първоинстанционният съд е счел, че не са установени особени житейски ситуации или обстоятелства, довели до силно сближаване между ищцата и брат й до степен, при която първата да е заместила изцяло родителите си в грижата и възпитанието н абрат си. Въззивницата счита, че съдът е подходил бланкетно и формално при анализа на гласните доказателствени средства и въпреки установените конкретни обстоятелства, е отрекъл съществуването на необичайно близка връзка между нея и брат й. Сочи като пример показанията относно наличието на заболяване на нейната дъщеря, племенница на пострадалия, при лечението на което последният, като неин вуйчо, неотклонно е бил до нея и е имал не само фактическата роля на баща на дъщерята на ищцата, но и нейна духовна опора. Така брат й е съчетавал качествата на нейн брат, изпълняващ функции на баща на нейната дъщеря, което не е взето предвид от съда. Безспорно е доказано, че брат й Валентин е бил нейн най-близък родственик, тъй като тя е разведена от 1992г., той пък не е бил женен ине е имал деца, което довело до тяхното сближаване и изграждане на изключително силна духовна и емоционална връзка. Представени са и редица пълномощни за различните периоди от време, с които ищцата е делегирала на брат си редица неограничени правомощия, което сочи на голямо доверие и близост през годините. По-нататък въззивницата, след като се позовава на установените житейски факти, заявява, че съдържанието на формираните помежду им отношения е било свързано и с оправдани очаквания за продължаване и в бъдеще на полагане н авзаимни грижи и помощ, емоционална подкрепа и доверие, които са били прекъснати поради причинената смърт н абрат й при ПТП. Така, това събитие й е причинило силни морални болки и страдания, значително надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за подобен вид родствена връзка, които подлежат на обезщетяване. Тези обстоятелства са доказани и посредством разпита на свидетелите Лазаров и Андонов. Освен това не се касае за малки деца или изключително млади хора, а за възрастни индивиди, с наситено и продължително емоционално минало, което според въззивницата 3 противоречи на изводите на съда за липса на такива на следващо място сочи, че цитираното ТР съдържа позоваване на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на

Съвета от

16.09.2009г. относнозастраховката

„Гражданска отговорност“ при използване на

МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, както и на директива 2012/29/ЕС на ЕП и Съвета за установяване на минимални стандарти, съгласно които „жертва“ е физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които с апряка последица от престъпление. В чл. 2 пар. 1 б. б от директивата като членове на семейството са посочени съпруг/а, лицето, което живее с жертвата в ангажирана и стабилна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. ВКС в продължение на мотивите на своето ТР приема, че „най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му“. В случая най-близкият родственик на ищцата е бил приживе именно нейният брат Валентин Тенчев.

Също така въззивницата сочи, че са неубедителни и необосновани изводите на първостепенния съд, според които е неоснователен искът за претърпени имуществени вреди, изразяващи се във възнаграждение за процесуален представител по досъдебното производство и по НОХД 301/21г. на СлОС, както и за адвокатско възнаграждение за изготвяне на застрахователна претенция и не става ясно от мотивите на какво фактическо или правно основание са счетени за неоснователни тези претенции. По делото са представени писмени доказателства за заплащането на тези суми, както и упълномощаването на адвокат. В обобщение въззивницата счита, че всички искове са основателни и доказани с годни и относими доказателствени средства. Решението, с което са отхвърлени, е неправилно и незаконосъобразно.

С оглед всичко изложено, моли въззивната инстанция да отмени в обжалваните му отхвърлителни части решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което уважиизцяло предявените искове.

4

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият заявява, че е неоснователно главното оплакване на въззивницата относно несъгласието с извода на решаващия съд за липса на изискването за „изключителност“ в отношенията между ищцата и починалия й брат. От една страна самата ищца говори едновременно за „близки“ и за „възстановени“ отношения с брат й, което сочи, че връзката е била прекъсната и в даден момент не е съществувала, което изключва „изключителността“ по смисъла на ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Постановеното решение е правилно, тъй като съдът правилно е интерпретирал цитираното ТР и е счел, въз основа на събраните доказателства, че няма условия за включване на ищцата в разширения кръг от лица, имащи право на обезщетение за претърпени вреди от смъртта на починалия техен близък. Прави подробен анализ на мотивите на тълкувателното решение, като ги съпоставя с фактическите обстоятелства, доказани по делото и извежда заключение, че регламентираните в ТР изключения не намират проявление в настоящия случай, поради което и изводите на районния съд в тази насока са правилни и законосъобразни. Въззиваемият на последно място се позовава на трайно възприетото в съдебната практика приложение на цитираното ТР, цитирайки решения по чл. 290 на ГПК на ВКС, според които „от стъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет е Постановление № 5/84 год. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на 5 задължителната застраховка

„Гоажданска отговорност“ на автомобилистите на Европейския съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк.д. № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 год. и от 1969 год.. когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.“ В обобщение въззиваемата страна моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваните с нея части като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за тази инстанция, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в отговора.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи и отмени атакуваното с нея решение, като вместо него постанови ново, с което уважи изцяло частичния иск. Развива съображения по същество, претендира разноски по чл. 38 ал.2 от ЗА.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа отговора си, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да не я уважава, а да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение.