Определение № 100 от 05.04.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Монтана, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Аделина Троева

Аделина Тушева като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20221600600037 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

С Определение на РС Б., постановено на 07.01.2022 г. по ЧНД № 1/22 г., е потвърдено Постановление на ТО Б. при Районна прокуртура Монтана от 15.12.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 299/2020 г. по описа на РУ на МВР Б., водено за престъпление по чл. 325, ал.

1 от НК.

Недоволна от горното останала пострадалата И. Ж.. Обжалва го в срок пред МОС с оплакване за незаконосъобразност. Повтаряйки установената според нея фактическа обстановка, смята, че е налице престъпно деяние по чл. 325, ал. 1 или ал. 3 от НК, или такова по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Моли определението и потвърденото с него прекратително постановление да бъдат отменени и делото бъде върнато за доразследване с конкретни указания.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното Определение, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на И. Ж. с оплакване за незаконосъобразност на прекратително прокурорско постановление, с което е прието деянието на опонентката й – Д.

З. от 02.11.2020 г., извършено в помещение на РСПБЗН Б., да представлява проява на дребно хулиганство, а не престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. В жалбата са били наведени доводи и за евентуално извършени престъпни деяния по чл. 325, ал. 3 и по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. Произнасяйки се по тази жалба по реда на чл 243, ал. 4-6 от НПК, съдът приел следното:

Досъдебното производство е било образувано с цел проверка налице ли е извършено престъпно деяние по чл. 325,ал. 1 от НК при възникнал конфликт между Ж. и З. на 02.11.2020 г. в помещение на РСПБЗН Б.. С постановление 1 на прокуратурата от 23.04.2020 г. производството е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т 1 от НПК поради липса на престъпление, но с Определение на РС Б. от 29.06.2021 г. това постановление е било отменено, а делото – върнато за доразследване. С Определение от 29.07.2021 г. Окръжен съд Монтана е потвърдил това Определение, като са дадени указания да бъдат преразпитани свидетелите и се съберат допълнително доказателства за характера на отношенията между двете спорещи дами, с оглед изясняване на обстоятелството дали се касае до деяние, извършено по хулигански подбуди и налице ли е хулигански мотив. След изпълнение на тези указания, прокурорът отново прекратил наказателното производство поради липса на престъпление.

Прверявайки това, ново прекратяване, първостепенният съд отчел, че при извършените преразпити на свидетелите се установяват влошени лични отношения между Ж. и З., а също и че присъстващите на събитието лица не са в състояние да конретизират повече детайли от възникналия между двете скандал. При това – от правна страна съдът посочил теоретично какви са признаците на едно деяние п чл. 325, ал. 1 от НК и приел, че в случая те не са налице, тъй като липсвал хулигански мотив в действията на З., а се касаело до личен спор и неуредени лични взаимоотношения между нея и жалб. Ж.. По тези съображения, съдът потвърдил новото прекратително прокурорско постановление от 15.12.2021 г. по ДП № 299/20 г. по описа на РУ на МВР Б..

При настоящата въззивна проверка на обжалваното Определение, настоящият състав констатира, че то не е добре мотивирано, но изложените в него съображения за липса на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК са правилни като краен резултат. Тъй като се е касаело до второ по ред прекратяване на досъдебното производство, съдът не е изложил конкретно какво е приел от фактическа страна, а с изложението си директно е приел за фактически установено онова, което е отразено в първото Определение на БРС от 29.06.2021 г. по ЧНД № 121/21 г. При това – подробно е коментирал теоретичните постулати относно съставомерността на деянието почл. 325, ал.

1 от НК, но не е отговорил пряко на възраженията в жалбата за извършени евентуално и друг вид престъпления – такива по чл. 325, ал. 3 от НК или по чл. 131 ал. 1, т.12 от НК. Очевидно е, че съдът е приел да липсват и такива престъпления, за да потвърди новото прекратително прокурорско постановление. Тези пропуски в мотивите въззивната инстанция не прие за съществени и даващи основание за отмяна на обжалваната определение, защото действията по разследването са извършени във възможния им пълен обем, при което е установена напълно фактическата обстановка по делото, а тя не установява извършването на каквото и да е престъпление от общ характер. За прецизност, отбелязана в настоящето определение, тази фактическа обстановка се изразява в следното: св. Ж. е от гр. Б. и работи в търговски обект там, но поддържа отношения със св. Т. Т. и понякога пребивава в дома на последния в с. Б., обл. Монтана. В същото село живее и св. Д. З., която към деня на деянието /02.11.2020 г./ била Управител на ЕООД „В и К“ Б.. Отношенията между Ж. и З. не били добри, тъй като още от лятото на 2020 г. последната посещавала Ж. на работното й място в магазина и й отправяла обидни реплики. На 02.11.2020 г. Ж. и Т. пътували с автомобил от 2 с. Б. за гр. Б. като следвало сутринта да се срещнат с Началника на местното поделение на ПБЗН. По същото време от селото към работното си място в Б. пътувала и св. З.. По пътя последната правила рискови маневри с автомобила си, изпреварвала и засичала колата на св. Т., а пътуващата с него св. Ж. направила снимки на поведението й с мобилния си телефон. РСПБЗН и „В и К“ ЕООД Б. се помещавали в една сграда. Пристигайки в дежурната част на противопожарната служба, свид. Ж. и Т. изчаквали Началника за уговорената им среща, но пристигнала З., която вместо да се отправи към работно си място, влязла в пререкание със св. Ж.. Викала, карали се по повод заснемането на поведението на З. по пътя, след което З. задърпала Ж. за косата. Намиращите се в помещението служители на пожарната ги разтървали и инцидента приключил. За случилото се св. Ж. не се снабдила с медицинско, тъй като въпреки дърпането и скубането, нямала видими наранявания.

След първоначалното връщане на делото за доразследване единственото ново обстоятелство, което е установено е, че между Ж. и З. е имало личен конфликт, предхождащ процесното събитие. Не са събрани доказателства относно твърдяното от св. Ж. и св. Т. скадално поведение на пътя от страна на З. по време на придвижването им от с. Б. да гр. Б.. В тази насока са единствено показанията на първите двама, които са заинтересовани от крайния изход на конфликта и изнесените от тях факти не са проверени и няма как да бъдат проверени предвид изтеклия продължителен период от време.

При установеното от фактическа страна, обосновано е прието и от прокурора, и от първоинстанционния съд, че няма извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК от страна на З. и доводите в тази насока напълно се споделят от въззивната инстанция, без необходимост да се повтарят. Следва да се отбележи само, че обект на защита при деянието по чл. 325, ал. 1 от НК е установеният в страната обществен ред и спокойствие, които следва да бъдат грубо нарушени чрез непристойни действия и при това – умишлено. В случая прокурорът е приел, че поведението на З. представлява проява на дребно хулиганство и подлежи на санкциониране по реда на УБДХ, като правилно е отбелязал, според конкретиката на деянието и личните влошени взаимотношения между спорещите, че се касае до случай с по-ниска обществена опасност, който покрива критериите за административно нарушения, а не за престъпление.

Събраните доказателства не очертават и престъпно деяние по чл. 325, ал. 3 от НК. При липса на деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, текстът на ал. 3 от същия член е неприложим, тъй като последният касае квалифициран случай – извършена проява на едро хулиганство по време на управление на МПС.

Установено е, че скандалът между свидетелките и скубането на коси е станало не на пътя, а в помещение на пожарната в Б.. Твърдението, че по време на пътя от селото до града З. е извършвала рискови маневри с управлявания от нея автомобил не е несъмнено доказано – в тази насока са само твърденията на заинтересованите страни / Ж. и Т./. Тези твърдения не са и били проверявани в хода на досъдебното производство, тъй като 3 разследването се е ограничило единствено до случката в Пожарната, а изтеклия продължителен период от време прави невъзможно събирането на нови доказателства, които да установят какво точно е било поведението на З. по пътя, за да се коментира има ли осъществено от нея престъпно деяние по чл. 325, ал. 3 от НК.

Не се установява и престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.

Текстът изисква причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди. В случая – подбудите за скандала са в резултат на лични влошени отношения между свидетелките и „разрешаването“ на проблема е протекло по описания по-горе в мотивите неадекватен начин. За да е налице деяние по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК следва да е насочена престъпната дейност спрямо личността и телесния интегритет на определено лице, като движещият мотив е да се „саморазправи“ дееца със своя опонент, а не да „скандализира обществото, грубо нарушавайки обществения ред“.

Като взе предвид горното, въззивният съд намери да липсва съществен порок на обжалваното определение, въпреки непълнотата на мотивите му, тъй като в крайна сметка е несъмнено установено да липсва престъпно деяние при събитията на 02.11.2020 г. При това правилно е преценено да са налице условията на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

При липсата на законови основания за изменение или отмяна на обжалваното Определение, същото следва да бъде потвърдено, а материалите по делото – изпратени на РС Б. за образуване на административно производство по УБДХ по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд гр. Б. от 07.01.2022 г. по ЧНД № 1/22 г.

ИЗПРАЩА материалите по делото на РС Б. за образуване на административно производство по реда на УБДХ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4