Решение № 30 от 29.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000541 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“Великобритания, представлявано от адв. Ж. Я. от АК- гр. Варна, а именно: 1./ въззивна жалба вх. № 28866/06.12.2022г. срещу решение № 531/21.11.2022г., постановено по т. д. № 118/2022г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивника иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. В. от гр. Варна да му заплати сумата 26 000 щатски долара, представляваща дадено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и 2./ въззивна жалба вх. № 18173/30.07.2023г. срещу постановено по същото дело решение № 283/22.06.2023г. /с правния характер на определение/, с което, в производство по чл. 250 ГПК, е отхвърлена молба, обективирана във въззивна жалба вх. № 28866/18.04.2023г. и уточнена с молба с вх. № 2835/18.04.2023г., за допълване на първоинстанционно решение № 531/21.11.2022г., с произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск срещу Б. М. В. с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за присъждане на исковата сума като дадено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата 1 молба до окончателното погасяване на задължението.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими.

В жалба вх. № 28866/06.12.2022г. са релевирани оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал нормата на правило 2.5, ал. 2, т. “c” на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция. Излагат се твърдения за липса на императивно правило, задължаващо работодателя да изплаща заплатата на работника на интервали не по-дълги от месец. Намира, че представената по делото Ведомост за работни заплати от 07.09.2020г. свидетелства за заплащане на посочените в същата възнаграждения или в условие на евентуалност, за намерението на работодателя да ги изплати.

Счита, че според банковите извлечения четирите заплати за периода м. декември 2019 г. до м. март 2020 г. се явяват платени на въззиваемия през м. декември 2020г. Инвокира аргументи за произнасяне на първоинстанционния съд по обстоятелство, което не е очертавано като спорно по делото, а именно че е налице хипотеза по т. “b” на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен с всички законни последици.

Процесуалният представител на въззиваемия Б. М. В. – адв. Д. Д. от ВАК, е подал отговори в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбите, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция въззивникът, представляван от адв. Ж. Я., поддържа подадената въззивна жалба и изложени в нея събражения и доводи. Представя списък по чл. 80 от ГПК, а в указания срок депозира писмени бележки.

В същото съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представя списък по чл. 80 ГПК за въззивна инстанция, ведно с доказателства за направени разноски, като претендира заплащането им.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е валидно сезиран с искова молба на „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“, с която е предявен осъдителен иск срещу Б. М. В., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000 щатски долара, претендирана като платено без основание и подлежащо на връщане 2 застрахователно обезщетение за покрит риск: изоставяне на моряк по смисъла на Правило 2.5.2, Стандарт А 2.5.2 от МТК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г., ищецът в качеството му на застраховател, е застраховал ответника като член на екипажа на моторен кораб /м.к./ „Семела“, IMO № 9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за застрахователния случай „изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2, Стандарт А 2.5.2 от МТК и Директива ЕС 2018/131. Сочи се, че застраховката е вид „Гражданска отговорност“, като от момента на „изоставянето на моряка“, настъпва дължимостта и изискуемостта на плащането на застрахователното обезщетение, чиито максимален размер е равностоен на четири работни заплати, а по смисъла на Стандарт А 2.5.2 от МТК морякът се счита за изоставен, когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период най-малко два месеца. Излага се, че с петиция от 10.03.2020г. на ответника, като капитан на кораба, адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си, а на базата на така декларираните обстоятелства ищцовото дружество е приело, че е налице застрахователното събитие и е заплатило на ответника на 30.04.2020 г. сумата от 26 000 щатски долара, както и разходи за репатрирането от кораба до постоянното местожителство на моряка, в размер на 150 щ. д., при което, след като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал, че слиза от кораба. Твърди се също, че с оглед гарантирането на регресните права на ищеца, ответникът е подписал на 30.04.2020 г. споразумение, с което е прехвърлил всички права по заведеното от него срещу корабособственика гр. дело № 4531/2020г. по описа на ВРС, включително и правата по допуснатото по-рано обезпечение на иска по това дело чрез арест на кораба, в полза на ищеца. Сочи се, че с това споразумение ответникът е дал съгласие, че ако декларацията му се окаже невярна, и след репатрирането му от кораба, се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и той е получил плащане от корабособственика, ще възстанови тези суми на ищеца. Излагат се съображения, че ответникът е лишил ищеца от регресните права спрямо собственика с действието по оттегляне на иска по гр. дело № 4531/2020 г. на Районен съд– Варна, а след вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечителна мярка, той е продаден. Въпреки че е заявил, че ще се репатрира от кораба с парите от застрахователното обезщетение, ответникът не е слязъл от кораба, а е останал на борда по силата на друг договор с 3 корабособственика, и същевременно, е получили повторно от него сумата, съставляваща цената на иска (в исковата молба неправилно е посочена сумата 19 950 щатски долара), привидно под формата на възнаграждение за следващ период.

С оглед гореизложеното, ищецът счита, че не е налице „изоставяне на моряк“ по смисъла на МТК и поради това липсва основание за плащане на застрахователното обезщетение, поради което претендира връщане на изплатената сума като застрахователно обезщетение. Релевират се доводи, че според Стандарт А.2.5.2, б. „с“ от МТК неплащането на две заплати не се счита за изоставяне, доколкото следва да има и едностранно прекратяване на трудовия договор, при което морякът следва да се е репатрирал от кораба, съответно да не е продължил да работи на борда, а след като морякът е продължил да работи, то не е налице изоставяне.

Ответникът оспорва иска изцяло, по основание, с твърденията че от момента на качване на кораба на моторен кораб „Семела", IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик „Лидо Меритайм Лимитед“, до настоящия момент, не е получил дължимото му трудово възнаграждение съобразно договора, сключен с „Булком“ ООД, за месеците ноември и декември 2019 г. и месеците януари и февруари 2020 г., възлизащо общо на 26 000 щ. д, като трудови възнаграждения не са получени и от останалите членове на екипаж на кораба за същия период. Тъй като съгласно Стандарт А2.5.2, б. „с“ от МТК е налице изоставяне на моряка, когато корабособственикът не е заплатил договорените заплати най-малко два месеца, е отправил искане за заплащане на обезщетението за покрит риск, чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г., с оглед сключената застраховка от страна на корабособственика с ищцовото дружество; искане е било признато за основателно. Сочи се наличието на знание у ищеца, че м/к. „Семела“ подлежи на продажба и че екипажът не получава възнагражденията си, тъй като още на 18.12.2019г. капитанът на кораба е изготвил първото уведомление до Международния морски синдикат /ITF/, с копие до ищцовото дружество.

Твърди се също, че на основание Стандарт А2.5, ал. 7, Правило 2.2.1 от МТК и чл. 363, ал. 2, т. 12 от КТК капитанът е изготвил удостоверение, с което уведомил корабособственика на 06.02.2020г.; сезирана е и Агенция „Морска администрация“– Варна, която със Заповед № В-319/21.02.2020г. на директора на пристанището задържа м/к. „Семела“, поради неизплатените повече от две /четири/ заплати. Признава се, че на 05.05.2020 г. ответникът е получил плащане на сумата от 26 000 щ. д., преведена не от застрахователя, а от „Фиделитас“ ЕООД с посочено основание- обезщетение. Ответникът излага множество обстоятелства във връзка с това, че не е могъл да бъде репатриран, поради което не е напуснал кораба, позовавайки се на обявената от 13.03.2020г. пълна забрана за напускане на населените места в България във връзка с пандемията от Ковид-19, респ. забрана на членовете на екипажи на кораби, посещаващи българските пристанища, да напускат територията на пристанището за периода на пребиваване там, и на Разпореждане № 1 от 4

10.09.2018 г. на Агенция „Морска администрация“ - Изисквания за осигуряване на безопасността на корабоплаването в района на отговорност на Дирекция „Морска администрация-Варна“ и изрично разпореждане от Директора на ИА „Морска администрация“ капитанът да остане на борда с втория механик и електромеханика. Оспорва се основателността на твърдението в исковата молба, че след получаване на застрахователното обезщетение, ответникът е получил повторно плащане на същите четири работни заплати от работодателя, като се сочи, че плащането е за работни заплати за следващите месеци, след периода, за който е платено застрахователно обезщетение. Репликират се доводите, изложени от ищеца, във връзка с тълкуването на понятието „изоставяне на моряк“, в смисъл, че Стандарт А2.5.2, б. „с“ не предвижда непременно едностранно прекратяване на трудовия договор, а неизплащане на две трудови възнаграждения, за да настъпи застрахователно събитие и да бъде изплатено застрахователното обезщетение, което е формирано от размера на четирите неплатени заплати от по 6 500 щ.д., без разноски по репатриране, доколкото ответникът се е намирал в собствената си държава, на пристанище Варна.

Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Правото на иск е надлежно упражнено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца, основано на факта, че исковата сума не е платена от застрахователното дружество- ищец, а от „Фиделитас“ ЕООД, по банков път, не е относимо към допустимостта на процеса, в какъвто смисъл има наведени доводи в отговора на исковата молба, а е въпрос по същество.